Определение № 427 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14416/15.02.2023 г. на С. Р. А., действаща чрез своята майка и законен представител А. Л. Ц., срещу въззивно определение № 700/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 13799/2021 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение подадената от С. Р. А. срещу решение № 2109 от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 46473/2021 г. на Софийски районен съд, с което е постановен отказ за издаване на разрешение за извършване от жалбоподателката на отказ от наследството, оставено от нейния баща Р. А., починал на 16.12.2021 г. Въззивният съд е приел, че отказът от наследство на ненавършило пълнолетие дете е недопустим. Разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Отказът от наследство сам по себе си представлява отказ от правото да се придобие наследството на наследодателя, поради което приложение към материалното правоотношение намира разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК, а не тази на чл. 130, ал. 3 СК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. С определение № 1392 от 02.06.2023 г. на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК производството по настоящото дело е спряно до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2021 г. По тълкувателното дело е постановено решение № 1/23.01.2024 г. на ОСГК, поради което производството по ч. гр. дело № 1330/2023 г. следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения: Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите от изложението изцяло съответства на посоченото тълкувателно решение, имащо задължителен характер съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С него е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим; същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно разясненията в тълкувателното решение отказът от наследство представлява отказ от правото на наследяване и е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение, и последицата е нищожност. Отклонение от правилото не е уредено de lege lata. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК е неприложима по отношение на отказа от наследство, тъй като изброяването в нея е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в тази норма. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,