Определение № 428 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 4577/13.05.2019 год. (постъпила по пощата с клеймо от 10.05.2019 год.) на В. И. Г. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. С. АК В. и Г. И. А. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. К. С. - АК В. срещу въззивно Решение № 122 от 28.03.2019 година, постановено по гр.В.д. № 440/2018 год. на ОС - Велико Търново в производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (отм. редакция) във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включващо неточно посочване номера на отмененото решение на първата инстанция, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, игнориране на писмени доказателства, на които като ищци се основава иска им, неправилно определяне предмета на спора и тезите на страните, произнасян по незаявени с въззивната жалба основания, основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по правния въпрос: следва ли при решаване на делото, съдът да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля ? произнесен в противоречие с Решение по гр.д. № 196/2014 год. на ВСК-3 отд., Решение № 217/09.06/2011 година по гр. д. № 761/2010 год. на ВКС-4 г.о. и др. Искането по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК се поддържа и по въпроса: Какви са правомощията на въззивната инстанция когато приеме, че заявеният иск има друга правна квалификация, а не тази дадена от първоинстанционния съд и следва ли да се съобрази с обема на търсената с предявения иск защита ? произнесен в противоречие с Решение № 407 от 25.06.2012 година по гр.д. № 1192/2010 година на ВКС - 1 отд. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: Налице ли е мотивирано решение, ако съдът е изложил мотиви по иск, на който не е определил правилно правната квалификация? с довод, че по поставения правен проблем липсва формирана съдебна практика на касационната инстанция. С отговора на касационната жалба, ответниците по касация оспорват посочените основания за допускане на касационното обжалване, както и с оглед цената на иска възможността за касационен правораздавателен контрол, както и оспорват наличието на правен интерес от търсената искова защита. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения, и като съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал. 3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост, като цената на иска е без значение - арг. чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по уважения положителен иск за собственост и е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявения от В. И. Г. и Г. И. А. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на Д. С. С., Й. Г. С. и Г. Х. С. и С. Х. С., че са собственици на реална част с площ от 430 /четиристотин и тридесет/ квадратни метра от поземлен имот с пл. № * /хиляда петстотин тридесет и девет/, неправилно заснета в графичния обхват - очертанията на УПИ ** в квартал 2 по ПУП на [населено място], общ. Г. О. одобрен със Заповед № 212/1984 год. За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателите на ищците В. Г. и Г. А. са придобили като собственици, по силата на сделка по НА № 21/1960 година право на собственост на недвижим имот – дворно място от 925 кв.м., извън плана на селото, дворище с пл. № *, заедно с построените в него - къща, кухня при посочените граници в [населено място]. От юг дворното място граничи с дворище, пл. № *, придобито от наследодателя на ответниците по силата на сделка по НА № 73/1975 година. Към 1960 година регулационният статут на населеното място се определя от действащ регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед № 353/04.10.1953 год., като съгласно дворищно-регулационния план от посочената година за дворище пл. № * е отреден парцел ** в кв. 87, към който е придадена част от площта на дворище пл. № *, отразена в двете Приложение № 1 на съдебно-техническите експертизи на в.л. Г. /Г. (съответно на л.107 и л.169). През 1984 година е изработен нов регулационен план, действащ понастоящем. При изработването на този план за имота на ответниците е предвидено отреждане на самостоятелен УПИ ** в кв. 2, към който се придават 430 кв.м., но в рамките на кадастралния план липсва кадастрална граница между ПИ пл. * (бивш пл.№ *) и придадената частта от ПИ пл. № *. Пропускът „е преодолян„ с Акта за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план от 02.03.2005 година (л.6), в който е нанесена пропуснатата граница между двата имота. Съгласно Заповед № 676/10.03.2005 година, нанасянето на границата в плана е одобрено и в последствие е била нанесена и върху действащия кадастрален и регулационен план. Според вещите лица нанесената в плана от 1984 година граница съответства на имотната граница, каквато е била по предходния план от 1953 година - Приложение № 2 –експертиза в.л. Г. (л.108) и Копие от плановете 1953 година /1984 година експертиза в.л.Г. (л. 172-173). При тези данни по делото от правна страна решаващият въззивен съд е приел, че липсват предпоставките на закона с оглед на приетата правна квалификация на заявения иск – чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр.чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме, че правото на собственост на ищците, с оглед на установеното придобивно основание (НА № 21/1960 година) не е отразено в точен обем в рамките на действащия регулационен и кадастрален план и е налице грешка в кадастралния план по отношение на нанесената граница между двата имота. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице визираните в закона - чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставеният процесуално-правен въпрос от гл.т. приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК „с ледва ли при решаване на делото, съдът да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля ?“ не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са предмет на обстойните разяснения на ОС на Гражданската и Търговска колегии на ВКС с ТР № 1/2013 год. по въпросите на въззивното обжалване, поради което няма никаква необходимост от ново произнасяне в рамките на конкретния правен спор. Начинът на спазване изискванията на разпоредбите на закона - чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК също са предмет на тези разяснения, поради което именно задължителната практика е тази с която следва да се търси противоречие. Позоваването на нарушение при прилагането на закона не съставлява противоречие с начина, по който задължителната съдебната практика е разписала прилагането на законовите норми. Въпросът „к акви са правомощията на въззивната инстанция когато приеме, че заявеният иск има друга правна квалификация, а не тази дадена от първоинстанционния съд и следва ли да се съобрази с обема на търсената с предявения иск защита ? също има своя отговор в посочената задължителна съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, а съобразно на дадената правна квалификация на заявения иск с оглед Определение № 451/04.10.2016 год. на ОС-Велико Търново отговорите на поставените въпроси имат вече своето разрешение от гл.т. на процесуалния ред, поради което не могат да бъдат квалифицирани като обусловили изхода на спора, доколкото решаващият съд е съобразил съдебното решение с дадени указания на по-горната инстанция, в т.ч. и с Определение № 332 от 09.08.2016 година по ч.гр.д. № 3305/2016 год. на ВКС, ГК - III г.о. По поставения процесуално-правен въпрос: н алице ли е мотивирано решение, ако съдът е изложил мотиви по иск, на който не е определил правилно правната квалификация? защитата на касаторите търси отговор в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК – поради липса на формирана съдебна практика на касационната инстанция. Този въпрос, съдържа като основна предпоставка за отговор „неправилно определена правна квалификация, доколкото тази теза не може да се приеме в настоящия случай поради вече цитираните определения на ОС-Велико Търново и ВКС, то настоящият състав намира, че въпросът е неотносим, ирелевантен за конкретното дело, поради което и не може да послужи за селекция при допускане на касационно обжалване. По направеното искане за присъждане на разноски: с отговора на касационната жалба ответниците по касация Й. Г. С. ЕГН [ЕГН], С. Х. С. ЕГН [ЕГН], Д. С. С. ЕГН [ЕГН] и Г. Х. С. ЕГН [ЕГН] са направили искане за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция. С оглед констатациите на касационния съд, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, искането се явява основателно - арг. чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Представеният Договор за правна защита и съдействия установява размера на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция (л.47), поради което искането следва да се уважи за сумата от 1000 лв.( хиляда лв.). Искането за присъждане на разноски за инстанции по същество не може да бъде предмет на разглеждане от касационната инстанция на този етап от производството. По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия