Определение № 1641 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 669/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез П. Н. – старши инспектор в ТД – Бургас, срещу въззивно решение № 156/06.10.2025 г. по възз. гр. д. № 209/2025 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която като е потвърдено решение № 270/09.07.20285 г. по гр. д. № 1299/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. Й. Б. и А. Й. Б. иск по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], к.к...., бл. .., ет.., ап. .., който самостоятелен обект се намира в сграда № 3 с идентификатор ...., разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ на апартамента 45,37 кв. м, заедно с 5,29 кв. м идеални части от общите части на сградата, както и същия процент от правото на строеж върху поземления имот, придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № .../17.10.2019 г., том V, рег. № 10535, дело № 887/2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ; 2) съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина; 3) следва ли, при анализа за определяне на размера на несъответствие до реда на ЗОНПИ, да се включат средствата, получени от продажба на имущество, за чието придобиване не е установен законен източник на средства; 4) следва ли при анализа за определяне на нетния доход по реда на ЗОНПИ като „разход“ да се включват преводи без установено основание, извършени от трети лица по банковите сметки на ответниците, когато същите не са налични в края на проверявания период, не е установено преобразуването им в друго имущество, но по делото са налице данни, че са използвани за тегления в брой, плащания с ПОС - терминали и други разходни операции; 5) при липса на съдебна практика на ЕСПЧ по прилагането на ЗОНПИ от 2018 г., допустимо ли е националният съд да се позовава на такава, постановена по отменените закони ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД, и следва ли да извърши самостоятелна преценка на легитимната цел на ЗОНПИ; 6) допустимо ли е националният съд да тълкува и прилага ЗОНПИ, като възприема легитимна цел, различна от определената в специалния закон. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата – И. Й. Б. и А. Й. Б., представлявани от адв. М. М., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С решение № ПР-329/28.04.2021 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, по предложение на дирекция „Публичен регистър“, по повод неподадена в срок декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ от ответника И. Б. (председател на Общинския съвет в К.), е образувала проверка по реда на ЗОНПИ. Проверката е обхванала периода от 28.04.2011 г. до 28.04.2021 г., като в хода й е прието за установено, че е налице значително несъответствие (по смисъла на приложимия закон) в имуществото на проверяваното лице и с решение № 3244/05.12.2022 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Посочено е, че в рамките на проверявания период, през 2019 г. ответниците са закупили недвижим имот с идентификатор .... по КК на [населено място], с адрес к.к...., бл. .., ет. ..., ап. .., с пазарна стойност към датата на придобиване 44 600 лв. (според заключението на съдебно-техническата експертиза). През 2012 г. придобили мотоциклет „Я.“, с рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност при закупуването 8 000 лв. (съгласно заключението на автотехническата експертиза), който впоследствие е отчужден (на 03.12.2013 г.); както и лек автомобил марка „Х.“, модел „Т.“, с рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност 11 300 лв., който през 2019 г. също е отчужден. Налични в края на проверявания период, освен недвижимия имот, са и суми по сметки в банки в общ размер на 20 465,19 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че за изследвания период доходите на ответниците са общо - 219 807,07 лв., а обичайните и извънредните разходи са 239 677,55 лв. Към приходите и съответно разходите не са включени сумите, постъпили по банков път от трети лица и изтеглени на ПОС - терминал, тъй като тези суми не са налични в края на периода и не участват при определяне на размера на значителното несъответствие. Съдът е приел, че в случая е налице нетен доход, който е нулев, тъй като разходите надвишават приходите с 19 870,48 лв. и се получава нетен доход, които е отрицателна величина. При тези данни и с оглед на стойността на наличното имущество в края на проверявания период, възлизащо общо на 65 065,19 лв., решаващият съд е направил извод, че не е налице релевантното значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, което да надвишава 150 000 лв., поради което претенцията за отнемане е счетена за неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Искане за спиране е направил и касаторът с подадената в хода на производството молба от 05.03.2026 г. Част от въпросите в изложението са предмет на разглеждане на образуваното тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС, по което съгласно разпореждане на Председателя на ВКС от 23.03.2026 г. за тълкуване и разрешаване (след уточняване от ОСГК) са поставени следните въпроси: „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. Предвид изложеното, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение