Определение № 97 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. Р. и В. К. И. срещу определение № 17 от 03.01.2020 г. по в.ч. гр. д. № 2263/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 37766 от 27.08.2019 г., постановено по дело № 8836/2018 г. на Варненския районен съд за връщане на подадена от частните жалбоподатели въззивна жалба вх.№ 54201 от 24.07.2019 г. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което искат неговата отмяна. Ответникът по частната касационна жалба А. С. Ч. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Ако адвокатът, въпреки оттеглените му правомощия от страна по делото, действайки без представителна власт, получи съобщение от името и за сметка на отказалата се от него страна, това валидира ли пълномощията му, и поражда ли правни последици за страната, оттеглила пълномощията си; 2. Липсата на своевременно уведомяване на съда за направеното оттегляне валидира ли оттеглените пълномощия и в този случай получаването на съобщението счита ли се за получено от името и за сметка на страната, прекратила пълномощията и 3. При условие, че процесуалният представител на страната е приел да уведоми съда, че правомощията му са прекратени, но не е изпълнил своевременно задължението си, може ли да се приеме, че продължава да има качеството на процесуален представител и в това си качество да задължава страната валидно с действията си, включително, когато от действията му произтичат вреди за страната. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 37766 от 27.08.2019 г., постановено по дело № 8836/2018 г. на Варненския районен съд за връщане като нередовна на подадена от частните жалбоподатели въззивна жалба № 54201 от 24.07.2019 г. - невнасяне в определения от съда срок на дължимата държавна такса. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 32675 от 25.07.2019 г. въззивната жалба е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса. Съобщението било връчено лично на адв. А. на 05.08.2019 г., която е изготвила писмения отговор на исковата молба и за която е приложено пълномощно, подписано от жалбодателите. Съдът установил още, че депозираната въззивна жалба е изготвена от адв. А. и адв. Б., упълномощен в о.с.з. на 12.06.2019 г., както и че е посочен съдебен адрес – [населено място], [улица]. Именно на този адрес е изпратено съобщението, с което жалбата е оставена без движение и то редовно е получено от адв. А. на 05.08.2019 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че съгласно приложимите разпоредби на ГПК оттеглянето на пълномощното следва да бъде сведено до знанието на съда и едва от този момент оттеглянето поражда действие, като до тогава за пред него пълномощникът разполага с представителна власт. Тъй като в случая такава изрична молба или уведомление липсва, съдът е приел, че връчването е извършено редовно. Изложени са и съображения, че при наличието на двама пълномощника и липсата на уведомяване за оттеглени пълномощия, призоваването на страната се извършва чрез първия пълномощник, а това била адв. А., за която е приложено пълномощно към писмения отговор. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, Върховният касационен съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на посоченото въззивно определение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В случая относим към решаващите изводи на въззивния съд е единствено поставеният втори въпрос, който обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително с посочената от касаторите. В решение № 71 от 10.03.2015г. по гр.д.№ 7189/2014г. на ВКС, ІV г.о. също е прието, че съгласно разпоредбите на чл.35 ГПК страната има право във всяко положение на делото да оттегли пълномощното, но това става единствено чрез уведомяване на съда, като всички действия, извършени законно от пълномощника до оттеглянето на пълномощното, т.е. – до уведомяването на съда за това, остават в сила. Посочено е, че тези правила кореспондират с разпоредбите на чл.51, ал.3, във вр. с чл.58 ГПК, съгласно които адвокатът – пълномощник не може да откаже получаването на призовката, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК, като неоснователният отказ, направен преди оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК, т.е. преди уведомяването на съда за това, не засяга редовността на връчването. В този смисъл е и решение № 25 от 31.07.2019г. по т.д.№ 1546/2018г. на ВКС, ІІ т.о., в което изрично е посочено, че до уведомяването на съда за оттеглянето на пълномощното, каквото е изискването на чл.35 ГПК, пълномощникът разполага с представителна власт по отношение на упълномощителя и извършените от него процесуални действия го обвързват. Останалите две решения на ВКС, посочени от касаторите (Р № 56 по гр.д.№ 1698/11г., ІІІ г.о. и Р № 159 по гр.д.№ 1060/16г., ІІ т.о.), не са по приложението на чл.35 ГПК и нямат отношение към поставения въпрос. Разрешаването на обуславящ изхода на спора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което никакви доводи не са изложени. Останалите дава въпроса са формулирани според твърденията на касаторите и по тях в обжалвания съдебен акт липсва произнасяне, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. В случая съдът не е приел, че пълномощникът е действал без представителна власт и получаването на съобщението до страната валидира пълномощията му, нито е обсъждал поетите от него задължения спрямо нея, което обстоятелство се отнася до техните вътрешни отношения и е ирелевантно. По отношение на тези въпроси липсват и сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,