Определение № 50837 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 535/28.02.2022г., подадена от К. Д. А., чрез процесуален представител адв. В. В., срещу решение № 5 от 12.01.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 348/2021г. на Окръжен съд-Силистра. С въззивното решение е отменено решение №46 от 26.07.2021г. по гр.д. №491/2020г. на Районен съд-Тутракан и вместо това упражняването на родителските права по отношение на детето А. К. Д. е предоставено на майката В. Й. А. и е определено местоживеенето на детето с майката в [населено място], определен е режим на лични контакти между бащата и детето всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 18,00 часа в петък до 14,00 часа в неделя, осъществявани по местоживеенето на детето; 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за който период бащата ще взема детето при себе си в [населено място], както и всяка нечетна календарна година на Великденските, Коледните празници и три дни за рождения ден на детето – 5, 6 и 7 юли, по местоживеенето на бащата; бащата К. Д. А. е осъден да плаща на детето А. К. Д., чрез неговата майка и законен представител В. А. месечна издръжка в размер 170 лева, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС по правния въпрос за приложението на чл. 127, ал.2 СК, като сочи, че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Счита също, че въззивното решение е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба-В. Й. А., чрез процесуалния си представител адв. Г. Х., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Силистра. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са молби с искания по чл.127, ал.2 СК от К. Д. А.-баща на малолетното дете А. К. Д., родено на 06.07. 2017г. по време на фактическото съжителство на страните и от В. Й. А.-майка на детето, относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му. В обжалваното решение съставът на ОС-Силистра е съобразил изявленията на спорещите страни, направени в откритото съдебно заседание на 24.11.2021г., събраните в двете съдебни инстанции гласни доказателства, изготвените социални доклади и другите представени по делото писмени доказателства, и е приел, че при двамата родители има необходимите битови условия за отглеждането на малолетното дете-майката живее в Д. заедно със съпруга си, в негов апартамент, в който има самостоятелна детска стая, а бащата К. А. живее на семейни начала с друга жена в [населено място] в къща, която има намерение да закупи; заедно с партньорката си отглеждат нейното дете-момче във втори клас и очакват общо дете. Установено е, че родителите на А. разполагат с материални възможности, като бащата работи като учител в СУ „В. Л.“ – [населено място] и получава средно месечно възнаграждение в размер 1 270 лева, а майката е трудово ангажирана във фирма „А.-В. 2021“ ЕООД, която е нейна собственост и получава средно месечно възнаграждение 1 200 лева. Съдът е установил, че родителите имат дефицит в поведението си, който влияе негативно на детето-двамата взаимно се нападат и се обвиняват; майката е избухлива; бащата неглижира потребностите на детето за прекарано време заедно; бащата има отблъскващо поведение спрямо майката. Въззивният съд не е споделил изводите на РС-Тутракан, че при определяне кой от двамата родители ще упражнява родителските права следва да бъде отчетен избухливият характер на майката, включително и спрямо детето, като фактор, засягащ родителския й капацитет в негативен аспект, както и по-големите възможности на бащата и по-добрите условия при него за отглеждането на детето. Въззивният съд не е възприел и извода на РС-Тутракан, че при определяне кой ще упражнява родителските права, следва да се отдаде превес на това, че малолетното дете на страните е от мъжки пол. Съдът е посочил, че от данните по делото е установено, че детето е привързано и към двамата си родители, но бащата създава препятствия във връзката между сина и майка му, като по този начин индиректно влия негативно на психиката на детето, на неговото възпитание и израстване, пренасяйки личните си отношения с майката и въпроса относно общуването й с А.. В същото време, майката изразява готовност за сътрудничество с бащата по въпросите относно бъдещото развитие на детето, като същевременно разбира и се съобразява с потребностите му да общува активно и с бащата и би насърчавала тези контакти. Съдът е посочил, че майката следва да овладее своята избухливост и то най-вече ако тя се проявява по отношение на А., но съобразявайки отразеното в социалния доклад на АСП-ДСП-Димитровград и поведението на майката пред съда, е направил извод, че избухливостта в голяма степен се дължи на трайната липса на контакти с детето, както и на голямата му отдалеченост, като местоживеене от нея. Анализирайки събраните гласни доказателства, съдът е отчел отделните случаи на избухливост на майката, като е съобразил в същото време, че по делото не са събрани никакви доказателства за такива прояви на майката, които биха застрашили интереса на детето. Съдът е отчел данните от социалните доклади, че детето и неговото благосъстояние са в центъра на вниманието на майката, че тя показва разбиране към емоционалния му свят и изразява готовност за сътрудничество с бащата по въпросите относно възпитанието и развитието му, а показанията на свидетелите Д., К. и Б. установяват, че детето се разстройва и изпитва тъга, когато се разделя с майка си, както и че майката е тази, която преди раздялата между родителите приоритетно е отглеждала детето и е полагала грижи за него, докато бащата е бил зает с неговите работи. Според въззивния съд, по-големите грижи и отговорности, които бащата има и ще има по отношение на настоящото си семейство, биха го препятствали да обръща повече персонално внимание на А., от което той се нуждае. Посочил е, че безспорно предоставената социална услуга от ЦОП-гр.Т. от 26.11.2021г. за срок от 1 година, е нещо полезно и добро за детето, но тя сама по себе си не е достатъчна за да преодолее в пълна степен констатираните потребности на детето от поддържане на емоционален комфорт и развитие на емоционална интелигентност, както и за подобряване на отношенията дете-родител. Отчел е и, че на детето ще се наложи тепърва да се адаптира в новата квартира на баща си, както и да съжителства с друго –по-голямо и непознато за него дете. Въззивният съд е посочил също, че майката, подпомагана от съпруга си, който също изразява готовност за полагане на грижи към детето и е привързан към него, в по-голяма степен би се отдала да задоволява детските нужди -битови и емоционални. Според съда именно майката, като се вземе предвид ниската възраст на А. и нуждата му от майчино присъствие, би подпомогнала безпрепятственото адаптиране на детето към новата семейна среда в Д.. Предвид всичко изложено, въззивният съд е направил извод, че родителските права по отношение на малолетния А. следва да се предоставят на майката. Отчитайки местоживеенето на страните по спора в различни градове, съдът е определил режим на лични контакти между бащата и детето, а на основание чл. 143, ал.2 СК е осъдил бащата, да плаща на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 170 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд. Няма основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Следва да се посочи, че основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния. В случая касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК, а несъгласието му с изводите на въззивния съд, че майката на детето следва да упражнява родителските права по отношение на него, както и оплакванията, че въззивният съд не е взел предвид всички доказателства по делото съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по които ВКС не се произнася в настоящата фаза на производството. Не са налице и сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По приложението на чл. 127 СК има трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или актуализиране, и с която ОС-Силистра напълно се е съобразил. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с постановките на ППВС № 1 от 1974г. и практика на ВКС, според които при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса на детето и неговата защита. Съдът е формирал решаващите правни изводи за предоставяне упражняване на родителските права на майката, като е взел предвид всички обстоятелства, посочени в ППВС № 1/1974 г. и чл. 59, ал. 4 СК, които имат значение за преценка интереса на детето, включително възрастта и пола му. Съобразени са възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за детето, изявената от родителите готовност всеки един от тях да поеме упражняването на родителските права и да изпълнява родителския си дълг, нормалните жилищно-битови и материални условия на живот при двамата родители. Съобразена е възрастта на детето - към датата на устните състезания пред въззивния съд то е било на 4 години и 5 месеца, както и обстоятелството, че е еднакво привързано и към двамата си родители, но открито страда и изпитва тъга при раздялата с майката. Изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и приети за установени въз основа на тях факти. Съдът е преценил интереса на детето в съответствие с ППВС № 1 от 1974г. и с оглед обстоятелството, че макар то да е от мъжки пол, в процеса на израстването си ще има ежедневна нужда от майката, за която то е център на внимание, която проявява разбиране към емоционалния му свят, изразява готовност за сътрудничество с бащата и разбира и се съобразява с необходимостта на детето да общува с другия родител. Преценявайки най-висшия интерес на детето, съдът е взел предвид и че бащата неглижира потребностите на А. да прекарват времето си заедно, както и възпрепятства общуването му с майката, което поведение влияе пагубно на психиката на сина им и е обосновал извод, че родителските права следва да бъдат възложени на майката и местоживеенето на детето да бъде с нея. Преценката на всички установени обстоятелства с оглед комплекса критерии, обуславящи най-добрия интерес на детето, не е в полза за касатора К. А., но при формирането на тази преценка са спазени указанията, дадени в обвързващата съдебна практика, поради което по поставения от касатора въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. С твърдения за непригодност на майката да упражнява родителски права по отношение на детето А., касаторът е обосновал искането си в молбата си по чл. 127, ал. 2 СК съдът да предостави на него упражняването на родителските права. Въззивният съд не е игнорирал тези твърдения, а е приел, че те са останали недоказани. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални и логически грешки, съставът на ОС-Силистра е отказал да изгради върху тях правните си изводи и е заключил, че майката притежава необходимите морални и нравствени качества, за да упражнява родителските права по отношение на малолетния А.. Доводите на касатора срещу преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права с оглед интереса на детето, могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Не на последно място, жалбоподателят не е изложила твърдения, от които да може да бъде направен извод, че така установената съдебна практика е неправилна и трябва да бъде изоставена или че следва да бъде осъвременена с оглед на последващи промени в закона или в обществено икономическата ситуация. Предвид всичко изложено, въззивното решение на ОС-Силистра не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото в настоящата инстанция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 250 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение