Определение № 5231 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. П. срещу решение №.21/25.01.24 по г.д.№.367/23 на АС В.Търново, с което е потвърдено решение №.318/30.06.23 по г.д.№.392/22 на ОС В.Търново за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД Ответната страна П. Н. И. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че касаторът е наследник по закон /син/ на И. А. П., починал на 31.03.22, който е наследил баща си А. И. П., починал на 21.11.21; последният с договор от 30.09.21/нот.акт №..., т...., рег.№..., д.№.../... на нотариус П.К. с район на действие РС В.Търново/ е продал на ответницата собствения си апартамент №.12 /79,48кв.м./, [населено място], [улица], вх..., ет..., за сума 40 000лв., която е уговорено да се плати от купувача „по банков път по банкова сметка на продавача“ на осем равни месечни вноски по 5 000лв. всяка в срокове съответно до: 10.10.21, 10.11.21, 10.12.21, 10.01.22, 10.02.22, 10.03.22, 10.04.22, 10.05.22; горната сума е постъпила по сметка на прехвърлителя в „Изипей“АД /IBAN [банкова сметка]/, като е била преведена от ответницата. От правна страна е прието, че основното задължение на купувача по договор за продажба е плащането на цената на вещта, предмет на сделката; с плащането на паричното задължение, независимо по какъв начин е осъществено, се погасява вземането на кредитора; при плащане по платежна сметка същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметка на кредитора; след заверяването й собствеността и рискът относно преведената или внесена сума преминават върху титуляря на сметката. В нотариалния акт, с който е оформен договора за продажба, е посочено, че купувачът следва да плати цената на имота по банкова сметка на продавача. Сметката, по която е преведена уговорената цена, е открита на името на А. П. в „Изипей“АД /осъществяващо дейност като дружество за електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗУПС/ на основание издаден лиценз от БНБ/; в съответствие с чл.4 ал.1 от Наредба №.3/18.04.18 за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /Наредбата/ е била обозначена с международен номер на банкова сметка. При тези обстоятелства е намерено, че се касае за платежна сметка, каквито са и сметките, водени от банки, използвани за изпълнение на платежни операции и за съхранение на пари /чл.6 ал.1 от Наредбата/, със заверяването й сумата е преминала в патримониума на прехвърлителя, осъществен е фактическият състав на безкасовото плащане - и съответно, по арг. от чл.75 ал.3 ЗЗД, задължението за плащане на цената е било погасено. Обстоятелството, че впоследствие част от сумите са били изтеглени от св.И.И., не е основание да се направи заключение за неизпълнение от купувача на задължението му за плащане на цената. Съдът е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, отбелязвайки, че доводите за допуснати процесуални нарушения са несъстоятелни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е съдът да приеме, че писмен договор за продажба на имот, обективиран в нотариален акт, с уговорен начин на плащане по „банкова сметка“, е изпълнен „точно и добросъвестно“ по смисъла на императивната норма на чл.63 ал.1 ЗЗД, ако плащането не е осъществено според волята на продавача, по негова банкова сметка?“; 2. “Може ли съдът да приеме, че изпълнението по консенсуален и формален договор за продажба на имот с разсрочено плащане на цената е действително, ако продавачът, според последната му писмена, договорна и непроменена, в съответната форма воля, никога не е овластявал небанкова финансова институция и трето лице, намиращо се във фактическо съжителство с длъжника, да приеме плащането, не го е потвърдил и не се е възползвал от него според хипотезата на чл.75 ал.1 ЗЗД?“; 3. „Допустимо ли е съдът да поставя знак за равенство между банкова сметка и всякаква друга платежна сметка, въпреки изричната разпоредба на чл.75 ал.3 ЗЗД, единствено приложима в гражданскоправните отношения, където е спомената само банковата сметка, вкл. от гледна точка на дължимото точно и добросъвестно изпълнение?“ /реш.№.266/17.12.19 по г.д.№.2046/19, ІV ГО, реш.№.90/5.04.16 по г.д.№.5205/15, ІV ГО, опр.№.293/29.03.13 по т.д.№.532/12, ТР 4/29.04.15 по тълк.д.№.4/14, ОСГТК/; 4. „Възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд означава ли, че той няма задължение да мотивира решението си, обхващащо всички доводи на въззивния жалбоподател?“/реш.№.7/30.06.20 по к.д.№.11/19 на КС/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по доводите на жалбоподателя. Съгласно цитираната практика разпоредбата на чл.121 ал.4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани; съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му; мотивирането обяснява волята на съда, гарантира правата на гражданите от съдебен произвол и е важно за защитата им срещу подлежащите на инстанционен контрол актове; то е от съществено значение за упражняване на правото на обжалване - както от гледна точка на интереса от подаване на жалба (доколкото именно от съдържанието на мотивите страната ще разбере по какви причини е постановено решението срещу нея и така ще може да прецени дали да го приеме или да го оспори пред по-горната съдебна инстанция), така и поради необходимостта от излагане на доводи и аргументи в жалбата, които се извеждат именно от мотивите на обжалвания акт; мотивирането на съдебните актове е важна гаранция за правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС; процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход за определяне начина на мотивиране на съдебните актове съобразно техния вид и спецификите на съответното производство, така, че да се изпълни конституционното изискване волята на съда да се основава на ясни съображения. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на тази практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 152,14лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,