Определение № 2459 от 16.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2023 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Стими - 97“ ООД за отмяна на определение № 157 /30.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 95 /2022 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 994 /18.12.2021 г. по гр.д. № 2186 /2021 г. на Врачанския районен съд, с което исковата молба на „Стими - 97“ ООД срещу Х. К. Ц. е върната и производството по делото е прекратено с посочено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Въззивният съд е приел за правилен извода на районния съд, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл.203, ал.1 КТ за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ответника като работник при ищеца за сумата 6 809.53 лева - обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди вследствие на ПТП и е недопустим, тъй като не е била издавана заповед по чл.210 КТ. Въззивният съд е написал в диспозитива на определението си, че на основание чл.274, ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Ответникът по молбата за отмяна Х. К. Ц. твърди в писмен отговор, че молбата за отмяна е неоснователна и че определението, чиято отмяна се иска, не е постановено в противоречие със закона. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено, поради следното: Както твърди процесуалният представител на молителя, въззивният съд неправилно е посочил в диспозитива на определението си, че на основание чл.274, ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.203, ал.1 КТ и е предявен за сумата 6 809.53 лева. Спорът е трудов и ищецът претендира едно парично обезщетение, искът е за парично вземане и съгласно чл.69, ал.1 ГПК размерът на цената на иска е търсената сума, която е по-голяма от 5 000 лева, а съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК решенията по въззивни дела по трудови спорове по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева подлежат на касационно обжалване. Следователно по отношение на определението, чиято отмяна се иска разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, не е приложима (определението, чиято отмяна се иска, не попада в приложното поле на чл.274, ал.4 ГПК). От това следва, че определението, чиято отмяна се иска, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав приема, че когато във въззивно определение погрешно е посочено изрично, че определението е окончателно, а то в действителност подлежи на обжалване, тогава и срокът за обжалването му не е започнал да тече и съответно, че не е изтекъл. В случая, видно от приложеното въззивно дело, въззивното определение не е обжалвано. Следователно към настоящия момент то не е влязло в сила и молбата за неговата отмяна е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по същество. След връщане на делото на въззивния съд той следва да администрира определението № 157 /30.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 95 /2022 г. на Врачанския окръжен съд: да съобщи на страните по делото, че то може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му и в случай, че „Стими - 97“ ООД, което има интерес да го обжалва, подаде такава частна жалба, да я администрира. Към това следва да се добави и че дори и определението да беше влязло в сила и да е преграждащо, съгласно приетото с т.6 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС то не би подлежало на отмяна по реда на чл.303, ал.1 и чл.307 ГПК, тъй като по този ред подлежат на отмяна единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото това определение не е. Това е отделно основание за оставянето му без разглеждане. Поради изхода от това производство молителят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 750 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът