Определение № 3072 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение17.10.2023 г.докладчик Папазова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1479 от 5.12.2022г. по в.гр.д. № 3808/2021г. на Апелативен съд София. ОСЪЖДА А. Й. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на ЗД „Евроинс“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и Б. сумата от 100лв./сто лева/, направени разноски за юрисконсулско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Й. Н., правоприемник на починалата в хода на процеса Г. И. Т., чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Д. против въззивно решение № 1479 от 5.12.2022г. по в.гр.д. № 3808/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260124 от 18.10.2021г. по т.д.№ 65/2020г. на Окръжен съд Варна като е отхвърлен иска на Г. И. Т. против ЗД“Евроинс“АД за заплащане на сумата от 70 000лв., обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Й. Н. Г., в резултат на ПТП, настъпило на 22.07.2019г., ведно със законната лихва от 30.04.2020г. и присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на иска със следното: Пострадалата е единствена внучка на ищцата и в резултат на настъпилото ПТП е загубила живота си на 13години. Със заключение на приета експертиза е установена връзка между настъпилата смърт и причинената й психотравма. Към момента на изследването са установени белези на скръб, характерни за загубата на любим човек, изразяващи се в негативни емоции, тъга, мъка, болка, свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалата, сънища свързани с травмата. Установена е трайна емоционална връзка между ищцата и нейната внучка. Независимо от това, въззивният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС, приемайки че установените традиционни и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич между баба и внучка не са достатъчни, за да се присъди обезщетение по посочения в ТР стандарт, изискващ причинените морални болки и страдания да надхвърят по интензитет и времетраене нормално присъщи за родствена връзка. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. В случаите, в които решаващият делото съдебен състав не кредитира заключението на дадена експертиза, длъжен ли е съдът да се аргументира защо това е така?, 2. В какво се изразява проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди?, 3. Живеенето в отделно домакинство от това на починал близък родственик, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между близки роднини /баба и внуче/ и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди? и 4. Какви са предпоставките, при наличието на които се следва обезщетение за неимуществени вреди за причинена от деликт смърт на близък на лица, различни от родител, съпруг, дете? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗД „Евроинс“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г., с който се оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на някое от посочените основания за допускане на касационно обжалване и нейната основателност. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото първият и третият въпрос не са от значение за изхода на спора/т.е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост/, а за всички не е налице никое от посочените специални основания /по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/. Първият поставен въпрос не е от значение за изхода на спора, защото – обратно на посоченото в него - въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза, но е посочил, че изложеното в него не е достатъчно за да обоснове извод за наличие на специалната хипотеза, за която в ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС се приема, че следва да се присъди обезщетение. Третият поставен въпрос също не е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е мотивирал акта си с факта, че ищцата е живеела в отделно домакинство. Отговорите на въпроси с № 2, 3 и 4 се съдържат в горепосоченото Тълкувателно решение и доколкото въззивният съд ги е разрешил съобразно посоченото в него, постановеният въззивен акт не е в противоречие с уеднаквената съдебна практика. От друга страна, наличието на постановен по съответния ред Тълкувателен акт изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2010г.по т.д.Д№ 1/2009г. на ОСГТ на ВКС. Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК - проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, което не е сред най-близкия родствен кръг - се преценява съобразно конкретно установените за съответния случай житейски обстоятелства. Във всички случаи следва да се има пред вид, че става въпрос за изключение от разрешението, залегнало в постановките на ППВС №4/61г. и 5/69. Доколкото се касае до изключение, претендиращият трябва да докаже, че е изградил с починалия „особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето“. Наличието на родствена връзка и понесени вследствие на настъпилата смърт морални болки и страдания, присъщи на същата /каквито въззивният съд е приел за установени в случая/ не е достатъчно. Стандартът на доказване е по-висок като се изисква доказване на настъпили „сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания“, произтичащи от „оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ за емоционална подкрепа и доверие“, каквито в случая въззивният съд е приел, че не са установени. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6