Определение № 89 от 12.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2947/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение от 11.01.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение при признание на иска по чл. 237 ГПК от 07.07.2011 г. по гр. д. № 8857/2011 г. на Софийски районен съд, с което се: 1. Признава за установено по искове с прано основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 203 ЗВ, предявени от [фирма], [населено място] против касатора, че последният дължи на ищеца общо сумата от 25 936.19 лева представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за процесния имот в к. к. С. бряг за процесния период, по 24 бр. фактури, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 48247/2010 г. на Софийски районен съд, 2. Осъжда касатора да заплати на [фирма] сумата от 1 228.12 лева разноски, и се осъжда касатора на 709.40 лева разноски пред въззивната инстанция. В касационната жалба е посочено, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна и за обезсилване на потвърденото с него първоинстанционно решение. Ответното по касация [фирма], [населено място] е подало отговор, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 281, т. 3 ГПК, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 710 лева. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните взе предвид следното: С т. 9 на разпореждане от 11.02.2013 г., с което е образувано тълкувателно дело № 4/13 г. от Председателя на ВКС е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданска и търговска колегии въпросът: „Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК, и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ?”. Така поставеният въпрос е изцяло относим към разглеждания спор, и по поставения от касатора в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос № 3 – „Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?”. Поради това и на основание чл. 292 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. Воден от горното, ВКС-І т. о.