Определение № 514 от 19.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2563/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Г. Б. и И. А. срещу решение № 608 от 13.05.2025г. по възз.гр.д. № 1462/2021г. на Софийски апелативен съд, изменено в частта за разноските с определение № 1779/04.07.2025г. С него, след частична отмяна на решение № 260025/25.02.2021г. по т.д.№ 14/2020г. на Окръжен съд - Враца в обжалваната от ответника „Дженерали Застраховане“ АД част, с която е осъден да заплати на всеки от Г. Б. и И. А. по 75 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Ц. Ц. при ПТП на 10.06.2018г., ведно със законната лихва, съответно от 04.04.2018г. и от 28.07.2018г. до окончателното изплащане, е постановено друго, с което исковете са отхвърлени за размерите от по 75 000лв., ведно със законната лихва.

Като необжалвано, решение № 260025/25.02.2021г. по т.д.№ 14/2020г. на Окръжен съд-Враца е влязло в сила в останалата част, с която са отхвърлени исковете на Г. Б. и И. А. до пълните предявени искове от по 150 000лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. По подробно изложените съображения се оспорват изводите, че влязлата в сила присъда е пречка пред гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, да се установява причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на касаторите и, че в случая причинната връзка не е доказана. Искането е за касиране на решението и за уважаване на исковете за размерите от по 75 000лв., ведно със законната лихва. Претендира се за присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност, е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Предизвиква ли последици по смисъла на чл.300 от ГПК влязла в сила присъда на наказателния съд в производство пред гражданския съд за установяване на деликт, последиците от който не са обхванати от обвинителния акт и съответно не се съдържат в осъдителната присъда срещу извършителя на деликта?

2.Допустимо ли е в гражданското производство да се доказват последици от непозволено увреждане, причинено от деяние, за което извършителят на деликта е осъден с влязла в сила осъдителна присъда, но тези последици не са били обхванати от обвинителния акт по наказателното производство и съответно не са обсъждани от наказателния съд?

3. Гражданският съд, разглеждащ претенциите за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане, ограничен ли е при събиране на доказателствата и формиране на собствената си воля от наличието на влязла в законна сила присъда, в чийто обхват обаче не е включено деянието и неговите последици, с което е причинено непозволеното увреждане?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт В. Т., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора..

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение, с което е осъден да заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 75 000лв., ведно със законната лихва. От фактическа страна е приел за установено и безспорно настъпването на процесното ПТП на 10.06.2017г. – по време на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и застрахования водач на МПС. Съставът на апелативния съд е намерил, че с влязлата в сила присъда и, на осн.чл.300 ГПК, е задължително установено, че причина за ПТП е допуснатото от застрахования водач нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 Закона за движение по пътищата при избиране на скоростта за движение, като, при наличие в участъка на произшествието на пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, той е управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч. При обсъждане на направеното от ответника оспорване на причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищците, за която ответникът е поддържал, че е настъпила в резултат от разкъсана преди ПТП аневризма, съставът на апелативния съд е приел, че по отношение на причинната връзка присъдата не е задължителна, на осн.чл.300 ГПК. Изтъкнал е, че причиняването на смърт по непредпазливост при управление на МПС съставлява съставомерно деяние по см. на чл.343, ал.1, б. „в“ НК, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК, но спрямо застрахования водач не е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС, от която е настъпила смъртта на бащата на ищците, и няма постановена присъда, не е налице някоя от предвидените в чл.124, ал.5 ГПК хипотези на допустимост на иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, поради което липсва процесуална възможност пред гражданския съд инцидентно да се установява описаното в исковата молба инкриминирано непредпазливо деяние. Същевременно и за пълнота на изложението е приел, че причинната връзка не е доказана, тъй като изводът на вещото лице от СМЕ за наличие на причинно - следствена връзка между получените травми и смъртта на бащата на ищците не е категоричен. Поради изложеното, след частична отмяна на решението в обжалваната от ответника част, исковете са отхвърлени.

Искането за допускане на обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е неоснователно. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани от касаторите доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не са въведени и доводи за обосноваване на някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а - единствено такива, които са за неправилност на решението по см. на чл.281, т.3 ГПК.

В изпълнение на правомощията на касационната инстанция, изяснени в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК, поставените въпроси, които всички са свързани с приложението на чл.300 ГПК, следва да бъдат обобщени и конкретизирани така: За какво е задължителна влязлата в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици на деянието? Тъй като по този въпрос има формирана съдебна практика на касационната инстанция, вкл. задължителна, това изключва въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК Обжалването следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с формираната по въпроса К съдебна практика, служебно известна на състава.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. На касаторите следва да се укаже внасянето на дължимата ДТ по чл.18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,