Определение № 6 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпилa e касационна жалба с вх. № 41 от 16.03.2020 г. от Д. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК – София против въззивно решение № 212 от 20.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 120/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 117 от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1065/2018 г. на Кърджалийския районен съд, е уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда от 29.01.2014 г., сключен между Д. Д. В. от [населено място], в качеството й на учредител и "Балканстрой-инженеринг" ООД [населено място], в качеството на приемател/купувач, по силата на който договор учредителят Д. Д. В. прехвърля на приемателя "Балканстрой-инженеринг" ООД собствеността върху 3/4 (три четвърти) идеални части от ПИ с идентификатор № 40909.112.296 по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място],[жк], [улица], с площ 974 кв.м., с начин на ползване - ниско застрояване до 15 м., урбанизирана територия, с номер по предходен план: пл.сн. № 5723, кв. 125, парцел IV, при описани граници и съседи, като приемателя "Балканстрой-инженеринг"ООД е изпълнил насрещно уговорените престации. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Д. Д. В. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие със задължителната и установена практика на ВКС/ВС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателката се позовава на противоречие с ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., т. 3, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по гр.д. № 1/2000 г., т. 19 и постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 408 от 07.11.2011 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 1347/2010 г., решение № 212 от 01.02.2012 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 1106/2010 г., решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 1189/2011 г., решение № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2623/2013 г., решение № 81 от 07.07.2009 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 761/2008 г., решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС, ІI т.о. по т.д. № 218/2012 г., решение № 40 от 13.05.2010 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 566/2009 г., както и постановените по стария процесуален ред решение № 30 от 05.04.1973 г. по гр.д. № 13/73 г. на ОСГК на ВС, решение № 533 от 30.06.1999 г. на ВКС, IІ г.о. по гр.д. № 125/1999 г., ІI г.о., решение № 148 от 23.02.2009 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 726/2008 г. Поставени са следните правни въпроси от процесуално и материално естество, по които се е произнесъл въззивният съд, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, а именно: 1/ За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебното решение собствени фактически и правни изводи на база всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установите факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства и кои от фактите приема за неустановени и защо приема, че са неустановени; както и за задължението на въззивния съд при преценка на писмените доказателства по делото да извърши анализ на доказателствата в тяхната цялост като ги съпостави с другите писмени доказателства, както и да обсъди всички доводи на страните; 2/ Може ли да бъде обявен за окончателен част от предварителен договор; 3/ Може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор, който съдържа задължение за прехвърляне на идеални части от поземлен имот, които са уговорени като принадлежност към самостоятелни обекти от сграда, след сключването на окончателен договор за учредяване право на строеж, при сключването на който не са прехвърлени идеални части от поземления имот като принадлежащи към съответните обекти; 4/ Може ли съдът да обяви за окончателен част от предварителен договор, с което е поето задължение да се прехвърлят припадащите се идеални части от поземления имот на самостоятелните обекти от сградата, за които е учредено право на строеж, като вместо припадащите се идеални части за всеки обект да се обяви за окончателен договор за ѕ идеални части от поземления имот, които според съда съответствали на припадащите се идеални части на обектите, за които е учредено право на строеж, т.е. можи ли съдът като тълкува волята на страните, сам да трансформира задължението за прехвърляне на идеални части от поземления имот, уговорени да бъдат прехвърлени като идеални части от общите части в задължение за прехвърляне на обикновени/не като идеални части от общите части по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС/ идеални части от поземления имот; 5/ Може ли съдът въобще да обяви за окончателен част от предварителен договор само досежно идеални части от поземлен имот, които имат статут на принадлежащи части по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС. Ответникът по жалбата "Балканстрой-инженеринг"ООД [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. В. от АК – Х., е изразил становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните по делото на 29.01.2014 г. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, като касаторката ответница Д. Д. В., като учредител, учредила на "Балканстрой-инженеринг"ООД [населено място], ищец като приемател, правото на строеж и съответните идеални части от правото на собственост върху терена в зависимост от процента на обектите в предвидената за изграждане сграда, с обща застроена площ не повече от 75% от общата застроена площ на сградата, като за себе си запазила правото на строеж на обекти с обща застроена площ 25% от общата застроена площ на сградата, като в т.З от договора е предвидено, че обектите ще бъдат описани в допълнителен анекс в съответствие с изготвения идеен проект, като пълното описание ще бъде направено в нотариалния акт за прехвърляне правото на собственост върху съответните идеални части от процесния имот. Установено е, че сградата е била въведена в експлоатация като на касаторката, съгласно уговореното, са предадени обекти от сградата – два броя магазини, шест броя апартаменти и четири броя паркоместа, както и че ищцовото дружество е продало самостоятелни обекти в сградата на различни лица ведно със съответното право на строеж/15 бр. нотариални актове/. От заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за установено, че "Балканстрой-инженеринг" ООД - [населено място] е построило жилищна сграда в имот с идентификатор 40909.112.296 в предвидения вид, обем и срок, съгласно предварителния договор от 29.01.2014 г. за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, като собственост на касаторката са станали 28.954 % от общата разгърната застроена площ на изградената в процесния имот сграда, включително сутеренния етаж, равняващи се на 1 062.69 кв.м, а собственост на ищцовото дружество са станали 71.406 % от общата разгърната застроена площ на изградената в процесния имот сграда, включително сутеренния етаж, равняващи се на 2 653.76 кв.м. Тълкувайки клаузите на предварителния договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, при условията на чл. 20 ЗЗД съдът е приел, че действителна воля на страните е, че Д. Д. В. се е задължила да прехвърли на "Балканстрой-инженеринг"ООД съответните идеални част от поземления имот, съответстващи на идеалните части от самостоятелните обекти в сградата, които ще придобие дружеството след построяването на сградата, който извод се налага на първо място от наименованието на предварителния договор, в който изрично е посочено, че неговият предмет е учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в жилищна сграда. На следващо място в клаузите на договора последователно и непротиворечиво е изразена волята на страните за прехвърляне на идеални части от поземления имот. Така, в раздел I, т. 1 е очертан предметът на договора, а именно учредяване на право на строеж и съответните идеални части от правото на собственост върху терена. В т.З от същия раздел е уговорено, че пълното описание на обектите ще бъде направено в нотариалния акт за прехвърляне правото на собственост върху съответните идеални части от имота, представляващ ПИ с идентификатор 40909.112.296. И, накрая в т.5 от Раздел II на предварителния договор е посочено, че учредителят се задължава да прехвърли нотариално правото на собственост върху съответните идеални части от имота и съответните обекти върху дружеството-приемател, които ще бъдат индивидуализирани в нотариалния акт след изготвянето и одобрението на идеен архитектурен проект, и които следва да бъдат в размер на не по-малко от 75% от общата Р. на сградата и полагащите се идеални части от ПИ. Съдът е приел, тълкувайки посочените клаузи на предварителния договор, във връзка една с друга, както и с останалите клаузи на договора, че страните са изразили воля за прехвърляне на съответните идеални части от поземления имот. Размерът на тези идеални части е определяем, като в т.5 от раздел II на предварителния договор е посочено, че същите следва да бъдат в размер на не по-малко от 75 % от общата Р. на сградата и полагащите се идеални части от ПИ, което превърнато в дробна част представлява 3/4 идеални части от поземления имот, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда от 29.01.2014 г., сключен между Д. Д. В., в качеството й на учредител/обещател и "Балканстрой-инженеринг"ООД [населено място], в качеството му на приемател/купувач, по силата на който договор обещателят/учредител/ Д. Д. В. прехвърля на приемателя "Балканстрой-инженеринг" ООД собствеността върху 3/4 (три четвърти) идеални части от ПИ с идентификатор № 40909.112.296 по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място],[жк], [улица], с площ 974 кв.м., с начин на ползване - ниско застрояване до 15 м., урбанизирана територия, с номер по предходен план: пл.сн. № 5723, кв. 125, парцел IV, при описани граници и съседи, като приемателят "Балканстрой-инженеринг"ООД е изпълнил насрещно уговорените престации. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение по поставените правни въпроси. Това е така, тъй като за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие със задължителната и установена практика на Върховния касационен съд и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касаторката правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но поставените от касаторката правни въпроси от процесуално и материално естество в изложението за допускане на касационно обжалване, не са решени от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие със задължителната и установена съдебна практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касаторката, нито в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това е така, тъй като поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси, обобщено са свързани с приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК и се отнасят до задължението на въззивния съд за цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както и да изложи собствени мотиви, когато потвърждава решението на първата инстанция, които се явяват от значение за изхода на делото, но те не са решени от въззивния съд в противоречие както със задължителната, така и с установената съдебна практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касаторката, а са в синхрон с нея. В тази връзка въззивният съд е изложил подробно собствени мотиви защо искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен, като е обсъдил събраните по делото и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Приел е, че е неоснователно възражението на ответницата касатор за нищожност на т. 5 от Раздел ІІ на предварителния договор, поради липса на съгласие, тъй като от данните по делото не се установява ответницата да не е имала воля да прехвърли идеални части от поземления имот, в която връзка подробно са обсъдени, както клаузите на процесния договор, така и свидетелските показания в тази насока и са изложени подробни мотиви кои от тези показания кредитира и кои не, при условията на чл. 172 ГПК. В случая въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК/решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. и др./ по приложението на чл. 12, чл. 235,ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи собствени мотиви затова. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения като съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. В случая в съответствие с тази съдебна практика въззивният съд е приел с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност и във връзка с доводите и възраженията на страните по делото, че в случая са налице предпоставките на чл. 19, ал. 3ЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 29.01.2014 г., сключен между страните, в частта му за прехвърляне на собствеността върху ѕ идеални части от процесния поземлен имот от страна на учредителя ответник като насрещно уговорената престация за изграждане на обекти в предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда, е изпълнена от приемателя ищец. При постановяване на обжалваното решение тази практика, в т.ч. и посочената от касаторката в тази насока, че в мотивите на решението съдът следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, е съобразена, поради което по процесуалноправните въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените в изложението материалноправни въпроси, обобщено свързани с това, може ли да бъде обявен за окончателен част от предварителен договор, са обуславящи за изхода на спора, но приетото от въззивния съд не е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, а в съответствие с нея. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 313 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 584/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 773 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 600/2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 777 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1050/2009 г., ІV г.о. на ВКС, е прието, че предварителният договор поначало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне и от съществено значение е волята на страните. Всяка от страните по него може да иска от другата сключването на окончателен договор. П. е титуляр на потестативното право да иска обявяването на договора за окончателен и само от него зависи дали да упражни правото си, или да не го упражни, а ако реши да го упражни – за каква част от обещания имот. Съдът може да се произнесе само по тази част от иска, с която е сезиран, но частичният иск би бил основателен, ако приемателят е изпълнил изцяло задълженията си по договора. П. преценява интереса си и ако желае договорът да бъде обявен за окончателен за съответната идеална част, предвид липсата на законова забрана затова и задължението за съда по чл. 20 ЗЗД за установяване на действителната обща воля на страните, няма пречка да бъде обявен договора за окончателен за съответната притежавана идеална част. По този въпрос тази установена практика на ВКС е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, поради което по него не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Така както са поставени материалноправни въпроси от 3 до 5, настоящата инстанция намира, че в тях се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, поради което те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая касаторката се домогва да получи различно правно разрешение относно основателността на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор относно ѕ идеални части от процесния поземлен имот, като чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда за основателност на този конститутивен иск. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания затова. Освен това, приетото от въззивния съд по тези въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС, както се посочи по-горе, а посочените от касаторката решения в тази насока дават отговори на други правни въпроси и са неотносими за настоящия спор. За пълнота следва да се отбележи, че по поставените правни въпроси не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за да е налице тази хипотеза, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, като разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По поставените правни въпроси има установена практика на ВКС, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. При този изход на делото, на ответното дружество следва да му бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 01.06.2020 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,