Определение № 60400 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1619/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Пристанище Видин” ЕООД срещу Решение № 959 от 30.04.2020 год. по т.д.№ 1434/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 57 от 09.01.2019 год. по т.д.№ 712/2017 год. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Пристанище Видин”ЕООД срещу „Дунавски драгажен флот-Дуним“АД („ДДФ-Дуним”АД) обективно съединени искове, съответно с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 5840.35 евро до пълния предявен размер от 34409.40 евро, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № 29/30.12.2014 год. и иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за разликата над 467.23 евро и до пълния предявен размер от 2752.75 евро, претендирана като неустойка по т.4.2 от същия договор, както и в частта с която е отхвърлен предявеният от „Пристанище -Видин"ЕООД срещу „Дунавски драгажен флот -Дуним"АД иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 33608.98 лв. о пълния предявен размер от 36889.30 лв. Въведеното основание за касиране на въззивното решение са по чл.281 т.3 ГПК – противоречие с материалния и процесуалния закони. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че исковете му за вземанията по фактури, издадени в периода от 08.07.2015 - 31.01.2016 год. вкл., са били погасени с изтичане на едногодишната давност по чл.357 т.2 б“в“ Кодекс за търговско корабоплаване (КТК) и съответно са погасени на основание чл.119 ЗЗД и акцесорно предявените претенции за неустойки и лихви за забава. Счита, че неправилно съдът е приел, че сключения между ищеца и ответника по първоначалните искове договор от 30.12.2014 год. е такъв по чл.232 във вр. чл.231 КТК, а не договор за изработка, спрямо който важат общите правила за погасителна давност. Има искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата „Дунавски драгажен флот –Дуним”АД, не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Предмет на договора от 30.12.2014 год. от неизпълнението на който произтичат предявените искове е предоставянето на услуги по извършване на маневри на плавателни съдове и обслужването на безекипажни съдове от подменен екипаж на територията на „ДДФ-Дуним”АД [населено място] – охраняема зона на АЕЦV Услугите по извършване на маневри се извършват с моторен кораб „Ураган”, собственост на изпълнителя. Страни по този договор са „Пристанищен комплекс Лом"АД, чийто правоприемник е „Пристанище-Видин"ЕООД и „ДДФ-Дуним"АД. Уговорени единични възнаграждения за отделните видове дейности, съответно: за всяка маневра-110 евро, а когато е съпроводена с товарене, разтоварване и обработка- в троен размер. Възложителят заплаща уговореното възнаграждение по банковата сметка на изпълнителя в срок до 5 работни дни от приемането на услугата (работата) и издаване на фактура от страна на последния. Приемането на работата се удостоверява с двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Уговорена е мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението в размер на 0.5 % на ден от незаплатената сума за всеки ден на забавата, но не повече от 8 %, като съобразно чл. 4.3, нейното заплащане не лишава изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на неустойката. При условията на евентуалност, възнагражденията се претендират като такива по договор от 30.12.2013 год. и отново при условията на евентуалност – като неоснователно обогатяване. В първоинстанционното производство са представени фактурите за сумите, формиращи исковата претенция за неплатени възнаграждения. Последователно подържаната теза на ответника по исковете „ДДФ-Дуним”АД е, че и двата договора на които се основават претенциите не са действали през исковия период; оспорил е правото на собственост на ищеца върху МК”Ураган”; оспорил е правото на ищеца да извършва пристанищни услуги; позовал се е на изтекла погасителна давност спрямо исковете по чл.232 КТК, чийто срок е едногодишен, съгласно чл.237 т.2 б.”в” КТК; позовал се е и на прилагането на чл.119 ЗЗД спрямо акцесорните искове. Предявил е насрещен иск за заплащане на разходите за електрическа енергия и понтон на МК”Ураган” за времето когато се е намирал на територията на пристанището без да извършва пристанищни услуги. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни възраженията на „ДДФ-Дуним”АД спрямо действията на договорите; собствеността на МК”Ураган” и правото на ищеца да извършва пристанищни услуги т.е. претендираните възнаграждения и суми за неустойка са дължими.. Счел е за основателно, обаче, направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл.357 т.2 б.„в" от КТК за всички вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от една година преди предявяването на исковете по делото на 13.02.2017 год. Приложил е чл.119 ЗЗД спрямо акцесорните искове за мораторна неустойка по т.4.2 от договора. Исковете за неустойка спрямо вземания по фактурите, издадени след изтичане срока на действие на договора (респ. след прекратяването му с изтичане на срока, за който е сключен) са приети за неоснователни. Поради това е уважил първоначалните искове до посочените по-горе размери. Счел е за неоснователни насрещните искове. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на „Пристанище Видин"ЕООД в частта с която претенциите му са били отхвърлени. За да потвърди решението на СГС апелативният състав е изследвал приложното поле на специалната норма на чл.357 т.2 б.„в" от КТК. Мотивирал се е с това, че съгласно разпоредбата на чл.232 ал.1 от КТК, правилата на договора за влачене се прилагат и при извършване на пристанищни услуги с кораби за влачене в бордово свързана група, тласкане, въвеждане на други кораби или плаващи средства в пристанищата и извеждането им от тях, извършването на маневри в тях от и към котвените и кейови места, провеждането им към подходните пътища и други, когато страните не са уговорили друго. Поради това е счел за неоснователен довода по жалбата, че по процесните договори са подвид на договори за изработка и по отношение на изпълнението им се прилага погасителната давност по ЗЗД. Счел е за неоснователен доводът на жалбоподателя, че давността е била прекъсната с признаване на вземането от „ДДФ -Дуним"АД, направено с писмо от 19.02.2016 год. за потвърждаване на салдото по водената при „Пристанище Видин" ЕООД сметка. След като е възприел частичното оспорване на вземането по една от фактурите (ръкописният текст), е посочил, че това не представлява потвърждаване на вземанията по останалите фактури, при наличието на изрично изявление за оспорване на сбора от всички вземания по тях, под формата на отказ да бъде потвърдено задължението за заплащането му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е повторение на твърденията за неправилност на съдебния акт се посочва, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е обусловил изводът на съда: „Какъв е видът на договора, сключен между корабопритежател и лице, което няма такова качество, в чиито предмет е включено извършването на маневри и какъв давностен срок е приложим за вземанията по него?“. За този въпрос касаторът твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по него няма формирана съдебна практика и не е разглеждан от правната доктрина. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочения въпрос. Преди всичко, въпросът е поставен прекалено общо. Какъв е видът на договора, зависи от неговото конкретно съдържание. Както бе посочено по-горе, предмет на договора е извършване на маневри на плавателни съдове и обслужването на безекипажни съдове от подменен екипаж, като услугите по извършване на маневри включващи влачене и тласкане на плавателни съдове се извършват с моторен кораб „Ураган”. Както са посочили съдилищата, това представляват съпътстващи дейности в пристанище за обществен транспорт с регионално значение, който не са под режима на ЗЗД, а на КТК. Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса „Следва ли в решението си въззивният съд в съответствие с изискванията на чл.235 и чл.236 ГПК за мотивираност на съдебния акт, да обсъди всички доказателства поотделно и във връзка помежду им, а не извадково, както и да обсъди доводите на страните при спазване на правилото по чл.269 ГПК?”. Позовал се е на: Решение № 24/28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744/2008 год. на І г.о. на ВКС; Решение № 101/03.06.2015 год. по т.д.№ 1740/2014 год. на І т.о. ВКС; Решение № 166/15.07.2013 год. по гр.д.№ 1285/2012 год. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 157/08.11.2011 год. по т.д.№ 823/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 646/12.10.2010 год.. по гр.д.№ 1210/2009 год. на ІV г.о. ВКС и Решение № 149/03.07.2012 год. по гр.д.№ 1084/2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Становището по посочения правен въпрос е следното: Както вече е имал случай да посочи настоящият съдебен състав, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл.236 ал.2 вр.чл.273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл.281 т.3 ГПК. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., този въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл.236 ал.2 вр.чл.273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.