Определение № 420 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. К., чрез адв. Т. Д., срещу въззивно решение № 261 от 30.10.2023 г., поправено с решение № 31 от 09.02.2024 г., постановени по в. гр. д. № 354/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е потвърдено решение № 255 от 07.06.2023 г., поправено с решение № 266 от 15.06.2023 г., постановени по гр. д. № 669/2022 г. по описа на Районен съд – Смолян, за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД като привиден на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ****, ****, рег. № ****, нот. д. № **** г. на нотариус № *** по регистъра на НК, с който М. М. Г. прехвърля на И. Д. К. 1/6 от притежаваните от нея по наследство от съпруга й Р. С. Х., идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „У.“, ул. „В. Р.“ № 26, бл. П. 5, вх. А, ет. 3, ап. 5, в замяна на прехвърлена собственост на три тона пшеница на стойност 1200 лева, прикриващ договор за покупко-продажба, като на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е обявен за действителен сключеният между М. М. Г. и И. Д. К. договор за покупко-продажба и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на ищеца М. Р. Х. е допуснато изкупуване на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, срещу цена от 10 200 лева, платима на И. Д. К.. Въззивното решение в останалата му част не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следния въпрос: „Представляват ли по смисъла на закона родово определени движими вещи, дадените в замяна 3 тона пшеница или в случая те могат да бъдат приети като индивидуално определени?“. Твърди, че въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона, тъй като липсва практика, обобщаваща спецификата на конкретния случай. Отделно касаторът сочи, че приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, касаеща индивидуално определените вещи в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Не се позовава на конкретна практика. Ответникът по жалбата М. Р. Х., чрез адв. Н. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно от фактическа страна, че: ищецът М. Р. Х., и ответницата М. М. Г., заедно с Д. Р.а Х.а са законни наследници на Р. С. Х., починал на 23.02.2001 г., като М. Г. е негова съпруга, а ищецът и Д. Х.а – негови деца; наследодателят Р. Х., по време на брака му с М. Г., е закупил от ОбНС – Смолян с договор за покупко-продажба от 08.11.1990 г. процесния апартамент; ищецът М. Х. и сестра му Д. Х.а притежават по 1/6 ид. част, а ответницата и тяхна майка М. Г. притежава 4/6 ид. части от имота. Посочил е също така, че с нотариален акт за замяна на недвижим имот от 18.05.2022 г. ответницата М. Г. е прехвърлила на втория ответник И. К. 1/6 ид. част от придобитите по наследство от съпруга й идеални части от процесния апартамент, като в замяна И. К. е прехвърлил на М. Г. собствеността на 3 тона пшеница на стойност 1200 лв., предадена във владение на последната и оставена за съхранение в гр. С., ул. „В. Л.“ № 52. Въззивният състав е установил още, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата (18.05.2022 г.) ответницата М. Г. е продала на И. К. останалите 3/6 ид. части от процесния имот, за сумата от 9000 лева. От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, въззивната инстанция е приела за установено, че пазарната стойност на 1/6 идеална част от апартамента към момента на изповядване на сделката за замяна е 7 578 лева или пазарната стойностна целия апартамент е 45 467 лева. Взела е предвид и събраните по делото свидетелски показания на Д. Р.а Х.а – сестра на ищеца и дъщеря на ответницата М. Г., от които е установила, че: майка й миналата година (2022 г.) често искала пари; миналата година майка й е живяла в с. Ч., но не гледа животни и никога не е гледала – не се занимава с животни, нито с пшеница, нито е продавала пшеница; майка й е продала част от наследствения апартамент на И., когото те не познават и след това им е казала за продажбата; поискала й 10 000 лева, за да ги даде на И., а той да й върне обратно частта от апартамента. Съобразила е и представените по делото разписка в оригинал за получена сума от 18.05.2022 г., с която М. Г. е декларирала, че в качеството си на продавач е получила от И. К. сумата от 9000 лева, както и приемо-предавателен протокол от 13.05.2022 г. в оригинал, съгласно който М. Г. заявява, че приема от И. К. 3 тона пшеница, оценена на 1200 лева, като пшеницата е оставена във владение на последната в гр. С.. От фактическа страна въззивният състав е посочил още, че на зададени въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК ответницата М. Г. отговаря, че: не е получавала и не е оставяла на съхранение пшеница в гр. С., нито е получавала пари; подписала показаната й разписка от 18.05.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 13.05.2022 г., но е подписала празни листове няколко дни след като са ходили при нотариуса; И. К. казал да подпише двата празни листа, като това било формално и така я излъгал; пенсионерка е, но не се занимава със земеделие, не отглежда животни, няма фирма да продава пшеница. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е намерила за правилни изводите на районния съд относно предявените искове чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен като привиден договорът за замяна и да бъде обявена за действителна прикритата сделка – договор за покупко – продажба и по чл. 33, ал. 2 ЗС да бъде признато, че ищецът има право за изкупуване при уговорената между ответниците цена от 10 200 лв. на 4/6 ид. ч. от описания в исковата молба недвижим имот. Съобразила е още, че правилно районният съд е приел за неоснователно възражението, че искът е предявен извън предвидения в чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен срок от продажбата. Изложила е съображения, че сделките са изповядани на 18.05.2022 г., а исковата молба е подадена в съда на 18.07.2022 г., поради което исковете са предявени в предвидения двумесечен срок. Въззивният съд е възприел като правилно и приетото от първата инстанция, че доказателствената тежест да докаже твърдяната симулативна сделка е на ищцовата страна, която следва да установи, че страните по договора за замяна не са имали воля за сключване на такъв договор; че действителната воля към момента на сключването не е такава, каквато е посочената в договора, и да докаже каква е била действителната воля на страните и какви правни последици са целели да настъпят, какви са били действителните им намерения. Като правилно е изтъкнал и разбирането, че тъй като ищецът е трето за договора лице, то е допустимо е да бъде проведено пълно доказване на симулативния характер на договора чрез косвени доказателства, водещи до такъв извод. С оглед обстоятелството, че ответницата М. Г. няма фирма, не се занимава със земеделие и не отглежда животни и никога не го е правила, въззивният състав е приел за установено, че същата не се е нуждаела от три тона пшеница. С оглед на установеното, че последната е подписала предявените й приемо-предавателен протокол и разписка, но сочи, че е подписала празни листове няколко дни след изповядване на сделките, то е обосновал извод, че договорът за замяна е привидна сделка и прикрива покупко – продажба. Като допълнителни доводи в тази посока е отбелязал признанията на ответницата Г., че не е получила в замяна на прехвърлената на К. 1/6 ид. част от процесния апартамент 3 тона пшеница, нито има къде да ги съхранява. Въззивният съд е съобразил също, че видно от нотариалния акт за замяна на недвижим имот в приложенията му не е описан приемо-предавателен протокол от 13.05.2022 г., като такъв липсва и в приложената по делото нотариална преписка. Горното обстоятелство е възприел като съответстващо и на твърденията на ответницата на поставените й по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК въпроси, че приемо-предавателният протокол от 13.05.2022 г. и разписката за получаване на 9000 лева от 18.05.2022 г. са подписани няколко дни след изповядването на сделките, като И. К. я е накарал да подпише празни листове, обяснявайки й, че това е формалност, необходима за залагането на апартамента, като по този начин я излъгал. Въззивният съд е взел предвид също така, че заменената 1/6 ид. част от процесния апартамент, съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ, е с пазарна стойност от 7 578 лева към момента на изповядване на сделката, като тази ид. част е заменена за 3 тона пшеница с посочена в нотариалния акт стойност от 1200 лева, което е над 6,3 пъти по-ниска цена без да е уговаряно допълнително доплащане. Горното е приел като сочещо на значително несъответствие на престациите по сделката и още една индиция за нейната привидност. От изложеното е формирал извод, че намеренията на ответницата М. Г. са били да продаде 1/6 ид. част от притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния апартамент на трето на съсобствеността лице – И. К., без да предложи своя дял на останалите съсобственици – ищецът М. и св. Д., които притежават по 1/6 ид. част от апартамента. Съобразявайки разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС въззивната инстанция е посочила, че при продажба на дял от съсобствен имот е въведено ограничение в избора на купувач, което задължава продавача да предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственици. Съобразила е, че при нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС. Доколкото в случая и договорът за замяна на 1/6 ид. ча с т от процесния апартамент и договорът за покупко-продажба на 3/6 ид. части от същия са сключени на една и съща дата – 18.05.2022 г., последователно, пред един и същ нотариус, видно нотариалните актове, същите са с последователни номера, сделките са извършени между едни и същи страни, както и след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният състав е застъпил становището, че с цел заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС продаваната идеална част от имота да се предложи на останалите съсобственици, ответницата М. Г. е извършила две отделни разпоредителни сделки, първо замяна, в резултат на която ответникът И. К. е придобил идеална част от съсобствения имот, като по този начин е избегнала забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС, а след това е извършена продажба, за която не е необходимо прилагането на чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като К. вече е станал съсобственик. Намерил е, че така осъществени, двете сделки безспорно сочат на привидност на договора за замяна, с цел заобикаляне на ограничението на чл. 33, ал. 1 ЗС, а действителната воля на страните е била да сключат договор за покупко-продажба. В допълнение въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника К., че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима при процесния договор за замяна с движими вещи, които са индивидуално определени. Посочил е, че в настоящия случай движимите вещи, за които е заменена идеалната част от недвижимия имот са три тона пшеница, които не са индивидуално, а родово определени движими вещи – пшеница, в който смисъл е и съдебната практика. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В процесния случай в изложението си касаторът е поставил само един въпрос, който е относим към произнасянето по чл.33, ал.2 ЗС - „Представляват ли по смисъла на закона родово определени движими вещи, дадените в замяна 3 тона пшеница или в случая те могат да бъдат приети като индивидуално определени?“. Въпросът е обуславящ изводите на съда, но не са налице поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е посочено бланкетно - касаторът не се позовава на конкретни съдебни решения, нито обосновава в какво се състои твърдяното противоречие на въззивното решение със съдебната практика по въпроса. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, никога не е имало колебания относно характеристиките на родово определените и индивидуално определените вещи. Несъмнено индивидуално определените вещи са тези, които са в достатъчно висока степен идентифицирани по своите белези и отличителни черти – пример: картината „Слънчогледи“ на Ван Гог. Индивидуално определените вещи са откроени по такъв начин, че те съществуват като индивидуална даденост, различна от всички други вещи от подобен характер, обособени са като уникална единица – точно фиксирана. Родово определените вещи са тези, които са определени единствено от общите си черти – пример: въглища, пшеница и др. При родово определените вещи нямаме индивидуализация – имаме обща съвкупност. За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът извежда въпроса от становището си, че в процесния случай дадените в замяна три тона пшеница следва да се считат за индивидуално определени движими вещи, доколкото са предадени физически на заменителя, което обстоятелство се установява с представените приемо-предавателни протоколи. В случая обаче въззивният съд не е приел за установени такива факти. Напротив – в обжалваното решение е приел, че не е установено по безспорен начин физическо предаване на пшеницата; ценил е обясненинята на ответницата в обратния смисъл, че не е получавала три тона пшеница в замяна на прехвърлената идеална част от процесния апартамент, като подкрепени от останалите доказателства по делото, в това число и констатацията, че приемо-предавателният протокол, на който се позовава жалбоподателят, не е описан в нотариалния акт за замяна, нито се съдържа в приложената по делото нотариална преписка, което обстоятелство е преценил като допълнителен довод относно формирания от него извод, че договорът за замяна е привидна сделка и прикрива покупко-продажба. В допълнение следва да посочи и това, че съдебната практика по приложението на чл.33, ал.2 ЗС еднозначно приема, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС има рестриктивен характер и трябва да се прилага ограничително. Само когато за отчуждителя - съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която удовлетворява това изискване, е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация - плащането на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари - заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване. Хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно, разпоредбата не може да се приложи във всички останали случаи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета (обектите) на прехвърляне - наследяване, дарение, замяна с индивидуално определени вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство. Въззивното решение е съобразено с тази практика. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 500 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,