Определение № 288 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 357/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 344/11.10.2019 г. по в. гр. д. № 574/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил решение № 64/25.04.2019 г. по гр. д. № 1190/2017 г. на Районния съд [населено място], с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на М. И. Р., К. И. Р., Г. И. Р. и Д. И. Р., че К. А. В. и Г. И. В. са собственици на реална част с площ от 23 кв. м., представляваща част от техния УПИ......... от кв. ....... по плана на [населено място], която погрешно е заснета по кадастралния план от 1989 г. /неправилно посочено „на кадастралната карта”/ като част от имот пл. № ........ от кв. ..., заключена между зелената и оранжевата /лилавата/ линия на комбинираната скица на л. 150 от първоинстанционното дело, намираща се в лицето на имот пл. № ....... и представляваща триъгълник с граници: северозапад - имот пл. № ........., югоизток - УПИ .........., югозапад - улица.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата М. И. Р., която иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ищците К. А. В. и Г. И. В. е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

От ответниците по иска К. И. Р., Г. И. Р. и Д. И. Р. не са получени писмени отговори.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че ищците са собственици на УПИ ....... от кв. ........ по плана на [населено място] от 1989 г. Установено е и това, че имот пл. № .......... е идентичен с имот пл. № ...... по предходния план от 1953 г.

Ответниците се легитимират за собственици на имот пл. № ... от кв. .. по плана от 1989 г., идентичен с имот пл. № ... по плана от 1953 г., за който е отреден УПИ....... от кв. ....

С плана от 1953 г. имотите са били отчуждени съответно за управление ТКО и поща и за фурна и улица, като предвижданията на плана не са били реализирани за имотите, поради което отчуждаването е отменено. Вещите лица инж. Р. и инж. Г. са установили, че по плана от 1953 г. имотите са попадали в един парцел, между тях е имало само имотна раница, но не и регулационна линия; няма уреждане на сметки.

Във връзка с отмяната на отчуждаването, с акт от 13.04.1998 г. за непълноти и грешки графично са пренесени, без заснемане и нанасяне, от плана от 1953 г. върху кадастралния план от 1989 г., имоти пл. №№, ..., ... и ... /нов/. Въз основа на този акт и скицата към него е издадена заповед № 783/17.12.1998 г. на кмета на [община], с която е одобрено попълването на кадастралната основа с графично пренасяне от плана от 1953 г. върху действащия план от 1989 г. с имотни граници за имот пл. № ... и нов имот пл. № .. от кв. .... От обясненията на вещото лице инж. Г. в съдебното заседание на 03.04.2019 г. /л. 161 от първоинстанционното дело/ се установява, че след възстановяването на собствеността техническо лице от общината е трасирало на място границата по тези данни, които са в акта за непълноти и грешки. Границата, която е трасирана, и границата по плана от 1953 г. не съвпадат, като разликата в долния югозападен край е 2.50 м. Това е установено в заключението на вещите лица инж. Р. и инж. Г., извършено след геодезическо заснемане на имотите, онагледено на скица на л. 150 от първоинстанционното дело. Съобразно с данните от това заснемане вещото лице инж. Г. е коригирало становището си в депозираното от него предходно заключение, че допуснатата при трасирането грешка е около 90 см - 1 м. В изготвената от двете вещи лица комбинирана скица на л. 150 с лилава /оранжева/ линия е означена геодезически заснета ограда между имоти пл. №№ ... и .........; по т.т. 1 и 2 и продължението по зелената линия е означена границата по плана от 1953 г., а по черните линии са посочени границите на имотите по действащия кадастрален план от 1989 г.

Въззивният съд приел, че правният интерес от иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР произтича от това, че страните спорят относно правото на собственост върху спорната площ и конкретното проявление на този спор е твърдението на ответниците, че те са нейни собственици и несъгласието им с представения от ищците в общината проект за промяна на кадастралния план. По тези съображения искът е приет за допустим.

Въззивният съд приел, че имотната граница между спорните съседни имоти съгласно плана от 1953 г. е по т.т. 1 и 2 и продължението по зелената линия така, както това е изобразено на скицата към заключението на комбинираната техническа експертиза /на вещите лица инж. Р. и инж. Г./. Нанесената ограда между имотите в действащия план от 1989 г. по лилавата /оранжевата/ линия, която според ответницата М. Р. /сега касатор/ е поставена през 1998 г. /вж. отговора на исковата молба/, не е по регулационната линия и по вярната имотна граница. Доколкото процесните имоти са само графично пренесени от плана от 1953 г. върху кадастралния и регулационен план от 1989 г., то парцелните граници по плана от 1989 г. следва да съвпадат с имотните граници по плана от 1953 г. В случая регулационната линия между процесните имоти не съвпада с имотната граница между тях, нито с поставената ограда. Същевременно няма данни за наличието на придаваеми места по дворищнорегулационния план от 1989 г. - липсват данни за придаване по регулация на процесната част от имот пл. № ... към УПИ..... При графичното прехвърляне на имотите границата между УПИ .... и УПИ ........ е изместена, при което площта на имота на ищците е намалена със спорната площ, която е включена в имота на ответниците без да е имало основание за това, като погрешното заснемане на имотната граница не създава права за ответниците. Налице е ползване от 1998 г. от страна на ответниците на реална част от УПИ ........., собственост на ищците, която обаче не е придадена по регулация към парцела на ответниците, а е погрешно заснета към техния имот.

Във връзка с изложеното въззивният съд намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че тъй като одобряването на дворищната регулация е станало през 1989 г. при действието на ЗТСУ /отм./ и е изтекъл 10-годишният /неправилно посочен „давностен”/ срок, то автоматично е настъпил вещнотранслативният ефект на плана от 1989 г. върху урегулираните парцели, поради което ищците не притежават право на собственост извън границите на собствения им УПИ .......... Посочил, че доколкото регулацията между двата парцела не предвижда да има придаваеми части, то не може да се говори за завземане по законоустановения ред на спорната площ, заснета към имота на ответниците, тъй като същата няма характеристика на придаваема част и съответно при владението й за период повече от 10 години да се заключи, че дворищнорегулационният план от 1989 г. е приложен и е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници.

Въззивният съд намерил за неоснователно и оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ответниците не са направили своевременно възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Отговор на исковата молба е подаден само от ответницата по иска М. Р., който обаче не съдържа такова възражение, а останалите ответници не са подали отговори. При това положение и съобразявайки разпоредбите на чл. 131 и чл. 133 ГПК, правилно е прието от районния съд, че възражението за придобивна давност е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество.

За неоснователно е прието и възражението за липсата на графични и цифрови данни за грешно заснета част от УПИ ....... и неправилно включена към имота на ответниците. Изготвянето на приетата по делото комбинирана съдебно-техническа експертиза и скицата към нея е извършено от експертите след заснемане с геодезическа апаратура на процесните имоти и координиране и оцифряване на плановете от 1953 г. и 1989 г. На тази скица ясно са посочени координатните точки на спорната площ. При разрешаване на спора кому принадлежи материалното право на собственост върху процесната реална част от недвижим имот преценката на съда за наличието на конкретна непълнота или грешка в кадастралната карта е обусловена от действителното положение на общата граница между двата имота, а не от конкретните цифрови данни за спорната площ.

Като ирелевантно за спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е преценено решението от 23.10.2003 г. по адм. д. № 7/2003 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 144/30.03.2001 г. на кмета на [община] за частично изменение на застроителния и регулационен план на [населено място] чрез преотреждане на част от парцел ... - парк от кв. ... и образуването на нови парцели ...., .... /по заповедта, а по скицата - ......./, ......... и .......... от кв. ... и корекция на задънена [улица] от същия квартал. Посочено е, че предметът на административното производство е различен от предмета на делото с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване със сила на пресъдено нещо границите на правото на собственост на ищците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

На първо място твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС. В разглеждания случай този тълкувателен акт е неприложим, тъй като разрешените с него въпроси не стоят по настоящото дело. Не е установено наличие на придадени по регулация места нито по плана от 1953 г., нито по плана от 1989 г. Към момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план от 1989 г. имотите на страните са били част от парцел ... - парк /тъй като са били отчуждени за мероприятия на държавата/, а след възстановяването им собствеността се връща в състоянието отпреди отчуждаването, поради което и имотите са графично пренесени от плана от 1953 г. върху плана от 1989 г.

На следващо място жалбоподателката поддържа противоречие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Обосновава го с това, че ищците притежават права само в границите на урегулирания поземлен имот........, но не и извън него. Този тълкувателен акт също е неприложим в случая. Доброволната делба, по силата на която ищците са придобили права в рамките на урегулирания поземлен имот, не ги лишава от права върху част от реституирания имот. Регулацията от 1989 г. не е определяща, защото след нея е настъпил правнозначимият факт на реституцията. Именно реституцията определя реалната граница между имотите на страните, а тази реална граница е такава, каквато е била по плана от 1953 г. Ето защо не става дума за такава промяна в правата на собственост, за каквато говори жалбоподателката и която да бъде съобразена според указанията, дадени в тълкувателния акт.

Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК се поддържа със съображения за вътрешно противоречие в диспозитива на решението поради следното:

1. В диспозитива на решението е посочено, че реалната част от 23 кв. м. във формата на триъгълник е от УПИ ..., а видно от комбинираната скица описаният триъгълник не включва площ, която да е част от УПИ ......;

2. При посочените в диспозитива граници на спорната част не се получава триъгълник, а друг вид геометрична фигура; тъй като за граница е посочен и УПИ ........, то описаният от съда триъгълник обхваща евентуално и част от него, но този имот е собственост на трети за спора лица, които не участват в настоящото производство и с които ответниците нямат спор за имотна граница; тъй като се претендира грешка в кадастралната основа, то грешно заснетата площ следва да бъде между две имотни граници - по плана от 1953 г. и по действащия план от 1989 г.; липсва всякаква логика и практически смисъл да се приема грешен кадастър, като се съпоставят имотна граница по стар план и съществуваща на място ограда, защото оградата не е елемент от имотната граница и може да бъде своеволно и едностранно премествана от собствениците, а освен това не е нанесена с осови точки и координати към координатната система на кадастралния план, за да представлява кадастрална грешка, която да очертава границите на правата на собственост;

3. Спорът, въведен с исковата молба, е за грешно заснета част от имота на ищците между имотна граница по плана от 1953 г. и имотна граница по плана от 1989 г., а с постановеното решение съдът без основание е променил спора, като е приел, че той се отнася за грешно заснета площ между имотна граница по плана от 1953 г. и съществуваща на място ограда; така не е даден отговор на спорния въпрос, очертан в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР;

4. С решението се засягат части от УПИ ........., собственост на трети лица, неучастващи в делото, затова фактически са предявени чужди права в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Според жалбоподателката обжалваното решение е очевидно неправилно предвид настъпилата промяна в правата на собственост към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, предвид наличието на вътрешно противоречие в диспозитива на решението, липсата на отговор на поставения и очертан в исковата молба спор и решаването на чужди права без участието на заинтересованите страни.

Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., не констатира да е допуснато противоречие в диспозитива на съдебния акт, защото смисълът на решението, което е по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е, че процесната площ е следвало да бъде заснета като част от посочения в него урегулиран поземлен имот ........., а не, че според настоящото кадастрално заснемане е част от същия.

Не води до противоречие в диспозитива на съдебния акт и посочването на друг вид геометрична фигура вместо правилната, в която се заключва допуснатата грешка в кадастралния план. Макар съдът да говори за триъгълник, скицата към която препраща, очертава спорната реална част, за която искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен и тази реална част се определя от правата, които ищците са имали към 1953 г. и които са предмет на реституция.

Видно от диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено с обжалвания съдебен акт, спорната площ е индивидуализирана като намираща се при граници: от северозапад - имот пл. № ..., от югоизток - УПИ........ и от югозапад - улица. УПИ .......... не е посочен за граница, така твърдението на жалбоподателката за засягане на части от имот, собственост на трети за спора лица, а оттам - и за недопустимо предявяване на чужди права пред съд, не се подкрепя от данните по делото.

С очертаването на спорната част, по отношение на която е допусната грешка в кадастралната основа, като заключена между зелената линия, съставляваща границата по плана от 1953 г., и оранжевата /лилавата/ линия, съставляваща геодезически заснета ограда, не е допусната промяна в предмета спора /т. е. не е налице произнасяне по непредявен иск/, а е разгледана част от исковата претенция, т. е. постановеното решение не е недопустимо, а би могло да е непълно, като произнасянето по целия заявен предмет е уредено в чл. 250 ГПК и предпоставя искане на ищците, но не може да се наложи по пътя на касационното обжалване по жалба на ответница по иска.

С оглед изложеното обжалваното решение не е недопустимо, нито очевидно неправилно, още повече, че очевидната неправилност предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото- предпоставки, които в разглеждания случай не са налице. Ето защо касационното обжалване не може да бъде допуснато и при основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК.

Съобразно с изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 003158/20.01.2020 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.