Определение № 192 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1173/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] /н/, [населено място], срещу Решение № 304 от 15.11.2012г. по в.т.д.№ 436/2012г. на Апелативен съд В.. С него изцяло е отменено Решение № 10 от 07.05.2012г. на Окръжен съд Разград по т.д.№ 2/2012г., вместо което е постановено друго за отхвърлянето на установителния иск на синдика на [фирма]/н/, предявен срещу [фирма]/н/ и [фирма], [населено място] за прогласяване на основание чл. 646,ал.2,т.1 ТЗ нищожност на извършени плащания по доставки, извършени от длъжника в периода 20.01.2009г.- 11.03.2009г. в полза на [фирма]. Прието е, че извършеното изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността /01.01.2009г./ е дължимо изпълнение по договор за търговска продажба, който договор има силата на закон между страните и не представлява предпочтително плащане с цел увреждане на кредиторите, за да бъде налице основанието за прогласяването му за нищожно. Изложени са съображения, че нормата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ следва да се тълкува изправително; така, както не може да бъде обявено за нищожно евентуално принудително изпълнение по влязло в сила осъдително съдебно решение относно изискуемо задължение по сделки, така не следва да бъде обявено за нищожно и доброволното изпълнение на такова задължение от длъжника. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочват като правени въпроси, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: ”правилно ли е действието на въззивната инстанция, която е изместила спора от регламента на ТЗ и е приложила общите разпоредби на ЗЗД; допустимо ли е да се нарушава утвърдената практика на ВКС, посочена с решения, приложени пред първоинстанционния съд и допустимо ли е несъобразяване с ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; преиначени ли са в акта на апелативния съд разпоредбите на Общностното право, изразени в Регламент /ЕО/ 134/2000 на Съвета на ЕС”. Предявените искове са основани на разпоредбите на чл.646,ал.2,т.1 на ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/28.02.2013г. и въззивният съд е разгледал спора, прилагайки тази редакция на закона. Настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК. След образуването на касационното производство, с § 8 на ЗИДТЗ, чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е изменен (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че то се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. Търговска колегия на ВКС е инициирала на основание чл.150 ал.1 ТК производство пред Конституционния съд на република България с искане за обявяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и на § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ПЗР ЗИДТЗ) (обн., ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.). С определение от 11.06.2013 год. по конст.д.№ 12/2013 год. К. съд е допуснал до разглеждане по същество искането на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС. Поради това е налице предпоставката по чл.229 ал.1 т.6 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.