Определение № 69 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.248, ал.3 и чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4580/21.06.2023 г. (на В.. АС) на П. Р. И. и А. С. А., уточнена с молба с вх. № 5297/20.07.2023 г. (на В.. АС), срещу определение № 405/31.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 298/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която 3) е оставил без уважение частната жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу (е потвърдил) определение № 108/31.03.2022 г. по т.д. № 142/2022 г. на Д..ОС по чл.248 ГПК, с което П. Р. И. и А. С. А. са осъдени да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и с която 4) е осъдил П. Р. И. и А. С. А. да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение по делото и на „Дженерали застраховане“ АД 50 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която В..АС 1) е отменил обжалваното определение в частта, в която исковата молба срещу две чуждестранни застрахователни дружества е върната и е върнал делото на Д..ОС за продължаване на съдопроизводствените действия рещу тези ответници и 2) е потвърдил обжалваното определение в частта, с която исковата молба на П. Р. И. и А. С. А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната и производството в тази част е прекратено. Жалбоподателите твърдят, че тъй като двете застрахователни дружества не са ответници по делото (нямат качеството на ответници по делото), няма как да им бъдат присъдени разноски. Ответникът по частната жалба „Дженерали застраховане“ АД я оспорва, ответникът по частната жалба ЗАД „Алианц България“ АД не е подал писмен отговор. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване и е редовна. Настоящият състав установи следното: С определение № 405/31.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 298/2023 г. В..АС се е произнесъл по частна жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу първоинстанционно определение на Добричкия ОС, с което исковата молба на частните жалбоподатели (П. Р. И. и А. С. А.) е върната на основание чл.130 ГПК, както беше посочено по-горе. В първата обжалвана част на определението с която е потвърдено определение № 108/31.03.2022 г. на Д..ОС по чл.248 ГПК В..АС е приел, че по силата на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото и че всички предпоставки по чл.78, ал.4 ГПК за ангажиране на отговорността на ищците, т.к. производството срещу тези два ответника е прекратено на основание чл.130 ГПК поради неговата недопустимост. Изявлението на ищците, че исковете не следва да бъдат предявени срещу тези ответници, е направено след изпълнението на процедурата по размяна на книжа след представяне на отговори по становища срещу исковете. Направените разноски са доказани. Тази част от определението е въззивна, частната жалба срещу нея е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК и подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Жалбоподателките извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Как следва да се разпределят разноските в случаите на прекратяване на производството по отношение на участвало в процеса лице (в случая представители за уреждане на претенциите в Р. България на ответника), срещу които не е бил насочен предявеният иск; Как следва да се процедира при различие в имената на лицата, посочени в адресната част на исковата молба и имената на лицата, посочени в петитума на исковата молба като ответници и след уточняването им, това представлява ли основание за прилагане на разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК; Какъв е порокът на решението, с което се присъждат разноски на страна, която няма качеството на ответник по делото? Настоящата съдебна инстанция намира, че въпросите не са обуславящи. Те не се отнасят до спорния въпрос за разноските в производството, а до въпроса за законосъобразността на определението, с което исковата молба срещу ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната на основание чл.130 ГПК и производството срещу тях е прекратено. Действително, законосъобразността на тази част определението, с което първоинстанционното определение по чл.130 ГПК е потвърдено, има значение за направените за него съдебни разноски. Но, както беше посочено в самото начало, тази част от въззивното определение, не е обжалвана и е влязла в сила. Поради което неговата законосъобразност не може да бъде проверявана в настоящото производство. Обуславящи биха били правни въпроси за разпределението на разноските с оглед изхода от тази част от производството. Такива въпроси обаче не са изведени, нито е обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по тях. Частните жалбоподатели твърдят и че определението е очевидно неправилно в обжалваната част - основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Настоящият състав намира също, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Като аргументи за очевидната неправилност на обжалваната част от определението, частните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че двете застрахователни дружества - ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД не са били ответници по делото. За тези доводи беше посочено по-горе, че се отнасят до необжалваната и влязла в сила част на определението на въззивния съд, с което исковата молба на П. Р. И. и А. С. А. срещу ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната на основание чл.130 ГПК и производството срещу тях е прекратено. Аргументи (доводи) срещу влязлата в сила част от определението не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Отделно от това, в конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на тази обжалвана част от въззивното определение до касационно обжалване. Във втората обжалвана част на определението (по разноските във въззивното производство), с която въззивният съд е осъдил П. Р. И. и А. С. А. да заплатят на ответниците в частното въззивно производство ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД разноски за въззивното производство, въззивният съд е приел, че като последица от неоснователността на частната жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу връщането на исковата им молба срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД на основание чл.130 ГПК и прекратяване на производството по делото в тази част, на основание чл.78, ал.3 ГПК частните жалбоподатели (ищците) П. Р. И. и А. С. А. дължат на ответниците по частната жалба ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД поисканите и направени от тях разноски. Частната жалба срещу тази част от определението е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Срещу тази обжалвана част също не са изтъкнати различни от изтъкнатите вече доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД не са били ответници по делото. Както вече беше посочено по-горе, тези доводи се отнасят до необжалваната и влязла в сила част на определението на въззивния съд, с което исковата молба на П. Р. И. и А. С. А. срещу ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната на основание чл.130 ГПК и производството срещу тях е прекратено. Доводи срещу влязлата в сила част от определението не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. За присъждането на разноски в частното въззивно производство е от значение, че ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД са ответници в това частно производство, че изходът от спорните по него въпроси е в тяхна полза и че те са поискали и са доказали, че са направили разноски по делото. Въпросът за законосъобразността на таи част от разноските се свежда до проверка дали те са възложени правилно с оглед изхода от спорната част от производството и дали са поискани и направени. Настоящият съдебен състав не установи допуснати от въззивния съд нарушения на правилото на чл.78, ал.3 ГПК, поради което приема, че в тази част обжалваното определение е законосъобразно. Следователно частната жалба срещу него е неоснователна, а то следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответниците по частната жалба не са поискали да им бъдат присъдени разноски, не са представили списъци на такива и не са доказали да са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното съдът