Определение № 2788 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 826/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я., чрез адв. Ч. Д., срещу решение № 956/03.09.2024г. по в. гр. д. № 1896/23г. по описа на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЧСИ Н. П. и ЧСИ Д. Н. частичен иск по чл.74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 441 ГПК за солидарното им осъждане да му заплатят 75 000 лева от общо дължимо обезщетение в размер на 210 311,37 лева за имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по изпълнително дело № 20108470400580 по описа на ЧСИ П. и № 20188040400538 по описа на ЧСИ Н.. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че наведените с въззивната жалба оплаквания са били „повърхностно“ обсъдени от въззивната инстанция, а извършените нарушения от ответниците - безкритично приети. В контекста на доводите, че съдебният изпълнител не може да отмени сам постановлението за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, нито да спре изпълнението по изпълнително дело, което е вече прекратено, както и по искане на страна, която няма интерес от спирането, а всички извършени след постановлението за прекратяване действия по изпълнението се явяват незаконосъобразни, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, касаещи конкретния фактически състав на предявения иск, а в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите: 1/ Налице ли е незаконосъобразно действие на ЧСИ, когато при провеждане на изпълнително производство отмени сам влязлото в сила постановление за прекратяване на изпълнителното дело? и 2/ Има ли задължение ЧСИ да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните правила от страните в изпълнителния процес и да не зачете процесуални действия, представляващи заявени чужди права в изпълнителното производство? Насрещните страни по жалбата – ответниците ЧСИ Д. И. Н. и третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД, оспорват жалбата и възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Първият претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Ответникът ЧСИ Н. П. и третите лица помагачи „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и С. И. Н., не вземат становище по касационната жалба. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на предявения иск при безспорно установена по делото фактическа обстановка, съгласно която: С издадена на 23.08.2010г. по ч.гр.д.№39176/2010г. по описа на СРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е разпоредено Е. С. Я. да плати на С. И. Н. сумата 100 000 лв., дължима въз основа на издадена на 14.09.2007г. запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, и е постановено незабавно изпълнение на заповедта, за което е издаден изпълнителен лист. Е. С. Я. е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение. След указания кредиторът С. И. Н. е предявил претенцията си по исков ред, образувано било гр.д.№ 14801/2010г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила на 03.11.2017г. решение, с което е признато за установено, че Е. С. Я. дължи на С. И. Н. сумата от 100 000 лв. по запис на заповед, издадена на 14.09.2007 г. в [населено място], с падеж 14.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. По образуваното на 14.09.2010г. по издадения изпълнителен лист от 2010г. изпълнително дело при ЧСИ Н. К. П. - изп. д. № 20108470400580, са правени проверки за имуществото на длъжника Е. С. Я.. За периода след 13.01.2011г. изпълнителни действия не са извършвани и въз основа на искане в молба от Е. С. Я. от 11.06.2014г., изпълнителното дело е прекратено с постановление от 13.06.2014 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В молба от взискателя до ЧСИ с вх. №02518/26.06.2014г. са изложени съображения, че образуваното изп.дело е спряно по силата на закона с факта на подаване на възражението по чл. 414 ГПК, доколкото изпълнителното основание е запис на заповед, поради което не са налице предпоставките по чл. 433 т.8 ГПК за неговото прекратяване. По повод тази молба ЧСИ П. е издал разпореждане от 26.06.2014г., с което е отменил постановлението си за прекратяване на изпълнителното дело и е спрял производството по него, считано от 09.11.2010г. до приключване на производството по гр.д.№ 14801/2010 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на молба от взискателя с вх.№04801/14.12.2017 г. изпълнителното производство е възобновено с разпореждане от 14.12.2017г. и по искане на взискателя от 28.09.2018 г. е прехвърлено на ЧСИ Д. И. Н., с район на действие - Окръжен съд [населено място], рег. № ...... на КЧСИ, който е образувал изп.д. №538/2018г. по неговия опис. С декларация с вх. № 9631/07.05.2019г. при ЧСИ Н. Р. И. Б. е заявила, че ще погаси доброволно дължимите суми по делото, което е сторено към 18.08.2020г., като до окончателното прекратяване на изпълнителното дело по него са платени от Р. И. Б. в периода от 07.05.2019г. до 15.10.2019г. суми в общ размер от 207 461, 50лв. За да отхвърли иска, съдът е изяснил характера и действието на постановлението по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, както и на възражението по чл. 414 ГПК в случай на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед (при действието на съответната редакция на чл.420 ГПК) и е приел, че никое от действията на ЧСИ П. по повод прекратяване на изпълнителното дело и/или спирането му не е увреждащо, защото не може да повлияе върху натрупването на лихви върху паричното задължение на ищеца или върху съществуването на дълга му. Отречена е незаконосъобразност на изпълнителните действия на ЧСИ Н. по изпълнително дело № 20188040400538, приключило с доброволно плащане на дълга от трето лице / бившата съпруга на ищеца/, и е определен като житейски и правно нелогичен довода на ищеца, че плащането на съдебно признатия дълг представлява понесена от него вреда, още по – малко такава в резултат от действия на ЧСИ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият въпрос на касатора не покрива общия селективен критерий, защото е обоснован не с непроизнасяне по конкретно посочени относими доводи на ищеца, а от несъгласието му с приетото от въззивния съд по тях. В ТР № 2/2013г на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното дело настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт. Издаденият такъв в случая, както и отмяната му от самия съдебен изпълнител, доколкото е ясно, че не са били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК (предвид факта, че спирането на незабавното изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед, настъпва също ex lege с подаване на възражението по чл. 414 ГПК), нямат никакъв ефект върху хода на принудителното изпълнение и независимо дали с постановяването им формално се нарушават разпоредби на ГПК не са увреждащи длъжника по изпълнението, съответно - не могат да обосноват имуществена отговорност на съдебния изпълнител. Следва да се има предвид, че съгласно разрешенията на ТР 2/23 от 4.07.24г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици, като само при втората санкцията засяга публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение. В тази връзка, тезата на касатора, че с погасяване на дълга му по перемирано дело е претърпял вреда в размер на дълга, е изначално правно неиздържана, както е приел въззивният съд. Поставените в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК въпроси нямат самостоятелно обуславящо значение за крайните изводи на въззивната инстанция. Както се посочи по – горе, независимо дали отмяната на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от издалия го съдебен изпълнител е в нарушение на ГПК, тя в случая не е вредоносно за длъжника по изпълнението действие, поради което имуществената отговорност на съдебния изпълнител не може да бъде ангажирана. Безспорно ЧСИ е длъжен да следи за добросъвестно упражняване действията на страните в изпълнителното производство, но въззивният съд не е приемал, че взискателят е упражнил чужди права като е уведомил ЧСИ П. за значението на подаденото възражение по чл. 414 ГПК в случая. Според разпоредбата на чл. 420 ГПК в приложимата редакция и създадената в нейно приложение съдебна практика, незабавното изпълнение на издадена на основание чл. 417, т.9 ГПК заповед се спира ex lege с подаване от длъжника на възражение по чл. 414 ГПК. Такова касаторът безспорно е подал, поради което и изпълнителното дело се счита спряно от датата на подаването му до приключване на спора по чл. 422 ГПК. Констатацията на ЧСИ в тази връзка отново е единствено декларативна, а не в отговор на конкретно искане на страна по изпълнителното дело. В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. На адв. Д. Д. – адвокатски пълномощник на ответника ЧСИ Д. Н., се следва поисканото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство в настоящото производство, което съдът определя на 600 лева. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО