Определение № 15 от 15.04.2021 г. на ВКС по д. № 9/2021 г.

Производството е по чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор между Административен съд София – град и Софийски градски съд кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, София жалба срещу писмена покана № РД-25ПП-97/ 14.05.2020 г. на управителя на Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК), с която жалбоподателят е поканен да възстанови на НЗОК сумата 807 262,74 лв за период януари – ноември 2017 г. Жалбата е подадена от „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, София пред Административен съд София – град. В нея са изложени твърдения, че жалбоподателят имал сключени договори с НЗОК от 2015 и 2017 г., по силата на които се задължил да оказва болнична помощ по клинични пътеки и по амбулаторни процедури срещу възнаграждение. Със заповед от 14.02.2020 г. на управителя на НЗОК било разпоредено извършване на контрол по изпълнението на тези договори, приключил с издаване на протокол от 04.03.2020 г. за неоснователно получени суми. Срещу протокола лечебното заведение подало възражение, което не било уважено, а му била връчена покана за възстановяване на неоснователно получена сума в размер 807 262,74 лв. Жалбоподателят заявява, че този акт е незаконосъобразен и е поискал от административния съд неговата отмяна. По молбата е образувано административно дело № 7460/ 2020 г. на Административен съд София – град, който с определение № 5988 от 11.08.2020 г. прекратил производството пред себе си и изпратил делото по компетентност на Софийски градски съд. Административният съд приел, че се касае за спор за изпълнение на административен договор, сключен преди 01.01.2019 г. и че съгласно пар.149 ал.4 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.77/ 2018 г.) този спор е подсъден на общите съдилища. Софийски градски съд, на когото жалбата е препратена по компетентност (по нея е образувано гр.д.№ 72/ 2021 г.), също прекратил производството пред себе си, считайки спора за неподведомствен нему. Този съд посочил, че в жалбата не са изложени никакви твърдения за спор по изпълнението на административен договор, нито е формулиран петитум за разрешаване на такъв спор със сила на пресъдено нещо. „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, София оспорвало покана за връщане на неоснователно получени суми, което оспорване по силата на изричната разпоредба на чл.76а ал.4 ЗЗО било в компетентност на съответния административен съд. Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба е Административен съд София – град. С оглед твърденията в жалбата на „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, София с нея се оспорва властническо волеизявление на управителя на НЗОК за връщане на неоснователно получени суми. Това волеизявление е направено след извършена проверка по реда на чл.76а ЗЗО, приключила със съставяне на протокол за неоснователно получени суми. Възражението срещу този протокол не е уважено и е издадена покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Законосъобразността на тази именно покана се оспорва от „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, София и е поискана отмяната й. Подведомствеността на делото, образувано по тази покана, следва пряко от разпоредбата на чл.76а ал.4 ЗЗО, според която поканата за възстановяване на сумите по ал.1 подлежи на обжалване по реда на АПК. Твърденията в жалбата не могат да бъдат подведени към хипотезата на оспорване на изпълнението по договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и по амбулаторни процедури, за да е приложима цитираната от административния съд разпоредба на пар.149 ал.4 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.77/ 2018 г.). Независимо от това, дори да се приеме, че страните имат спор относно изпълнението на договора, специален закон е указал реда, по който този спор се разрешава – това е реда на АПК, т.е. от административните съдилища. Наличието на нарочна процесуална разпоредба в специалния закон, който урежда правоотношението, изключва приложението на противоречаща й разпоредба от общия закон, независимо коя от двете разпоредби е приета по-рано. По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд