Определение № 1599 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 438/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. срещу решение № 1298 от 17.11.2023г. по в.гр.д. № 1242/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 260002 от 02.01.2022г. по гр.д. № 10931/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от нея срещу „Дженерали застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 20 000 лева до претендираните 40 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.04.2019г., със законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното плащане. В останалата част – присъждане на сума от 20 000 лева обезщетение, със законната лихва, като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 06.04.2019г. „Дженерали застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „ВАЗ 215“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата в [населено място], [улица], е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на С. К. Ш., водач на автомобила – на пешеходна пътека на булеварда е била блъсната пресичащата Н. М. М.. При пътния инцидент водачът на автомобила е нарушил виновно правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, обстоятелства установени въз основа на влязла в сила присъда от 14.11.2022г. по н.о.х.д.№ 117654/2019г. на Софийски районен съд, задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. На Н. М. М., тогава на 58 години, е било причинено травматично увреждане. Счупен е бил малкият пищял на лявата подбедрица в горната й част. Тя е претърпяла консервативно лечение, изразяващо се в обездвижваща турнорна шина за период от 40 дни. Лечението й е продължило два месеца (имала е затруднено движение на крака), като през първите 30 дни е изпитвала болки с по-силен интензитет. Здравето й е възстановено, при леко ограничен обем в движението на лявата колянна става при свиване и болки при претоварване и климатични промени. В този смисъл е било заключението на изслушана съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетел (сина на ищцата). С оглед тези обстоятелства за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 20 000 лева, съответно на обществено-икономическата обстановка в страната към момента на пътнотранспортното произшествие, намираща отражение в нивата на застрахователно покритие. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – София грубо е нарушил принципа на справедливост и оттам чл. 52 от ЗЗД. Не са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства, което са от значение за определяне на обезщетението – интензивните болки в началния период; прием на обезболяващи; невъзможност увредената да се обслужва сама и че тя няма да бъде излекувана. Страната се позовава на указанията, дадени в ППВС№ 4/1968г. Решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и във връзка с постановлението. Не са съобразени лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическата конюнктура. В изложението на касационните основания е посочено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и за проверка на съответствието на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. От насрещната страна по жалбата „Дженерали застраховане“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсва формулиран от касатора въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване. Същевременно обжалваното решение не противоречи на посочената в изложението съдебна практика. Страната споделя мотивите, с което въззивният съд е постановил решението си, и намира същото за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Поставеният от касатора въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Пред съда е подадена молба защита на неимуществено право – присъждане на парично обезщетение за претърпените от Н. М. М. неимуществени вреди от непозволено увреждане, налагащо определяне на конкретния размер на обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на въпроса обаче не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване. По делото това е било направено от въззивния съд. Съобразно е било, че при пътния инцидент от 06.04.2019г. Н. М. М., тогава на 58 години, е претърпяла едно физическо увреждане – счупване на малкия пищял на лявата подбедрица. Това увреждане не е налагало болничен престой или манипулации, а лечението е било в домашни условия, консервативно, за немного дълъг период на възстановяване от общо два месеца и без значителни битови затруднения. Болките са били по-интензивни в началото на периода, но не е установен интензивен прием на обезболяващи. Съобразени са били остатъчните последици при ищцата, но с оглед техния характер е прието, че определеното обезщетение е достатъчно, за да ги компенсира. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. С подадения отговор на касационната жалба „Дженерали застраховане“ АД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева. Воден от горното съдът