Определение № 2071 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. А., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 663 от 6.06.2023г. по в.гр.д. № 498 по описа за 2023г. на Окръжен съд Бургас, с което е частично обезсилено в частта относно произнасянето по непредявен иск с правно основание чл.86 ЗЗД и е потвърдено решение № 2854 от 12.12.2022г. по гр.д.№ 149/2022г. на РС Бургас в останалата част, с която е прието за установено, на основание чл.422 ГПК, съществуването на вземането на Н. А. Б.-А. за сумата 8 000лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по договор от 15.05.2020г. по в.н.х.д.№ 156/2020г.на БОС, ведно със законната лихва от 24.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4531/2021г. на БРС и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен, възприемайки изводите на първата инстанция относно приетите за установени факти по спора, които са следните: между страните е сключен на 15.05.2020г. договор, по силата на който И. Д., като клиент е възложил на Н. А., като адвокат – да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред БОС по в.н.ч.д.№ 156/2020г., в качеството му на подсъдим и граждански ответник срещу договорено възнаграждение в размер на 8 000лв., платимо в брой или по банков път. В договора изрично е посочено, че възложителят не разполага с посочените средства, поради което страните са се договорили да подпишат друг договор за правна защита и съдействие № 7781 от същата дата 15.05.2020г., в който да е отразено, че сумата от 8 000лв. е платена в брой, въпреки че това не отговаря на обективната действителност, но е необходимо условие за съда, за да присъди разноските. Посочено е, че 1 000лв.от тази сума са дължими в двуседмичен срок от влизане в сила на финалния акт, независимо дали разноските са присъдени или не. Страните са се споразумели, че след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, адвокат А. ще получи изпълнителен лист от името на ответника А., ще образува изпълнително дело и ще получи сумата от 8 000лв. по нейна сметка, като дължима й по договора, подписан във връзка с представителството по в.н.ч.д.№ 156/2020г.на БОС. Въззивният съд е приел за безспорно установени следните четири обстоятелства: 1. че адвокат е осъществила пред БОС договореното А., процесуално представителство по в.н.ч.д.№ 156/2020г., 2.че насрещната страна по делото е била осъдена да заплати /въз основа на договор за правна защита и съдействие № 7781/ сумата от 8 000лв., представляваща направени разноски, 3. Че на 19.10.2021г. адвокат А. е подала заявление за издаване на изпълнителен лист до РС Бургас в полза на А. и такъв е бил издаден и 4.че дължимата сума по образуваното изпълнително дело е била изплатена от длъжника по сметка на А., вместо на адвокат А.. Въззивният съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие № 7781 от 15.05.2020г. представлява пълно обратно писмо, което разкрива действителните отношения между страните, които са прикрили с приложения по наказателното дело договор. С него страните са разкрили не само симулативните си намерения за плащане, но и са уговорили начин и срок на плащане на дължимата на настоящата ищца сума. Доколкото, авторството на положените в прикритото споразумение подписи не е оспорено, то валидно обвързва страните. Съгласно правилата на чл.17, ал.1 ЗЗД, ответникът е следвало да изпълни действителните уговорки по прикритото съглашение. След като е безспорно, че това не е направено, предявеният иск е основателен. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ответната страна за извършено плащане на сума от 5 000лв. позовавайки се на забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК за установяване със свидетелски показания на задължение, поето с писмен акт. За неоснователно е прието и възражението за нищожност поради накърняване на добрите нрави поради неравностойност на насрещните престации, тъй като размерът на стойността на адвокатската услуга се определя при свобода на договарянето /а не императивно/ и в случая не може да се счете, че е налице несъответствие между уговорено възнаграждение и предоставена услуга в степен, че да се нарушава общоприетата представа за добросъвестност и коректност при договарянето. Като неоснователни въззивният съд е определил и останалите възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие, доколкото той е подписан от страните и за нищожност на обратното писмо като сключено при крайна нужда, доколкото това възражение е направено едва във въззивната жалба и не следва да се разглежда като несвоевременно заявено. В представеното към настоящата касационна жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими доводи, твърдения и възражения на страните и да се произнесе съобразно ангажираните доказателства?, 2. За разкриване на симулативността на явната сделка и установяване на действителната воля на страните, следва ли да се представи привидния документ или е достатъчно се представи само пълния обратен документ и ако не е представен следва ли съдът да задължи страната да го представи?, 3. Пред вид приетото в т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, след като в привидният договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че е сумата от 8 000лв.е изплатена в брой, не следва ли да се счете, че същият има характер на разписка и удостоверява плащане на възнаграждението? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. А. Б.-А., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорва нейната допустимост, поради липса на посочените от касатора основания по чл.280 ГПК и нейната основателност, като счита постановения въззивен акт за правилен. Прилага договор за правна защита и съдействие от 28.07.2023г.,сключен на основание чл.38, ал.2 ЗА и желае съдът да определи размер на адвокатско възнаграждение. Имайки пред вид гореизложеното и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на предпоставките за наличие на което и да е от двете посочени от касатора специални основания за допустимост, а за въпрос № 3 и поради липса на общо основание за допустимост, доколкото поставеният въпрос не отговаря на изискванията, разяснени в т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията: Отговорът на първият поставен въпрос е безспорен – съгласно чл.235 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички относими доводи, твърдения и възражения на страните и да се произнесе съобразно ангажираните доказателства и в случая това е направено. Видно от гореизложените мотиви, при постановяване на своя акт, съдът е изхождал от задълженията си да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност всички доказателства по делото и доводите на страните. Извършил е и дължимата преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и е обсъдил в мотивите на постановеното решение доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В производството по допустимост, касационната инстанция не извършва проверка на правилност, поради което изложените в тази връзка доводи в касационната жалба не могат да бъдат обсъждани. Вторият поставен въпрос, касаещ изискеумите се доказателства въз основа на които съдът разкрива симулативността на явната сделка и установява действителната воля на страните, е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. В тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Доказателства се представят за спорните факти /а в случая спор за съществуването и съдържанието на сключен на 15.05.2020г. договор за възлагане на процесуално представителство пред БОС по в.н.ч.д.№ 156/2020г. между страните не е имало/. Третият въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС - поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос не отговаря на тези условия, първо защото не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, които са в обратен на поставения въпрос смисъл – че съгласно действителните уговорки между страните плащането на процесната сума от 8 000лв.е дължимо и второ, защото въпросът е конкретен и отговорът му изисква обсъждане на доказателства. С оглед изхода на спора, направеното искане, като съобрази, че процесуалното представителство е осъществено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед приетото в решение по дело С-438/22 на СЕС и като съобрази вида на производството /по чл.288 ГПК, в което се извършва, в закрито заседание, единствено преценка за допустимост съобразно изчерпателно и лимитивно определени от закона основания/, положеният труд, свързан с изготвяне на отговор на касационна жалба, както и предмета на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на процесуалния представител следва да се присъди възнаграждение от 600лв. Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените основания за допустимост, посочени от касатора, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд