Определение № 50372 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3404/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Н. Н. А., чрез адвокат Н. К., срещу постановеното определение №403/08.08.2022г. по ч.г.д.№457/2022г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение №966/24.06.2022г. по г.д.№4019/2021г. на Районен съд [населено място], за прекратяване на производството по делото за периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г., в който ищецът Н. А. претендира, че в Затвора в [населено място] е бил подложен на дискриминационно отношение на основание лично положение, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване – стоматологична помощ, поради липса на фотополимер за изпичане на пломбите. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с писмен отговор, чрез младши юрисконсулт Р. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспореното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото се обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ „Достатъчно ли е съвпадането на периоди от време в диспозитива на съдебното решение/съдебния акт /определение/ на съда в случаите, когато има произнасяне свръх петитум и съда е излязъл извън предмета очертан в петитума на исковата молба за прекратяване на дадено дело, дори когато в тези периоди има описани различни случаи на дискриминация е достатъчно основание да се приеме наличието на хипотезата на чл.299 от ГПК и да прекрати второто по време образувано дело или трябва да има съвпадение на едни и същи случаи на дискриминация в тези съвпадащи периоди и в този случай делото да се прекрати само за случаите, които са с кумулативното наличие на съвпадащ период от време и съвпадащи случаи на дискриминация /тоест касаещи един и същ случай/?“ 2/ Необходими ли са кумулативно две предпоставки – еднакъв период и еднакви /едни и същи/ случаи на дискриминация за приложението на чл.299, ал.2 от ГПК или е достатъчно единствено една предпоставка – съвпадащ период от време, но не и едни и същи случаи на дискриминация, за да бъде приложена разпоредбата на чл.299, ал.2 от ГПК? Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Претендира се допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК поради поради очевидна неправилност на определението. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил изцяло протоколно определение №966/24.06.2022г. по г.д.№4019/2021г. на Районен съд [населено място], за прекратяване на производството по делото поради разрешаване на предявения иск за периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г., в който ищецът Н. А. претендира, че в Затвора в [населено място] е бил подложен на дискриминационно отношение на основание лично положение, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване – стоматологична помощ, поради липса на фотополимер за изпичане на пломбите, със сила на пресъдено нещо. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за приемане за установено, че в периода от 14.04.2014г. до 11.09.2020г. ответникът е извършил нарушение на чл.4 във вр. с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.6 от КРБ вр. чл.20 и чл.21 от ХОПЕС вр. чл.14 от ЕКЗПЧОС, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение като български гражданин и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Посочил е, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че твърденията са за неравно третиране поради липса на фотополимер за изпичане на пломбите. Съдът е констатирал, че от приложения по делото заверен препис от влязлото в сила решение по г.д.№763/2018г. на Пазарджишки районен съд се установява, че със същото е отхвърлен предявеният от Н. Н. А. против ГД „Изпълнение на наказанията“ [населено място] иск за установяване, че в периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г. ответникът е извършил нарушение на чл.4 във вр. с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез неравно третиране на основание лично положение, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване – стоматологична помощ, поради липса на фотополимер за изпичане на пломбите и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Въз основа на това е направил извод, че предявения пред Районен съд Пазарджик иск по г.д.№4019/2021г. е частично идентичен с вече предявения и разгледан в производството по г.д.№763/2018г. на РС – Пазарджик за периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г. Посочил е, че наличието на влязло в сила решение, с което повдигнатия пред съда спор е разрешен е пречка за неговото повторно разглеждане, с оглед разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК и същият подлежи на прекратяване, на основание ал.2 на чл.299 от ГПК. Наличието на сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална пречка за образуване на повторен процес. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Поставените в изложението на касационните основания въпроси са формулирани и обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на въведените в исковата молба твърдения. В конкретния случай, въззивният съд е съобразил изложените от ищеца обстоятелства и формулирания петитум, като е направил извод, че очертаните предметни предели на исковото производство съвпадат с вече разгледаната претенция между същите страни, за същия период, произтичаща от същите твърдения за дискриминационно отношение. Дори по влязлото в сила решение да е налице произнасяне свръх петитум, то същото се е стабилизирало и по отношение на този диспозитив, като включените в него въпроси не могат да бъдат пререшавани. Обжалваното определение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложение на чл.299 от ГПК, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Предвид изложеното, съдът намира, че поставените въпроси не осъществяват, както общите, така и допълнителните наведени от касатора основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Не е налице основание за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение, тъй като съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила, нито изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. На основание чл.78, ал.8 от ГПК 80 лв. юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,