Определение № 4104 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. К. Б.-Д. и от Е. С. Г., А. Я. Г. (конституирана преди образуване на касационното производство с определение от 28.02.2022 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК като наследник по закон на починалия ответник Я. В. Г.), Н. Т. С. и Р. И. С., против решение № 267090 от 22.12.2021 г., поправено с решение № 262922 от 09.09.2022 г., постановени по гр. дело № 1974/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 7036/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с уважени от А. П. Ц., С. И. Д., И. Г. Д., Н. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Р., Д. Н. Г., В. П. Д., Е. С. Д., Р. С. Д., К. К. Д. и Л. К. Д. искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на собствеността им по отношение на: Я. В. Г. и Е. С. Г. на 698 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв. * по плана на [населено място]; Н. Т. С. и Р. И. С. (в качеството им на наследници на И. В. С.) на 627 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв. * по плана на [населено място], и В. К. Б. и Д. К. Б.-Д. на 509 кв.м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *-*, местност в. з. „К.“, кв.* по плана на [населено място]. В останалата част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване. Касаторът Д. К. Б.-Д. поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част за реална част от имот с идентификатор *** е недопустимо, а при евентуалност – неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението в оспорваната му част. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. К. Б.-Д. обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните уточнени и конкретизирани от касационната инстанция съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правни въпроси: 1. Допустимо ли е установяването на право на собственост върху реални части от урегулиран поземлен имот не към минал, а към настоящ момент, на основание акт за земеделска реституция. Поддържа, че така формулираният правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г. на ВКС, I г. о., както и че въпросът е от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона; 2. Следва ли съдът да извърши цялостна проверка за установяване действителните права на страната, когато тя черпи права от акт за земеделска реституция, чрез осъществяване на косвен съдебен контрол на този акт по наведени от насрещната страна възражения, включително и относно идентичността на възстановения имот и този по документите за собственост, индивидуализацията на възстановения имот при липса на скица към решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и наличието на пречки за неговото възстановяване по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Позовава се на противоречие по този въпрос с Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по тълк. дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 88 от 9.03.2012 г. по гр. дело № 1131/2011 г. на ВКС, II г. о., и решение № 132 от 3.11.2016 г. по гр. дело № 1984/2016 г. на ВКС, както и на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. Трябва ли свидетелите, призовани да установят придобиване чрез давностно владение, да установят владение на претендирани реални части от поземлен имот, ако не са знаели, че тези реални части са спорни, и достатъчно ли е за установяване на права върху реални части от поземлен имот показанията на свидетели, които установяват владение върху целия поземлен имот, в който са включени спорните реални части. Обосновава несъответствие на даденото във въззивния акт разрешение с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. дело № 325/2020 г. на ВКС, I г. о., и решение № 127 от 4.06.2010 г. по гр. дело № 637/2009 г. на ВКС, I г. о., и 4. Може ли имот, собствеността върху който е възстановена чрез земеделска реституция, да се индивидуализира без придружаваща решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ скица от картата за възстановена собственост. Посочва този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 47 от 22.06.2020 г. по гр. дело № 2898/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 1032/2010 г. на ВКС, I г. о., и решение № 132 от 3.11.2016 г. по гр. дело № 1984/2016 г. на ВКС. Насрещната страна в производството - ищците Д. Н. Р. и Е. С. Д., чрез процесуалните си представители, но с неподписан отговор от представителя на Д. Н. Р., за което следва да бъдат дадени указания по чл. 101 ГПК, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор на касационната жалба на Д. Б.-Д., като поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендират разноски. В касационната жалба на Е. С. Г., А. Я. Г., Н. Т. С. и Р. И. С. са изложени оплаквания за неправилност на обжалваната от тях част от въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноски. Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК и със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по правните въпроси, които конкретизирани и уточнени от обстоятелствената част на изложението в приложението към жалбата (а и изрично формулирани в последната) се свеждат до: задължението на въззивния съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното решение при наведени възражения за материалната му незаконосъобразност относно установяване собствеността на наследодателя на възстановения имот, индивидуализацията му и наличието на пречки за неговото възстановяване по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и следва ли да бъде уважен иск за собственост срещу добросъвестни владелци, осъществявали давностно владение с годен титул за собственост в продължение на пет години. Ответникът по касация – ищецът Д. Н. Р., в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител, е подала отговор и на тази касационна жалба, с която е оспорила наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Другите страни по производството – ищците А. П. Ц., И. Г. Д., Н. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Г., В. П. Д., Р. С. Д., К. К. Д. и Л. К. Д., не са подали отговор на жалбите. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложенията, констатира следното: Касационните жалби са редовни и допустими - подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Спорът за собственост е за реални части от имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** (преди имот пл. № *) и имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за които ищците твърдят, че представляват част от имот, собствеността върху който им е възстановена с решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК - Витоша като наследници на С. Я. Д., придобила го по наследство и делба от 1947 г. и внесен в ТКЗС от нея през 1967 г. Ответниците (сега касатори) са оспорили исковете за собственост, легитимирайки се като собственици с представени от тях нотариални актове и навеждайки възражения срещу валидността и материалната законосъобразност на решението на ПК – Витоша поради отсъствие на предпоставки за издаването му - неустановяване на собствеността на наследодателя върху възстановения й с решението имот, липса индивидуализация на имота и идентичност с притежавания от наследодателя и придобиване на имотите от тях след извършена замяна с внесения от наследодателя на ищците имот в ТКЗС и застрояването им, а при евентуалност за придобиването на имотите поради осъществявано от тях давностно владение. Установено е, че ищците са наследници на С. Я. Д., починала на 30.12.1983 г. По силата на договор за доброволна делба на наследствен имот от 04.03.1947 г. наследодателката С. Я. И. (Д.) е получила в дял и станала собственик на нива в м. „Т. “ с площ от 3.3 дка, при посочени в договора съседи, вписан със записка за вписване на 05.03.1947 г. Според издадено от председателя на ТКЗС - Горна баня удостоверение от 31.07.1951 г. тя е била член-кооператор на кооперативното стопанство и за получения от нея в наследство недвижим имот, представляващ празно място от 5500 кв.м, находящо се в местността Т., [населено място] – София, не е извършвана замяна. С решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК – Витоша, издадено по заявление № 629 от 19.05.1992 г., на наследниците на С. Я. Д./А. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива от 4.566 дка, находящ се в строителните граници на Д. в местността „Т.“, част от имот №* в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1962 г., при посочени в решението граници, и установен по посочения договор за доброволна делба, скица от 10.11.1994 г. и удостоверение от 10 октомври 1996 г. Със същото решение е отказано да бъде възстановено правото им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот - нива с площ от 0.084 дка, находящ се в строителните граници на Д., м. „Т.“, част от имот №* в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1962 г., като с решение № 0629 от 26.06.2001 г. на ПК – Витоша на наследниците на С. Д. е определено право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделската земя. С решение № 8945 от 29.08.2005 г. ОСЗГ – Овча купел е изменила решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК - Витоша, на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, като е отказала възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.750 дка, находяща се в строителните граници на Д., м. „Т. “, част от имот № * в кад. лист № 616 от кадастралния план, изработен 1962 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 22. Ответниците Я. В. Г. и съпругата му Е. С. Г. са придобили въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 171 от 29.06.1995 г. от В. Х. К. неурегулирано дворно място, находящо се в [населено място]. в.з. „Д. - Б.“, м. „Т.“, с площ от 1000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. № 234, нанесен в кад. лист № 616 по плана на [населено място], м. „Т. “. Праводателката им е придобила процесния имот на 05 май 1994 г. чрез покупко-продажба от В. Ц. Ц., като последният е признат за собственик на неурегулираното дворно място с площ от 1000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. № * по кад. лист № 616 по плана на [населено място], м. „Т.“, на основание давностно владение. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * от 04.10.1994 г. И. В. С. е признат за собственик въз основа на давностно владение върху празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на[жк], съставляващо имот с пл.сн. № *, заснет през 1975 г., и нанесен в кад. лист № 616 по неодобрения кадастрален план на в.з. „Д. - Б.“. За закупуването на този имот И. В. С. е сключил договор от 03.02.1968 г. с Г. С. Т., получила го по замяна от ТПС Комисия с протокол № 2 от 06.08.1967 г. По посочения протокол на ТПС Комисия е взето решение за извършване на замяна на собствена на Г. С. Т. нива в местността „Л.“ с площ от 4.8 дка II кат. с нива от блок на ТКЗС в местността „Т. “ с площ от 4.8 дка, II кат. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 13.06.1969 г. на Г. С. Т. е признато придобито по замяна право на собственост върху нива, находяща се в землището на[жк]- София в местността „Т." с площ от 4.8 дка, при посочени в акта граници, дадена й в замяна от ТПС Комисия срещу включената в блока на ТКЗС[жк]- София нейна ливада в същото землище в местността „Л.“ с площ от 4.8 дка. С нотариален акт за собственост № 75 от 03.08.1998 г. К. К. Б. въз основа на давностно владение и Д. К. Б.-Д. на основание давностно владение и завещание, при равни квоти, са признати за собственици на дворно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо имот с пл.сн. № *, заснет през 1997 г. и нанесен в кад. лист № 616 по неодобрения кадастрален план на в.з. „Д. - Б.“, при съседи, подробно посочени в нотариалния акт. За този имот е представен и договор от 03.02.1958 г., сключен между Г. С. Т., от една страна, и от друга страна - З. Ж. Б. и К. К. Б., за закупуване от последните на 1000 кв.м от имот, получен от Г. С. Т. в замяна от ТПС Комисия срещу включената в блока на ТКЗС кв. Д. -София нейна ливада в същото землище в местността „Л.“ с площ от 4.8 дка. От приетите заключения на основна и допълнителни съдебно-технически експертизи е установено, че възстановеният имот пл. № * с площ от 4650 кв.м по план от 1956 г., който е първи за района, е записан на С. Я. И. (С. Д.). Впоследствие имотът е разделен и части от него влизат в състава и на петте имота с пл. № № *, *, *, * и * по кадастралния план (КП) от 1975 г., вписани на праводателката на ответниците - Г. С. Т., която по протокол № 2 от 06.12.1967 г. е получила заменен имот, част от който бил имотът на С. Я. и за който се издал нотариален акт от 13.06.1969 г. КП от 1975 г. е изработен чрез заснемане на граници на имотите и съществуващи постройки, огради, кладенци и други топографски елементи. По границата на имот пл. № * е заснета паянтова ограда. В имот пл. № * са заснети паянтови жилищна и стопанска постройка, кладенец и паянтова ограда по границата, а за имот пл. № * - паянтова жилищна постройка и кладенец с ръчна помпа и паянтова ограда по границата. Имот пл. № * попада в обхвата регулационен план за в. з. „К.“, одобрен с решение по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС и е първа регулация по отношение на имотите в местността. Регулационният план е изработен върху основата на кадастралния план на пл. район в. з. „Д. I част – Б.“ от 1975 г. и урегулираните по него поземлени имоти са отредени за кадастралните имоти по плана от 1975 г. Вещото лице е установило, че има частична идентичност на процесните имоти и имота, възстановен с решение № 8261 от 12.03.2001 г. на ПК – Витоша на наследниците на С. Я. И.. Посочено е, че имот с пл.сн. № *, независимо че в разписния лист като собственик е вписана С. Я. И., не съответства по площ и вписани в разписния лист съседи. Най-близкият по дата план спрямо 1947 г. е планът от 1956 г., който е първи кадастрален план и по който процесният имот е с пл. № * и с площ от 4.650 дка. Планът от 1956 г. е коригиран не само по отношение на тези имоти, като в кадастралната основа от 1956 г. са нанесени върху имота нови имоти с нова конфигурация, но в самия план няма отбелязване кога е направено и въз основа на каква заповед. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Реалните части от процесните имоти са възстановени на ищците, в качеството им на наследници на С. Я. Д., по реда на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Решението на ПК за възстановяване на собствеността е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, като същото е едно от видовете решения, които са годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС. Приел е, че ответниците, срещу които е предявен иск за собственост върху възстановена на ищците по реда на ЗСПЗЗ земя, не могат да оспорват материалната легитимация на последните с твърдението, че наследодателят им не е бил собственик на възстановения имот към момента на масовизацията, освен ако не им противопоставят собствени права, изключващи техните, т. е. възникнали в периода преди масовизацията. Такива те не противопоставяли, тъй като по представените писмени доказателства ответниците черпят правата си от сделки, извършени през периода от 1994 до 2002 г., или са признати за собственици с представени по делото констативни нотариални актове, съставени през същия период на основание изтекла придобивна давност. С оглед на извършеното оспорване от ответниците, съобразно с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо дали те подлежат на съдебен контрол. Относно индивидуализацията на процесния имот и валидността на решението на ПК е посочено, че същото е валидно при установена идентичност на възстановения имот с действително притежавания от наследодателя преди обобществяването. Ако идентичност не е установена, административният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, доколкото ЗСПЗЗ овластява органа на поземлената собственост да възстановява в полза на правоимащите само действително притежавани в миналото собственически права, но не и да учредява (създава) право на собственост върху имоти, различни от действително притежаваните преди обобществяването. Съгласно установената практика на ВКС в административното производство по ЗСПЗЗ се прилага комплексен подход за установяване идентичността на заявените за възстановяване имоти, въз основа на данните за съответната местност и землище като цяло, който в рамките на един гражданскоправен спор трудно може да се извърши и съдът се позовава на заключение на вещите лица по СТЕ относно идентичността, само ако са установени нарушения на административната процедура при възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В случая такива нарушения не са установени от събраните по делото доказателства, а и съгласно възприетото разрешение в съдебната практика, липсата на скица не обуславя само по себе си нищожност на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, ако възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин. Изискването за прилагане на скица към решението на поземлената комисия не е самоцелно, а е предназначено да индивидуализира признатия за възстановяване имот. Следователно, ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, като например посредством текстовата част на решението или чрез удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, липсата на скица не се отразява на валидността на административния акт. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че постановеният административен акт, от който ищците черпят права, е законосъобразен, като издаден при спазване на предвидените в закона предпоставки. По възраженията на ответниците за придобиване на имотите по давност въззивният съд е изложил, че масовизирането на земята чрез включването и в ТКЗС не позволява придобиването й по давност от трети лица за периода на масовизацията, съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Началният момент, от който може да се преценява изтичането на придобивна давност, е 22.11.1997 г., или окончателното приключване на реституцията, когато тя следва влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. По отношение на бившите собственици на земеделски имоти срок за придобивна давност не тече до момента, до който имотът им е възстановен с решение на ОСЗ. За да започне да тече този срок е необходимо имотът да е възстановен на бившите собственици с позитивно решение на ОСЗ, тъй като до този момент имотът не е индивидуализиран и намерението на ползвателя не е насочено към точно определен обект и конкретното лице, което е негов собственик. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Приел е, че с ангажираните гласни доказателства ответниците не са установили, че са владели процесния имот явно и необезпокоявано в изискуемия от закона срок след постановяване на решението за възстановяване правото на собственост на ищците, тъй като в показанията си свидетелите не са категорични по отношение на площта и границите на владените части от възстановения на ищците имот. При така изложените мотиви, настоящият състав намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по посочения правен въпрос в изложенията към двете касационни жалби и който, обобщен от касационната инстанция, се свежда до задължението на въззивния съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното решение при възражения за материалната му незаконосъобразност, когато той има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. Този въпрос е включен в предмета на спора, обусловил е решаващата воля на въззивния съд и е от значение за изхода по делото, като при разрешаването му въззивният съд не е обсъдил и наведените от ответниците (сега касатори) твърдения за придобиване на имотите им от получен в замяна имот, респективно за наличието на пречки по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на ищците върху спорните части. Касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на дадените от въззивния съд разрешения в него с установената по този въпрос практика, обективирана в решение № 88 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г., II г. о., решение № 152 от 10.01.2018 г. по гр. дело № 52/2017 г. на ВКС, I г. о., и други. Касационната жалба на Д. К. Б.-Д.съдържа доводи за недопустимост на решението в частта, с която е уважен искът против В. К. Б.. Твърди се, че той не е съсобственик на имота, тъй като е загубил правото да приеме наследството на наследодателя К. К. Б.. Тези доводи представляват упражняване на чуждо право, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК и затова не следва да бъдат разглеждани. Останалите въпроси, повдигнати в изложенията към касационните жалби, които по същество представляват оплаквания за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, обуславяща правилността му, съдът ще вземе предвид при разглеждане на касационните жалби в производството по чл. 290 ГПК. Тъй като обжалваното въззивно решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на жалбите се дължи и следва се внесе от касаторите, която възлиза в размер на 160.84 лева за Д. К. Б.-Д., 165.43 лева за Е. С. Г., 55.14 лева за А. Я. Г., както и по 99.07 лева за Н. Т. С. и Р. И. С. - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.