Определение № 5248 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4030/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от К. Г. Т. срещу определение № 1405 от 1.10.2025г. по ч.гр.д. № 934/2025г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 427 от 1.09.2025г. по гр.д.№ 677/2025г. на РС Павликени за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Ответната страна Районен съд Свищов не взема становище. Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: К. Г. Т. е предявил иск против Районен съд Свищов, с правно основание чл.74, ал.2 Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./за присъждане на обезщетение в размер на 6 000лв., за неимуществени вреди, произтичащи от „неравностойно третиране в производство по гр.д.№ 573/2025г.на РС Свищов“. С разпореждане № 1056 от 8.08.2025г. по гр.д.№ 677/2025г. РС Павликени /на когото е изпратено делото за разглеждане след отвод на съдиите от РС Свищов/ е оставил без движение исковата молба, като е дал задължителни указания на ищеца, в 7-дневен срок да посочи: 1. Спрямо кое лице, при сравними/ сходни обстоятелства е бил третиран въз основа на някой от признаците, посочени в ЗЗДискр., 2. Да посочи кой признак твърди, че е налице от посочените в чл.4 ЗЗдискр., 3. Да изложи факти, въз основа на които да се прецени дали е налице осъществена дискриминация, 4.да посочи в какво се изразява твърдяното неравностойно третиране и неблагоприятно положение, в което е поставен, 5.да посочи дали е водено производство пред КЗД и ако да – дали е постановен акт, 6. Да уточни кои са засегнатите му права и по какъв начин – с какъв акт или действие, на кое лице и в какво се изразява евентуалното несъответствие на акта със закон, уреждащ равенство в третирането, 7.да уточни в какво се изразяват причинените неимуществени вреди и 8.да уточни от какво произтича причинно-следствената връзка между твърдените вреди и неравностойно третиране. За указанията на съда, ищецът е бил уведомен на 19.08.2025г. и в предоставеният му 7-дневен срок, не е предприел никакви действия, поради което съдът със свое определение № 427 от 1.09.2025г. е върнал исковата молба поради неизпълнение в срок на дадените указания. Така постановеният акт е потвърден от СГС със сега обжалвания акт. Решаващите мотиви на съда са свързани с установената в чл.129, ал.3 ГПК последица от неизпълнение на дадени от съда задължителни указания в определения за това срок – връщане на исковата молба. С оглед императивния характер на нормата, съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за съществуваща възможност за отстраняване на констатираните нередовности в първото по делото заседание. При така изложените мотиви, частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК /изискуеми съгласно препращането по чл.274, ал.3 ГПК/ - недопустимост и очевидна неправилност на постановения акт. Недопустимостта обосновава с т.1 от ТР № 1 от 9.07.2019г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС. Очевидната неправилност счита, че произтича от обстоятелството, че с оглед изхода от спора, е лишен от достъп до съд. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, доколкото не е поставен конкретен материалноправен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на спора. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд няма задължение да извежда такъв от изложението към касационната жалба. Постановеният въззивен акт не е недопустим, защото е постановен в съответствие със закона /чл.129, ал.3 ГПК/, задължаващ страната да изпълни указанията, дадени от съда. Неизпълнението на дадените указания по уточняване на фактическите обстоятелства, от които произтича исковата претенция, винаги е основание за връщане на исковата молба, защото без страната да изпълни задължението си по чл.127, ал.1, т.4 ГПК – да изложи обстоятелствата, на които се основа иска – е невъзможно определянето на предмета на спора, неговото разглеждане, организирането на защитата на другата страна и произнасянето от страна на съда. Точка едно от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС е неприложима, доколкото тя касае съвсем различна хипотеза, /а именно определяне на порока на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК/. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Очевидната неправилност по чл.280, ал.2 ГПК не съвпада с понятието за неправилност на акта. За да е очевидно неправилен - следва да са допуснати нарушения или на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спора, или законът да е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, или грубо да са нарушени основни логически, опитни или общо приложими научни правила, а настоящият случай не е такъв. В случая, съдът не е лишил ищецът от достъп до съд, защото му е дал конкретни указания за установените нередовности, като му е предоставил възможност за отстраняването им, включително и като му е разяснил последиците от неизпълнението на указанията. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,