Определение № 133 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Ц. срещу определение № 202 от 05.05.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение по в.ч.гр.д.№ 147 от 2022 г. в частта му, с която е потвърдено определение № 260005 от 15.03.2022 г. по гр.д.№ 465 от 2020 г. на Габровския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на Д. К. Ц. за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса по делото в размер на 800 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- противоречие на определението с практиката на ВКС и произнасяне на ВКС по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 30.05.2022 г., а частната жалба е подадена по ел.поща на 06.06.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. В случая не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд поради следното: Не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като в касационата жалба и в изложението към нея касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и по който приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС или произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на такъв правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Независимо от горното, следва да се посочи, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Посочените от касатора определения на ВКС /определение № 410 от 13.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 379 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 797 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 128 от 26.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 47 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. / са определения по чл.274, ал.3 ГПК, с които ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивни определения, и като такива не са практика на съда по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /такава практика на ВКС са само решенията на ВКС и определенията по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК, с които ВКС се произнася по съществото на касационни и частни жалби/. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по единствения правен въпрос от значение за конкретното дело: за предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 ГПК. По този въпрос има съдебна практика на ВКС /например определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 547 от 2009 г. на ВКС, III г.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 22 от 2012 г. на ВКС, II г.о., определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 298 от 2009 г. на ВКС, I г.о. и много други/, според която по искането на страна по гражданско дело за освобождаване от държавна такса и разноски съдът следва да преценява съвкупно всички посочени в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната й. Освен това, обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е стигнал до извод, че касаторът Д. Ц.- ищец по делото не следва да бъде освобождаван от внасяне на държавна такса в размер на 800 лв., след като е взел предвид всяко едно от посочените в чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства: напредналата възраст на ищеца- 86 г.; обстоятелството, че не е женен и няма задължения за издръжка на други лица; че не притежава имущество, от което може да реализира допълнителни доходи, но има постоянен и гарантиран от държавата месечен доход от пенсия, отпусната в Германия, в размер на 1155,28 евро. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовно искане по чл.83, ал.2 ГПК и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на това искане. Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение