Определение № 1925 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. К. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 711 от 28.10.2024 г. по в. ч. т. д. № 788/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 2473 от 27.06.2024 г. по т. д. № 274/2024 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК - поради недопустимост на предявените от частния жалбоподател срещу БОМАР ПЛАНЕТ ЛОГИСТИК ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 31.01.2024 г. по т. 7 и т. 8 от дневния ред. В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения, свързани с клаузи от дружествения договор относно момента на прекратяване на членствено правоотношение на съдружник, с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТР и с доводи, че постановеното въззивно определение води до липса на правен способ за защита правата на изключения съдружник, се моли за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) Следва ли съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ невписано в ТРРЮЛНЦ решение на ОСС за изключване на съдружник да поражда моментално действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, при положение, че в Дружествения договор на дружеството (имащ характер именно на акт, уреждащ вътрешните взаимоотношения в дружеството) е изрично предвидено, че този тип решения пораждат действие от момента на вписването им в ТРРЮЛНЦ? 2) Следва ли съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ невписано в ТРРЮЛНЦ решение на ОСС за изключване на съдружник да поражда моментално действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, имайки предвид, че в хипотезата на няколко поредни изключвания на един и същ съдружник последният не разполага с правен способ да се защити от последващите изключвания, тъй като не би имал активна процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ поради настъпилия ефект от първоначалното изключване? 3) В случай, че невписано в ТРРЮЛНЦ решение на ОСС за изключване на съдружник поражда моментално действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците и са налице няколко поредни такива решения на ОСС, то изключеният съдружник разполага ли с правна възможност да се защити от правните последици на последващите решения, имайки предвид, че е изгубил активната си процесуална легитимация да ги оспорва по реда на чл. 74 ТЗ от момента на първото по ред изключване? Допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с неправилно формирана практика на ВКС по приложението на чл. 140, ал. 4 ТЗ. Ответникът по частната касационна жалба е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното: Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд на първо място е съобразил обстоятелствата относно предходно взетите решения за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, съответно: 1/ на проведено ОСС на 09.05.2023 г.; 2/ на проведено ОСС на 23.06.2023 г.; 3/ на проведено ОСС на 09.10.2023 г.; 4/ на проведено ОСС на 19.01.2023 г. Всяко едно от взетите решения за изключването на Б. Т. като съдружник в „Бомар планет логистик“ ООД, както и др. взети решения, са били атакувани пред съда и по тях са били образувани искови производства пред СГС в следната поредност: 1/ т. д. № 136/2023 г., по което е постановено решение № 1365/16.06.2023 г., с което е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението по т. 3 от дневния ред, взето на ОСС на посоченото дружество на 19.01.2023 г. за изключването на Т. като съдружник, е нищожно (решението е влязло в законна сила); 2/ т. д. № 911/2023 г., по което е постановено решение № 651 от 07.05.2024 г. по предявен иск по чл. 74 ТЗ (същото е обжалвано и е предмет на т. д. № 635/2024 г. по описа на САС, висящо към настоящия момент); 3/ т. д. № 1201/2023 г., по което е постановено решение № 282 от 23.02.2024 г. за отхвърляне на искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 137, ал. 5 ТЗ за прогласяване нищожността на решение на ОСС на съдружниците в ответното дружество за изключването на Т. като съдружник и за поемане на дружествените му дялове от другия съдружник, взето на 23.06.2023 г., както и за отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на същите решения на ОСС (срещу това решение е подадена въззивна жалба, по която е образувано в. т. д. № 377/2024 г. по описа на САС, висящо към настоящия момент); 4/ т. д. № 1889/2023 г., по което е постановено решение № 1147/14.08.2024 г. и предявените искове с правно основание чл. 74 ТЗ са уважени, като са отменени взетите решения на ОСС на ответното дружество, състояло се на 09.10.2023 г., с които Т. е изключен като съдружник в дружеството, а дяловете му са поети от другия съдружник (решението не е влязло в сила - срещу него е постъпила въззивна жалба). Съдът е извършил и служебна справка по партидата на ответника към момента на постановяване на определението, от която е установил, че съдружници в „Бомар планет логистик“ ООД са Б. К. Т. и Н. В. Н.. Установил е още, че видно от обявения дружествен договор клаузата на чл. 16 от същия регламентира, че решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване и прекратяване на дружеството, избор, освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор влизат в сила след вписването им в търговския регистър. При горните факти въззивният съд е изложил съображения, че по въпроса - от кой момент взетото решение от ОСС на ООД за изключване на съдружник има действие в отношенията между дружеството, чрез органните му представители, и съдружниците - от момента на вземане на решението или от момента на вписването му в ТР, е налице константна практика на касационната инстанция (Решение № 606/22.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 250/2007 г., ТК, Решение № 690/03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 135/09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 306/17.10.2018 г. по т. д. № 3110/2017 г. на ВКС, II т. о, ТК, Решение № 149/30.12.2016 г. по т. д. № 846/2015 г. на ВКС, II т. о., ТК, Решение № 157/03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 г. на ВКС, II т. о., ТК, Решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о, ТК, Решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК и др.), според която това решение има незабавно действие в отношенията между дружеството и съдружника, а уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването на изключването на съдружник касае само третите добросъвестни лица. Горният извод не се опровергава и при извършването на буквално и систематично тълкуване на клаузата на чл. 16 от дружествения договор на „Бомар планет логистик“ ООД, която на практика възпроизвежда без каквито и да е отклонения текста на чл. 140, ал. 4 ТЗ. При съобразяване на задължителните мотиви на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които потестативното право да иска отмяна на решението на ОС е предоставено на членовете на търговското дружество, въззивният съд е приел, че процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ е ищецът да е притежавал качеството на съдружник в дружеството с ограничена отговорност към момента на вземане на оспорваното решение. В настоящия казус, поради незабавното действие на взетите на предходни дати решения за изключването на ищеца като съдружник по отношение на дружеството и на съдружниците и при съобразяване, че конститутивният ефект на вписването на изключването, установен от чл. 140, ал. 4 ТЗ, касае само третите добросъвестни лица, е формиран извод, че след осъществяването на факта на гласуване на решението за изключването на Т. като съдружник е отпаднало и качеството му като такъв (още първия път). Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че всяко едно от предходно взетите решения е било атакувано по съдебен ред, като по едно от образуваните дела решението за изключването на ищеца е било прогласено за нищожно, а по други две - отменено като незаконосъобразно. Решенията по тези дела (с изключение на първото) не са влезли в сила, поради което и не са произвели конститутивното си действие, а и да бяха – позитивните решения по чл. 74 ТЗ имат действие занапред. По горните съображения съставът на въззивния съд е приел, че към 31.01.2024 г., когато са взети оспорените с исковата молба по настоящето дело решения на ОСС на ответното дружество, Б. Т. не е разполагал с преобразувателното право да предявява конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяната на тези решения, т. к. членственото му правоотношение с дружеството е прекратено по причина на изключването му. Доколкото по делото липсват твърдения и доказателства по предявените искове за оспорване законосъобразността на предходните решения на ОСС за изключване на частния жалбоподател като съдружник да има влязъл в сила съдебен акт, който да ги отменя, то крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск е потвърден. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационна проверка, поради следното: Допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК е поставено в зависимост от кумулативното наличие на общата и поне една от допълнителните селективни предпоставки на посочената разпоредба. Общото изискване на закона е да е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, т. е. такъв, който е включен в предмета му и е обусловил решаващата правна воля на съда за обжалвания краен резултат по делото, но не и законосъобразността и/или обосноваността на конкретните му изводи. Недоказването на общата селективна предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да е нужно касационният съд да разглежда заявените от касатора допълнителни селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. При наличие на надлежно формулиран правен въпрос, отговарящ на общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, за касационния съд възниква задължение да прецени дали се установяват допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава. В случая поставените въпроси са пряко относими към правилността на обжалваното определение, тъй като изцяло пресъздават като условие за отговор защитната теза на частния жалбоподател, която е отречена от въззивния съд поради необоснованост или въз основа на съответно посочена практика на ВКС по чл. 290 ГПК, считана от жалбоподателя за неправилна. Отговорът на първия въпрос е обусловен от съобразяването и преценката на конкретна клауза от дружествения договор на ответното дружество, каквито е недопустимо да се извършват в етапа по селектиране на касационните жалби. С оглед горното този въпрос не удовлетворява общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси се основават на доводи, свързани с лишаването на изключения съдружник от законоустановената защита по чл. 74 ТЗ, във връзка с които липсват изложени съображения в обжалваното определение. Поради това въпросите не се преценяват като обуславящи за формираната от въззивния съд правораздавателна воля и съответно са без значение за изхода от спора. Независимо от този извод следва да се посочи, че в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, включително цитираната в обжалваното определение, е дадено разрешение, че повторното, респ. поредното решение на ОСС за изключване на съдружник в хипотеза като настоящата обуславя най-тежкия порок на подобно решение, а именно нищожността му, като взето от органа извън пределите на неговата компетентност. В този случай защитата срещу решението се осъществява чрез предявяването на установителен иск, а конкретното му основание зависи от това, дали въз основа на порочното решение е извършено вписване в Търговския регистър. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение