Определение № 41 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 769/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. Б., чрез адвокат В. Д., против разпореждане от 11. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 945/2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е върната подадената от същата жалба вх. № 74545/5. 10. 2020 г. срещу „определение за връщане на частна жалба“. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл.чл. 260, т. 2, чл. 261, т. 2, чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, както и чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3,т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК, частната жалба следва да съдържа означение на обжалвания съдебен акт и към същата следва да е приложено пълномощно, когато се подава от пълномощник, а в случай че частната жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК, следва да се изложат и основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Ако частната жалба, респ. частната касационна жалба, не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. В случая, съдията-докладчик, с разпореждане от 06. 10. 2020 г., е оставил без движение жалба вх. № 7454/5. 10. 2020 г. и е дал ясни указания за отстраняване, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на констатираните нередовности, като е предупредил жалбоподателката, че в противен случай частната жалба ще бъде върната. Съобщението е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателката адв. В. Д. на 2. 11. 2020 г. Преди изтичане на едноседмичния срок, с молба вх. № 76181/4. 11. 2020 г., е поискано продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания, на осн. чл. 63 ГПК, поради невъзможност да се осъществи среща между адв. Д. и представляваната от него ищца-частен жалбоподател М. Б., заради заболяване на последната. С разпореждане от 5. 11. 2020 г. съдът е указал на молителката да представи доказателства за установяване на твърдението си за възникнало заболяване, но това не е било сторено и с определение от 8. 01. 2021 г. искането по чл. 63 ГПК е оставено без уважение по съображения, че за изпълнение на указанията не е необходимо осъществяване на среща между жалбоподателката и адвоката й, а и не е доказано твърдението за възникнало заболяване. След изтичане на срока за отстраняване нередовностите на частната жалба, същата е върната. При тези данни законосъобразна е преценката на администриращия съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, а ако се приеме, че частната жалба е била по чл. 274, ал. 3 г. – и на чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, за връщане на частната жалба. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение