Определение № 3981 от 30.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Б., чрез процесуалния му представител адвокат Методи Д., срещу решение № 635 от 24.11.2023г. по в.гр.д.№756/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 77/10.04.2023г., постановено по гр.д.№ 936/2022г. по описа на РС Сандански в обжалваната му част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б., И. Б. К. и М. Г. К., иск за премахване на масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4м. и квадратура от около 30кв.м., и навес към нея, изградена в УПИ [№], кв.11 по плана на [населено място]/в останалата част въззивното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила/. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск бъде уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, по въпросите: 1/Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в пълен обем.Длъжен ли е ищецът в този случай да доказва с какво конкретно изградената постройка създава реална и обективна пречка да упражнява правото си на собственост. Твърди се противоречие на изводите на въззивния съд с решение №115/30.10.2020г. по гр.д.№3769/2019г. на ВКС, І г.о. 2/Когато в производството по чл.109 от ЗС за премахване на незаконен строеж се установи, че в съсобствен на ищеца имот трети за съсобствеността лица – ответници са построили постройка със съгласието на другия съсобственик-ответник, следва ли да се приеме, че неоснователното действие е извършено от съсобственика дал съгласие за строежа и представлява ли това действие нарушение, с което се засяга правото на собственост на ищеца. Въззивното решение е постановено в противоречие с т.3 от ТР№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г.на ВКС; 3/Длъжен ли е съдът в производство по чл.109 от ЗС за премахване на незаконна постройка в съсобствен имот да прецени всички представени по делото доказателства, а ако за тази постройка е било издадено удостоверение за търпимост по реда на косвения съдебен контрол да прецени неговата законосъобразност и тогава, когато ищецът не е направил възражение непосредствено след представяне на документа по делото. Изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че законен или търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ могат да бъдат премахнати или редуцирани по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС, ако пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост – решение №129/22.07.2014г. на ВКС по гр.д.№4880/2013г., І г.о.; решение №401/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№2770/2008г., ІІ г.о. и решение №238/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1081/2011г., І г.о. 4/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл.Да формира свои фактически и правни изводи и посочи кои доказателства и защо игнорира и кои – кредитира. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №403/23.01.2015г. по гр.д.№3902/2014г. на ВКС, ІVг.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, І г.о.; решение №202/21.12.2013г. по гр.д.№866/2012г. на ВКС, І т.о. и решение №280/22.01.2020г. по гр.д.№1509/2018г. на ВКС, ІV г.о. По делото е постъпил отговор само от ответника по касация М. К., чрез процесуалния му представител адв.С. Г., с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът П. И. Б. и ответникът Б. И. Б. са братя и наследници на И. Б. И., който е бил собственик по дарение, извършено на 07.10.1967г., на Ѕ ид.ч. от парцел IV в кв.9 по регулационния план на [населено място], ведно с построената върху същия парцел стара двуетажна жилищна сграда. От част от УПИ [№] в кв.9 е образуван УПИ [№] в кв.11, с площ от 870кв.м., по действащия план на [населено място].Върху 103кв.м. от този парцел е изградена нова масивна жилищна сграда, вторият етаж от която е собственост на ответника Б. И. Б.. Няма спор между страните, че ответниците И. Б. К. и М. Г. К. са съответно дъщеря и зет на Б. И. Б. и живеят в неговото жилище от около 10 години, а в сградата живее и ищецът със семейството си. Както вещото лице, така и свидетелите сочат, че в процесния парцел има изградена лятна кухня със застроена площ от 21кв.м., за която въззиваемите представят удостоверение за търпим строеж с изх.№АБ-02-52 от 04.05.2022г., издадено по искане на Б. И. Б. от 03.05.2022г. и за което сочат, че касае лятната кухня. По делото са събрани и гласни доказателства, от които се установява следното: Св.И. и Й. Б., съответно син и снаха на въззивника твърдят в показанията си, че в процесния имот от М. К. преди около четири, пет години е построена лятна кухня, плътна ограда, висока към улицата и друга, ниска, метална с височина около 1,20 м., която е около лятната кухня и начина по който е поставена огражда лятната кухня и в това пространство има и куче.За това строителство свидетелят сочи, че няма съгласие от другия съсобственик – баща му и че за това са подавани сигнали до общината, на тел.112, но от жалбите няма резултат.Свидетелят е категоричен, че лятната кухня се използва изцяло и единствено от семейството на ответниците К., като я ползват да събират гости и да празнуват, пуска се силна музика и по този начин сочи, че се смущава спокойствието на живеещите в къщата.Св.Б. посочва, че на същото място преди изграждане на лятната кухня е имал навес за дърва, а св.Б. уточнява, че строителството на лятната кухня, двата навеса към нея и оградата зад къщата са изграждани поетапно.Уточнява, че първоначално като е започнато изграждане на лятната кухня не са подавали сигнали, тъй като са искали да уредят спора доброволно, а такива са започнали да подават от миналата година, когато ответниците К. са започнали да ползват лятната кухня за организиране на шумни събирания, което било повод да подават сигнали на тел.112. Св.В. С. сочи, че около 2017-2018г. забелязал, че в имота се изгражда лятна кухня, като по данни на ищеца изграждането е било от племенницата и мъжа й и че той нямал достъп до това място.Не знае преди това мястото какво е било. Св.С. Н. потвърждава, че в задната част на имот има постройка, която е от години и сега се подобрява, има прозорец и врата, покрив, веранда и отлети бетонни основи, но кога са отливани не може да каже.Знае, че постройката е от около 20-30 години, която преди това е била „навес“. От приетата пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза се установява, че за изградените лятна кухня и навеси към нея не се съхраняват строителни книжа.В УПИ [№], кв.11 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], [община], одобрен със Заповед №554/07.09.1971г. има изградена едноетажна лятна кухня с размери 6.35м./3.40м./ЗП 21.59кв.м./ и височина 2.59м. – 2.73м. Сградата е разположена в дъното на имота и на границата с УПИ [№] и се състои от едно помещение с едноскатен дървен покрив и покритие от битумни керемиди.Стените са носещи с дебелина 25см., изпълнени от тухлена зидария с мазилка и частично облицовани с каменни плочки - гнайс.Покривната конструкция е дървена /ребра със сечение 8/10см./.Таванът на помещението е с обшивка от дъсчена ламперия.При огледа в.л. е констатирало, че сградата е в много добро състояние, като конструкция и довършителни работи.От гл.архитект на [община] е издадено удостоверение за търпимост №АБ-02-52//04.05.2022г. за лятната кухня.От огледа на място само по състоянието на довършителните работи на сградата вещото лице уточнява, че не може да определи годината на извършеното строителство на лятната кухня, нито приблизително, тъй като съществува вариант и за извършен ремонт на сградата, в който е приведена в сегашния й вид. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът по чл.109 от ЗС може да се предяви срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, както и срещу такова лице, което лично не е извършило пречещите действия, но държи имот, в който търпи наличието на такива въздействия, пречещи на правото на собственост на ищеца. Предвид изложеното следва извода, че с оглед фактическите твърдения на ищеца е обоснована процесуалната легитимация на ответниците.За ответника Б. Б., като собственик на имот, в който е извършено изграждане на строителство, а по отношение на останалите ответници – като лица, за които се твърди, че са изградили лятната кухня и навесите, чието премахване се иска и за които се сочи, че поддържат това неоснователно въздействие върху съсобствения имот. В случая от ищеца се твърди, че лятната кухня и навес към нея /като се установи, че се касае до два такива – западен и северен/, а не един на брой, са незаконни. Поради самия факт на незаконност на строителството се обосновава пречене, като се изхожда от абсолютния характер на правото на собственост.На следващо място се твърди, че изграденото пречи чрез намаляване на реалната площ, която остава за свободно ползване от имота и на трето място като пречене се изтъква, че в лятната кухня и навес към нея от ответните страни се организират сбирки и празнични мероприятия, свързани с вдигане на шум от битово естество и по този начин на ищеца се пречи да упражнява правото си на собственост необезпокоявано.С оглед на така изрично изтъкнатите в исковата молба основания за пречене съдът дължи произнасяне дали същите са доказани от събраните доказателства и дали обективно същите ограничават или смущават правото на собственост на ищеца. По делото е прието за безспорно, че в съсобствения между въззивника и първия ответник имот - УПИ [№], кв.11 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], [община], одобрен със Заповед №554/07.09.1971г. има изградена едноетажна лятна кухня с размери, посочени от вещото лице.Последното е категорично, че издаденото удостоверение за търпимост, конструктивното заключение към него и проекта за допълване на кадастралния и регулационен план на [населено място], [община] касаят именно тази лятна кухня.При тези данни въззивният съд е приел за установен фактът, че кухнята е търпим строеж, което опровергава твърдението на ищеца за незаконно строителство в имота, като същевременно е отчел, че извършването на незаконно строителство в един имот не е достатъчно като основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС. В решението се въззивният съд се е позовал на практика на ВКС – решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о., в която е прието, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено, но във всички случаи следва да се докаже, че изграденото създава реална и обективна пречка на другия съсобственик да ползва вещта, според предназначението на обоснованите за това основания в исковата молба.Установяването на обективния факт на изграждане на постройка в съсобствения имот от друг от съсобствениците не е достатъчно основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС, а ищецът пълно и главно следва да установи по какъв начин конкретно построеното му пречи.Всяко лице с право на собственост върху дворно място разполага с правото и да го застроява. По силата на приращението по чл. 92 от ЗС построеното става собственост на всички титуляри на правото на собственост на терена.Премахването на процесните постройки е функция на несъмненото доказване, че те пречат на останалите титуляри на правото на собственост, но по конкретен начин, а не изобщо, поради факта на изграждането им без разрешение и съгласие от ищеца. Въззивният съд е приел, че в случая не се доказва от събраните по делото гласни доказателства, че изградената лятна кухня и навеси към нея пречат на ищеца по твърдения от него в исковата молба начин и по –конкретно, че това пречене създава на ищеца неудобства по-големи от обикновените.Не е налице такова пречене, обосновано с твърдението на ищеца, че по този начин реално се намалява оставащата за него свободната площ от имота за ползване.В исковата молба не се твърди и не се установява дали площта, върху която са изградени процесните обекти, преди застрояването се е ползвала от ищеца за други цели /паркиране, засаждане, отглеждане на плодове и зеленчуци, за склад или др. такива дейности/.Твърдения в тази насока в исковата молба няма.Изградените навес и лятна кухня не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху неговата идеална част от имота, предвид посоченото от СТЕ, че общо изграденото е с размери около 42 кв.м. и заема по малко от една четвърт от общата площ на дворното място, т.е. изграденото и ползването от единия съсобственик е в обема до притежаваните от него права в съсобствеността, като в случая не се установи това ползване да надвишава тези права и по този начин да се засягат правата на ищеца. Само ако се докаже, че построеното пречи на ищеца по поддържаните в иска начини негаторния иск следва да бъде уважен.В показанията на свидетелите – св.И. и Й. Б., както и в показанията на св. В. С. изрично се посочва фактът, че към момента на съдебния спор лятната кухня и навесите към нея се ползват изключително от ответниците, а до тях достъп ищецът няма.В този смисъл от свидетелските показания се установява по същество наличието на спор относно реалното ползване на съсобствения имот и на изграденото в него, което обаче не е достатъчно за негаторна защита.Следователно, за страните и в частност за ищеца, е налице друг вид защита, с която да се защити възможността ползването на вещта да се разпредели реално и в обем, съответстващ на притежаваното право на собственост.На следващо място – не е налице и другото посочено от ищеца като основание за пречене, а именно – организиране на шумни сбирки и тържества в тези постройки от ответниците. Организирането на мероприятия и сбирки в тази лятна кухня от ответниците и неговото семейство, което е свързано със създаване на шум от битово естество не съответства на искането като мярка за премахване на постройките.Защитата по негаторния иск следва да е съответна на претендираното неоснователно въздействие, т.е. при данни за ползване на съсобствен имот, със създаване на пречки по спокойното обитаване на същия, за засегнатия съсобственик е налице възможност за относима и съответна на нарушението защита, като иска преустановяване на действията, смущаващи спокойното ползване на вещта по предназначение. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б., иск за премахване на масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4м. и квадратура от около 30кв.м., и навес към нея, изградена в УПИ [№], кв.11 по плана на [населено място] следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от касатора правен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд са в противоречие с цитираното в изложението на касационните основания решение №195/17 от 29.01.2018г., постановено по гр.д.№5301/2016г. на ВКС, І г.о.В това решение касационната инстанция е приела, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено.В подобна хипотеза съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. Отговорите на останалите поставени в изложението въпроси следва да се дадат с решението по чл.290 от ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване следва да се уважи само по отношение на ответника Б. Б..В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че последният и ищеца са съсобственици на поземления имот, в който е изградена постройката, чието събаряне се претендира.На стр.1 от исковата молба се твърди, че неоснователното действие се изразява в изграждането/от ответника – лично и чрез неговата дъщеря и зет/ на незаконна постройка в съсобствен имот, без съгласието на другия съсобственик, което го лишава от правото да ползва в цялост незастроената част от дворно място.Фактическото ползване на тази постройка от втория и третия ответници не съставлява действие, с което се засяга ищцовото право на собственост по отношение на УПИ [№], кв.11 по плана на [населено място]. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение