Определение № 542 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5840/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 178/ 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2727/ 2015 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх. № 122861/ 22.10.2014 г.на Н. И. Г. срещу определение № 18300/ 12.09.2014 г. по ч. гр. д. № 12240/ 2014 г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от Н. И. Г. с бланкетна частна жалба. От ответника по частната жалба [фирма] не постъпва писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че частната жалба има допустим предмет – определение, с което друг състав на ВКС прегражда развитието на производството по друга частна жалба, оставена без разглеждане по същество (чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК). Частната жалба е подадена от легитимирана страна – лицето, чието право на обжалване обжалваното определение отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Спазени са всички предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното определение упражненото право на частна жалба е отречено с две групи мотиви. Първо, частната жалба, с която е бил сезиран предходният състав на ВКС, има за предмет определение на въззивния съд, постановено в заповедното производство. Второ, частната жалба, с която е бил сезиран предходният състав на ВКС, е по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази, че съгласно т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Определението, обжалвано пред предходния състав на ВКС, е на въззивен съд и е постановено в заповедното производство. Т. решения са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), включително и за настоящия състав, а цитираното изключва възможността да бъде осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази и това, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Въззивното определение е по гражданско дело, което засяга имуществени права на жалбоподателя (парични притезания, по които той е признат за длъжник) в общ размер 1 211. 53 лв. Изложеното покрива забраната на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, а с това – и забраната на чл. 274, ал. 4 ГПК. Следователно обжалваното определение на предходния състав на Върховния касационен съд подлежи на потвърждаване от настоящия състав. При тези мотиви, съдът