Определение № 575 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 71/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уотър Технолоджи МС“ ООД против Решение № 355 от 08.06.2023г., постановено по в.т.д. № 871/22г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260943 от 10. 06. 2022г. по т. д. № 2085/2020г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е обявена неплатежоспособността на „Уотър Технолоджи МС“ ООД, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 21.09.2015г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен синдик на дружеството.

В касационната жалба се сочи неправилност на атакуваното решение, обоснована с несъгласие с извода на съда за невярно отразяване в счетоводните записвания съществуването на дълготрайни и краткотрайни активи, както и с приетото относно началната дата на неплатежоспособност, поради неотчитане факта на плащане на данък печалба за 2018г. и 2019г. В хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. „Как следва да се преценяват счетоводните записвания с оглед оспорванията им при установяване на действителното финансово икономическо състояние?“;

2. „За предпоставките при които се приема, че е налице началната дата на несъстоятелността“.

Сочи, че атакуваното решение противоречи на практика на ВКС, обективирана в Решение № 187/24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на ІІ т.о.; ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС; Решение № 413 / 16.08.2005 год. по т. д. № 964/2004 г. на ТК; Решение № 423 от 01.06.2006г. по т.д.№ 9 / 2006 г. на ТК; Решение № 155 от 13.03.2007г. на ТК; Решение № 2 от 20.01. 2011г. по гр.д.№ 478/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. – по първи въпрос и на Решение № 187/24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на ІІ т.о. – по втори въпрос.

Не е постъпил отговор в законоустановения 14-дневен срок по чл.613а ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК, както и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Като е преценил самостоятелно установената по делото фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд е направил следните правни изводи:

При условията на пълно и главно доказване молителят е установил качеството си на кредитор и материалноправната си легитимация да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – ответното търговско дружество. Изложени са съображения за доказаност на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ – ответникът е вписан като дружество с ограничена отговорност и има изискуеми задължения по търговски сделки към молителя в размер на 128 473 лв. и публичноправни задължения към държавата /НАП/ в общ размер на 4 396.75 лв.

Позовавйки се на чл.182 ГПК, според който вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на останалите обстоятелства по делото, и след установена липса на първични счетоводни документи, въззивният съд е приел, че всички вписвания относно дълготрайните и краткотрайните материални активи в счетоводните книги на длъжника не отговарят на изискванията за редовност. Поради неангажиране от ответната страна на други доказателства за други факти и обстоятелства, които могат да обосноват извод за съществуването на тези активи, съобразно изискванията за пълно и главно доказване, съдът е приел, че длъжникът няма дълготрайни и краткотрайни активи за процесния период от 2014г. до 30.05.2023г. В тази връзка за неверни са приети всички изчислени от вещото лице коефициенти на ликвидност, значими при преценка неплатежоспособността на ответното търговско дружество, поради липсата на годни доказателства за наличието на дълготрайни и краткотрайни материални активи. Посочено е също така, че записаният капитал от 1 000 лв., формиран от парична вноска, не е наличен и не е част от актива на ответника. С липсата на свободни парични средства или бързоликвидни активи с материална ликвидна потребителска стойност е обоснован извод за невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение. Посочено е, че неплатежоспособността е обективно фактическо и правно положение на търговеца, който не може вече да посреща търговските си дългове и тази невъзможност е проявена видимо и трайно.

Прилагайки презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага когато длъжникът е спрял плащанията, решаващият съд е приел, че най-късно на 21.09.2015г. е налице изискуемо парично задължение, което ответникът не е в състояние да изпълни. Наред с това е посочено, че в нито един от изследваните периоди след 21.09.2015г. по делото няма данни за наличие на предпоставките за постановяване на решение по чл.631 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

И двата въпроса не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК съгласно съдържащите се в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС указания по съображения, че не изхождат от решаващ за изхода на спора мотив на въззивния съд.

При надлежно заявено оспорване от подалото молбата по чл.625 ТЗ дружество на изходящите от ответника счетоводни записвания и при установена в обжалваното решение липса на пълно и главно доказване на редовността им, възложено в тежест на ползващия се от тях ответник, първият въпрос не съответства на правната воля на съда. Въпросът е и непрецизно формулиран, доколкото за преценка действителното икономическо състояние на длъжника от значение за делото е резултатът от оспорването, а именно - дали е проведено пълно и главно доказване в случая на редовността на счетоводните записвания от насрещната страна, а не самото оспорване.

Вторият въпрос е предпоставен от несъгласието с приетата начална дата на неплатежоспособност, но е общо формулиран и не изхожда от обусловил извода решаващ мотив на съда при определянето й.

Наред с това, не се установява и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като атакуваното решене не е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК