Определение № 4411 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248 ГПК. С определение № 42 от 13.01.2025 г. по в. гр. д. № 282/2024 г. на Габровския окръжен съд е допълнено на основание чл.248 ГПК решение № 212 от 08.10.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като въззиваемият В. М. М. е осъден да заплати на въззивника Н. Р. Б. направените разноски по делото за първата и въззивната инстанция -1200 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Оставено е без уважение искането по чл.248 ГПК на Ж. Г. Б. за допълване на решението в частта за разноските за двете инстанции. Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Н. Р. Б., действащ със съгласието на законния му представител Ж. Г. Б., както и от Ж. Г. Б. лично. Ответникът в производството В. М. М. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално недопустима. Жалбата на Н. Р. Б., действащ лично и със съгласието на Ж. Г. Б.-П., е процесуално недопустима, тъй като Н. няма правен интерес да обжалва определението по чл.248 ГПК, с което изцяло е уважено искането му за присъждане на разноски, нито пък е легитимиран да обжалва същото определение в частта, с която е отказано присъждане на разноски за Ж. Б.. Затова неговата частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустима е и частната жалба на Ж. Б.. Обжалва се определение по чл.248 ГПК. Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай с въззивното решение, чието допълване се иска по реда на чл.248 ГПК, след отмяна на решението на първата инстанция, са отхвърлени предявените от В. М. М. срещу Н. Р. Б. и Ж. Г. Б.-П. искове по чл.45 и чл.48, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди върху лекия му автомобил, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. С оглед цената на иска – под 5000 лв., това решение не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Затова по правилото на чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението, с което въззивният съд се е произнесъл в производство по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските. По тази причина частната жалба на Ж. Г. Б. следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,