Определение № 118 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 893/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Гладиатор 84” ЕООД срещу решение №79 от 01.10.2018 г. по в.т.д.№179/2018 г. на АС Бургас, поправено с решение №56 от 21.01.2020 г. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №190 от 08.06.2018 г. по т.д.№278/2016 г. на ОС Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от „Гладиатор 84” ЕООД срещу „Кредо-Г4” ЕООД искове: за разликата над сумата от 15 319.87 лв. до пълния предявен размер от 45 596.26 лв., възнаграждение за извършени СМР съгласно фактура №221/12.07.2016 г. по договор от 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане и за сумата от 4 559.62 лв., неустойка по чл.24 от договор от 25.01.2016 г. Жалбоподателят навежда доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Представлява ли приемане на работата по смисъла на чл.301 от ТЗ извършено от възложителя плащане по фактура, към която е приложен неподписан акт образец 19. 2. Налице ли е приемане на работата, когато възложителят се намира във фактическа власт на изработеното и извършената работа е полезна за него. 3. Кои действия на възложителя следва да се приемат за мълчаливо изразено изявление, че възприема работата за съобразена с договора и съставлява приемане по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД. 4. Счита ли се за приемане на извършената работа по договора за СМР, получаването от възложителя на нотариална покана, към която са приложени неподписани от него актове обр.19, които не са оспорени то възложителя. 5. Подписването на количествено-стойностни сметки от представител на възложителя представлява ли действие за приемане на изработеното. 6. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице. 7. Следва ли съдът да преценява заключението на вещото лице съобразно всички събрани по делото доказателства и следва ли оценката на заключението да се мотивира от съда във всички случаи. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Кредо - Г4” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Обжалва решението в частта, с която след частична отмяна на решение №190 от 08.06.2018 г. по т.д.№278/2016 г. на ОС Бургас, „Кредо - Г4” ЕООД е осъдено да заплати на „Гладиатор 84” ЕООД сумата от 15 319.87 лв., неплатено възнаграждение за извършени СМР съгласно фактура №221/12.07.2016 г. по договор от 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане, не е уважено направено възражение за прихващане със сума от 25 505.52 лв. за ползване на механизация при изпълнение на СМР по договор от 25.01.2016 г. и е отхвърлен предявеният от „Кредо - Г4” ЕООД срещу „Гладиатор 84” ЕООД насрещен иск за сумата от 4 226.74 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като искането за допускане на касационното му обжалване е обосновано с твърдения за очевидна неправилност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба на „Кредо-Г4” ЕООД в частта, с която след частична отмяна на решение №190 от 08.06.2018 г. по т.д.№278/2016 г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявеният от „Кредо - Г4” ЕООД срещу „Гладиатор 84” ЕООД насрещен иск за сумата от 4 226.74 лв. е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая се разглежда търговски спор по смисъла на чл.365, т.2 от ГПК, респективно делото е търговско, а размерът на цената на посочения иск е под 20 000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба на „Кредо-Г4” ЕООД и касационната жалба на „Гладиатор 84” ЕООД са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в случая липсва приемане от възложителя „Кредо – Г4” ЕООД на извършените от „Гладиатор 84” ЕООД строително монтажни работи съгласно клаузите на договора, т.е. липсва изрично изявление за приемане, като актовете обр. 19, на които се позовава изпълнителят не са подписани изобщо от представители на страните – нито от технически ръководител, нито от управител на дружествата, въпреки, че в адресната им част са посочени имената на управителите на двете дружества. Изложил е съображения, че понятието „приемане” включва в себе си фактическо и правно действие, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване /мълчаливо и изрично/ на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приел е, че подписване от техническия ръководител на справка СМР и справка гипсокартон, не представлява изявление за приемане на работата - нормата на чл.264 от ЗЗД изрично посочва съдържанието на приемането, каквото е скрепено и в текста на чл.4 ал.2 от договора, а в случая такова двустранно подписване не е налице и подпис на възложител не е поставен на акт обр.19. Счел е, че извършено плащане на сума от възложителя по издадена фактура, към която е приложен неподписан акт обр.19, както е в конкретния казус, не може да се приеме за мълчаливо приемане на работата по чл.264, ал.3 от ЗЗД, още повече, че това се отнася за етап от изпълнение на СМР, за които при цялостното завършване би следвало да се състави протокол между страните за приемане на обекта, като е счел и че разпоредбата на чл.301 от ТЗ в случая е неприложима, тъй като липсва подписване на акта от 22.03.2016 г. изобщо, поради което текущо плащане на фактура без подписан акт не представлява мълчаливо приемане на изпълнението и липса на противопоставяне - от приложените копия на фактури е видно, че възложителят освен договорения аванс от 10 000 лв. без ДДС е превел още сумите 47 500 лв. без ДДС като аванс. Анализирал е заключението на приетата по делото СТЕ и е установил, че има разминаване в технологията на ремонта /шпакловката/ на старата мазилка – не е изпълнено обгаряне на цокъла от блажна боя, няма шлайфане на стени и няма полагане на мрежа и макар неполагането на мрежа да е поради недоставяне на материала от възложителя, договореният процес на работа е бил нарушен и изпълнението правилно е дадено като единична цена по преценка на вещото лице. Посочил е, че вещото лице се е обосновало аргументирано, вкл. с материал от стената, като в съдебно заседание е обяснило защо е корегирало цените за шпакловка по пункт 15 и 15а от заключението, като съдът е намерил за неоснователно възражението, че огледът е извършен към момента на експертизата, а изпълнението е в период 2016 г. - не се установява извършване на други работи в тази сграда, като положената шпакловка е тази, която е изпълнил ищецът по делото. В този смисъл е достигнал до извод, че следва да се приспадне 10 % от сумата за изпълнени СМР поради некачествено изпълнение. С оглед изложеното е достигнал до извод, че относимо в производството е заключението на вещото лице, което е взело предвид количественото изпълнение на работите и единичните цени по договора между страните, корегирани в пункт 15 и 15а според технологията на изпълнение на шпакловката, като общият размер на изпълнената работа, след спадане на 10 % строителни недостатъци и повреди, съгласно това заключение, е в размер на 75 266.22 лв. с ДДС, а платените от възложителя суми са като аванс са общо 59 946.35 лв., респективно предявеният иск за заплащане на договорените СМР е основателен до размера 15 319.87 лв. с ДДС, до който размер и следва да бъде уважен, тъй като е безспорно, че възложителят е влязъл в обекта и го ползва, като не е заплатена цялата изпълнена работа, липсва и приемането й, но се дължи заплащане на реално изпълнената работата. По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане с вземане, произтичащо от използвана строителна механизация на възложителя, въззивният съд, тълкувайки договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии /да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността/, е достигнал до извод, че в сключения между страните договор, липсва каквато и да е изявена воля за заплащане от страна на изпълнителя в полза на възложителя на ползвана негова механизация за изпълнение на СМР или на задължение на възложителя да осигурява такава механизация срещу заплащане, дори под наем от други дружества. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора „Гладиатор 84” ЕООД въпроси, свързани единствено с главния иск по чл.266 от ЗЗД и отнасящи се до приемането на работата по сключен договор за изработка /въпроси от първи до пети вкл./ не са обусловили правната воля на съда. Както бе посочено, независимо от изложеното в мотивите на решението становище, че работата не е приета от възложителя, съдът е достигнал до извод, че на изпълнителя се дължи заплащане на цялата реално извършена уговорена работа /единствено намалена с 10% поради констатирани недостатъци/, респективно и при възприемане на извод, че извършената от изпълнителя работата е била приета, изходът на делото по иска за заплащане на възнаграждение за тази работа, не би се променил. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване по тези въпроси не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите въпроси /шести и седми/, формулирани от касатора „Гладиатор 84” ЕООД. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, тези въпроси /свеждащи се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема или не експертизата/, се явяват обуславящи правната воля на съда, кредитирал заключението на СТЕ, но същите са решени в съответствие с константната практика на ВКС /включваща и цитираните в изложението решения/. Съгласно тази практика съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата – в случая в съответствие с дадените разрешения, споделяни и от настоящия съдебен състав, въззивният съд е изложил съображения в мотивите на въззивното решение защо заключението на вещото лице следва да бъдат кредитирано, респективно не се установява поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната и от двамата касатори очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,