Решение № 1346 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Кастос“ ЕООД, ЕИК 203070486, подадена от пълномощника адв. Найденова, против решение № 6903/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1820/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд не е извършил задълбочена и обективна оценка на фактите и събраните доказателства по делото. В подкрепа на оплакванията за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) отбелязва придружаващата документация към фактурите за доставка на различни видове зърнени култури. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане или при условията на евентуалност - процесният РА да бъде отменен. Претендира присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Илиева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище по същество. Формулирани са искания първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е бил РА № Р-02000223004384-091-001/14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 89/04.09.2024г. на директор на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Кастос“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък (КД) за 2020 г. в размер на 21 976 лв. и законна лихва в размер на 7 484,36 лв., КД за 2021 г. в размер на 66 487,73 лв. и лихва в размер на 15 902,04 лв. и КД за 2022 г. в размер на 64 734,94 лв. и лихва в размер на 8 457,25 лв. Решаващият съд е установил по фактите, че основната стопанска дейност на „Кастос“ ЕООД за ревизираните периоди е търговия на едро със селскостопанска продукция – пшеница, слънчоглед, рапица, царевица, нахут, която жалбоподателят закупува предимно в района на Бургаска област. Ревизионното производство със съответния времеви и предметен обхват е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000223004384-020-001/25.07.2023 г. Констатациите и изводите на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000223004384-092-001/22.04.2024 г. С оглед на извършените процесуални действия при ревизията, финансовите резултати на дружеството-жалбоподател са увеличени на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО като не са признати разходите по данъчни документи с издатели „Хермес Инвест Груп“ ЕООД, „Арес Трейд Корект“ ЕООД, „Ги Ги Пи Транс“ ЕООД и „Грийн Агро 17“ ЕООД. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал и са разпитани свидетелите Н. Д. и В. З.. По същество административният съд е достигнал до заключението, че констатациите и изводите на органите по приходите не противоречат на фактите и събраните доказателства по делото и е отхвърлил жалбата срещу процесния РА. В тази връзка е приел, че липсва спор относно притежанието на фактури и протоколи за начисляване на ДДС от ревизираното дружество. На следващо място в изложените мотиви преценката е сведена до действителното извършване на доставките на стоки, за да се счита стопанските операции са отразени вярно в съответствие с изискванията на ЗКПО. Констатациите на ССЕ са обсъдени като недостатъчни за целите на доказването, тъй като само възпроизвеждат съдържанието на фактурите и протоколите. Свидетелските показания също не опровергават изводите на органите по приходите и не изясняват фактите, свързани с транспорта на определени дати, различните маршрути на движение на превозните средства и другите установени несъответствия в РА/РД в тази насока. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на жалбоподателя за възможно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК от ревизиращия екип. Обжалваното решение на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на главния въпрос не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Всички оплаквания на жалбоподателя са обсъдени в тяхната взаимовръзка с релевантните факти и събраните доказателства в хода на съдебния процес. Решаващият съд е изложил самостоятелни мотиви и е обосновал по логичен път заключението за неоснователност на оспорването срещу РА. Правният спор между страните се концентрира върху преценката за наличие на твърдяното с РА основание по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, довело до увеличение на финансовите резултати на „Кастос“ ЕООД за 2020 г. в размер на 219 760 лв., за 2021 г. в размер на 664 877,30 лв. и за 2022 г. в размер на 647 349,46 лв. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 185 042,32 лв., ведно със законна лихва. По арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК правилно административният съд е поставил в тежест на ревизираното дружество да установи спазването на регламентираните формални и материални изискванията по отношение на спорните 3 фактури с издател „Хермес Инвест Груп“ ЕООД, 2 фактури с издател „Арес Трейд Корект“ ЕООД, 9 фактури с издател „Ги Ги Пи Транс“ ЕООД и 28 фактури и известия с издател „Грийн Агро 17“ ЕООД. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 ЗКПО сочи, че счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗСч., предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Твърденията в касационната жалба за отсъствие на съществени несъответствия при анализ на придружаващата търговска документация са в противоречие с безспорните факти и ангажираните доказателства по делото, включително приетата ССЕ и свидетелски показания. Съгласно нормата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Това изискване в случая е изпълнено чрез съвкупната оценка на данните по процесните фактури и съпоставката между приемо-предавателните протоколи, кантарни бележки и уточненията при изслушването на вещото лице в с.з. на 12.06.2025 г., според които всички обвързвания в документацията по ССЕ са направени единствено по обяснения от дружеството-жалбоподател. Решаващият съд е изложил последователни мотиви и е обосновал надлежно крайния извод за законосъобразност на РА с оглед отсъствието на проведено пълно и главно доказване на претендираните права от „Кастос“ ЕООД. Разминаванията в първичната документация не могат да бъдат отстранени чрез показанията на св. В. З. и св. Н. Д., тъй като същите са лишени от конкретика и дават само принципна представа за механизма на осъществяване на стопанска дейност от търговците и превозвачите на зърно. При относимост на пътните листи за периода 2020-2022 г. е изцяло хипотетично обяснението на св. З., че документите не са били представени поради изтичане на давностния срок за това, а името на св. Н. дори не се споменава в първичната документация. В описаната търговска верига не е изяснено има ли реално разпределение отговорности, вкл. за недостатъци и неточно изпълнение между „Хермес Инвест Груп“ ЕООД, „Арес Трейд Корект“ ЕООД, „Ги Ги Пи Транс“ ЕООД и „Грийн Агро 17“ ЕООД, от една страна, и от друга - „Кастос“ ЕООД. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение № 6903/01.08.2025 г. на Административен съд - Бургас за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане от процесуалния представител на ответника и при липса на възражения по тях, на НАП се дължат разноски в размер на 6 161,93 евро за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,