Определение № 50778 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация Сапарева баня“АД срещу решение №.1392/22.12.21 по г.д.№.2343/20 на САС, ГО, 12с., с което е обезсилено решение от 3.02.20 по г.д.№.354/17 на ОС Кюстендил /за осъждане на К. А. К. да плати на болницата 330 650,95лв. подлежащи на връщане като получени без правно основание за периода 2002-2016, ведно със законната лихва от 21.07.12, и за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 578479лв./ и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по чл.284 ал.2 ЗЗД. Ответната страна К. А. К. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение са проследени хронологично наведените с исковата молба и молбите за уточнението й факти и обстоятелства, във връзка с които се претендира процесната сума. Посочено е, че в исковата молба ищецът е твърдял, че в периода 2012-2016 ответникът е бил негов служител по трудов договор и член на съвета на директорите /СД/, като на конкретно посочени дати е получил по личната си банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД или на ръка на касата на дружеството парични средства на последното „без основание“ /с посочени в платежните документи основания за плащане „служебен аванс“, „заплати“ или „стопански разходи“/; в молба за уточнение от 11.09.17 е отразено, че всички суми са били предоставени на ответника в качеството му на член на съвета на директорите, не са му били дължими по силата на трудовото правоотношение, свързани са с други имуществени права и задължения, а предназначението на „стопанските разходи“ може да бъде уточнено след изслушване на експертиза по делото; с молба от 8.02.18 по реда на чл.129 ГПК изрично е заявено, че за получаване на сумите от ответника има правно основание – те са му били превеждани без оглед на качеството му на служител на дружеството или член на СД по силата на създали се фактически отношения, за да може той да извършва плащания на задължения на дружеството; по силата на тези фактически отношения ответникът е следвало да се отчете и върне в касата на дружеството неизразходваната част от полученото, поради което за задържането й от негова страна няма правно основание /последното изявление е поддържано и в с.з. на 13.02.19 (с уточнение, че претендираните суми са неотчетените, а не преведените/получените от ищеца), и в молбата от 27.03.17 и не е изменяно впоследствие/; пред въззивната инстанция с молба по чл.129 ГПК се потвърждава, че за извършените плащания в полза на ответника има основание и то е фактическото му овластяване да погасява - с преведените му по личната му банкова сметка или дадени на ръка в касата на дружеството - задължения на същото, съобразно конкретни указания или по негова преценка, според постъпилите в дружеството фактури. При тези обстоятелства въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е определил спорното право с погрешна квалификация - изложените в исковата молба и молбите за уточнение факти и обстоятелства сочат на такава по чл.284 ал.2 ЗЗД – отчетна сделка по договор за поръчка, а е разгледан иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Намерила е, че е налице произнасяне по непредявен иск, постановеното решение е недопустимо и поради това следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново гледане. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1.“Ако първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска и се е произнесъл съобразно нея, дали неговото решение е недопустимо или е неправилно поради нарушение на материалния закон?“; 2. „Какви са правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, и не следва ли въззивният съд да се произнесе по иска съобразно дадената от него правна квалификация вместо да върне делото на първоинстанционния съд?“; 3. „В случай, че въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум на ИМ, възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, следва ли той да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви или връща делото на първата инстанция за произнасяне съгласно посочената от въззивния съд правна квалификация?“ /ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, реш.№.439/23.07.10 по г.д.№.476/09, ІV ГО, реш.№.331/4.07.11 по г.д.№.1649/10, ІV ГО, реш.№.226/3.08.11 по г.д.№.1470/11, ІІІ ГО, реш.№.329/20.12.11 по г.д.№.1789/10, ІІІ ГО, реш.№.103/20.06.13 по т.д.№.850/12, І ТО, реш.№.161/1.07.13 по г.д.№.564/12, ІV ГО, реш.№.157/ 30.10.13 по т.д.№.1091/12, І ТО, реш.№.359/16.01.14 по г.д.№.1209/13, ІV ГО, реш.№.73/23.05.14 по г.д.№.173/14, ІV ГО, реш.№.30/26.02.16 по г.д.№.3600/15, ІV ГО, реш.№.150/11.07.16 по г.д.№.4321/15, ІV ГО, реш.№.109/17.04.19 по г.д.№.4017/18, ІV ГО, реш.№.280/22.01.20 по г.д.№.1509/18, ІV ГО, реш.№.81/4.02.21 по г.д.№.3382/19, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието със задължителната практика на ВКС във връзка с третия въпрос. Съгласно цитираната такава в случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви; неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск; мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност; като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл.146 ал.1 и 2 ГПК//реш.№.280/22.01.20 по г.д.№.1509/18, ІV ГО, ТР1/13, ОСГТК и др./. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 11 569,58лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,