Определение № 60138 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3640/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. В., действаща като непълнолетна със съгласието на майка си П. М., чрез пълномощника си адв. Д. К., срещу разпореждане от 02.06.2021 г. по гр. д. № 1642/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадена от страната касационна жалба, с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че не е била редовно уведомена за дадените указания за отстраняване на нейните нередовности, поради което и постановеното разпореждане е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.276, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: По делото се установява, че с разпореждане от 27.04.2021 г. постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение от 17.11.2020 г. е оставена без движение. Дадено е указание за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от пълномощно, жалбоподателката със съгласието на майка си, е упълномощила „Адвокатско дружество Калоянов, Георгиева, Петкова енд Ко“, да я представлява. Съобщението е връчено на 11.05.2021 г. на адвокат В. К., като мястото на връчване е в кантората на дружеството. С разпореждане от 02.06.2021 г., предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е констатирал, че дадените на страната указания не са изпълнени, като касационната жалба е върната поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност. Разпореждането е правилно. Връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл.51, ал.1, изр.2 и 3 ГПК, на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице - връчител. С определение № 502 от 22.12.2017 год. по ч. гр. д. № 4649/2017 год., на ВКС, III г. о., определение № 622 от 28.12.2017 год. по ч. гр. д. № 4801/2017 год., на ВКС, IV г. о., определение № 30 от 19.01.2018 год. по ч. гр. д. № 4297/2017 год., на ВКС, III г. о., определение № 66/07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 164/2020 г. на второ т. о. и определение № 149/13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 565/2021 г. на ВКС, III г. о., се приема, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК, с материална доказателствена сила засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия съобщението да получи лице, различно от адвоката /намерил е лицето в адвокатската кантора и се е убедил, че то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката/. Съобщението до адвоката на страната може да получи всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи на конкретния източник на отношенията на работа и сътрудничество /трудов или граждански договор, адвокатско съдружие или адвокатско дружество/, нито изисква тези отношения да са трайни. Общата работа и сътрудничество между двама адвокати по см. на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК не предполага да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора. Удостоверяването, което извършва връчителят, е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствени впечатления на длъжностното лице, като тези впечатления не следва да са основани на други критерии – естеството на вписвания в регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липсата на съдружие по смисъла на този закон или наличието на друго правоотношение между процесуалния представител, посочен като съдебен адрес, и лицето намерено на същия адрес на адвокатската кантора, приело съобщението. Връчената призовка, респ. съобщение, представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. В конкретния случай връчването на разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение, е в кантората на „Адвокатско дружество Калоянов, Георгиева, Петкова енд Ко“, с посочен по делото адрес на кантората в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.3. Съобщението е получено от лицето - В. К., като призовкарят е отразил качеството на това лице - „адвокат“. Изложените оплаквания за нередовност на връчването са неоснователни при липса на представени конкретни доказателства за опровергаване на материалната доказателствена сила на съобщението. Поради изложените по-горе съображения, разпореждането за връщане на касационната жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.