Определение № 138 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 852/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. А. Г. А. и А. Д. А. са подали касационна жалба срещу решение от 3.05.2011 г. по гр.д. № 732 от 2006 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено в сила решение № 2055 от 5.05.2006 г. по гр.д. № 1978 от 1999 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е вписана законна ипотека върху имота за вземанията за уравнение на дяловете и в частта, с която при изчисляване стойността на дяловете не е приложена новата оценка на имота, депозирана от вещото лице. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в тази част в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като поставя следните въпроси: допустимо ли е прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.288, ал.4 ГПК/отм./ след като извършването на делбата е станало по реда на чл.292 ГПК/отм./; Допустимо ли е прилагането по аналогия на процесуално правна норма; Към кои момент трябва да се преценява стойността на имотите при извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./ чрез разпределяне; Възможно ли е ако съдебното решение, постановено по чл.292 ГПК/отм./ във вр. с § 2 ГПК ако не бъде изрично обжалвано относно стойността на разпределените имоти, а по други съображения и разглеждането на спора пред въззивният съд се забави да не се извърши служебно изследване на стойността им и следва ли да се съобрази изслушаната експертиза в тази насокаq депозирана пред въззивната инстанция. Посочват се две решение - ППВС № “ от 1964 г. и Т.Р. № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Постъпила е касационна жалба и от Я. Г. А. в частта, с която по реда на чл.292 ГПК му е поставен в дял жилище “А” със застроена площ от 52,80 кв.м. ведно с избено помещение “А” и таванско помещение “А”, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място, ведно с магазин № 1 и припадащите се идеални части от общите части на сградата. Счита, че при извършеното разпределение не са съобразени притежаваните от него идеални части от съсобствеността и на съделители с по-малко идеални части са предоставени обекти с по-голяма площ. Счита, че подходящият начин за извършване на делбата е теглене на жребий и че неправилно е определена държавната такса на А. А.. На последно място счита, ме решението е неправилно и в частта, с която е отменено първостепенното решение по отношение присъдената му стойност за подобрения. В представеното изложение се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че в отклонение от практиката на ВКС е престъпено към извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти, а не чрез жребий.Цитират се съдебни решения. Ответника Г. А. А. е представил отговор, в който намира, че решението е правилно и не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК поради което не следва да се допуска касационното му обжалване. Ответниците Д. Х. Б. и П. Х. Б. не са взели становище. Касационната жалба е допустима. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на А. Г. А. и А. Д. А. и на Я. Г. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и цитираната практика е неотносима към настоящия случай. Бургаския окръжен съд е споделил изводите на първостепенният съд и е извърши делба на съсобствените две жилища и три магазина между трите групи съделители с различни квоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ приемайки, че осъществяването на делбата чрез жребий е невъзможно. Този извод с споделя изцяло и от настоящия състав. Разпределението чрез жребий предполага равенство във формираните дялове и равенство във квотите. Правилно и след много обстоен анализ на доказателствата въззивният съд е намерил, че представеният имот е поделяем и е приел вече извършеното остойностяване на дяловете, в каквато насока липсва въззивна жалба. Независимо, че производството пред въззивният съд се е движил по реда на отменения Гражданско процесуален кодекс при който характера на въззивната инстанция е втора инстанция по съществото на спора не е налице служебно начало и липсва задължение да бъде извършено ново остойностяване на дяловете. Вписването на законна ипотека върху стойността за уравнение на дяловете може да бъде извършена и по реда на чл.168, т.2 ЗЗД, която разпорежда, че в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. Следователно не се касае до приложение по аналогия на процесуално правна норма. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,