Определение № 66 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2314/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Плувен клуб Левент”, [населено място] срещу определение № 591 от 01.10.2025 г. по в. ч. т. д. № 670/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение № 3112 от 31.07.2025 г. по т. д. № 426/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав досежно връщането на подадената от сдружението-частен касатор искова молба, с която е предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание на Сдружение „Българска федерация по плувни спортове“, [населено място] от 31.01.2024 г. – за оставяне без уважение на жалбата на А. А. И. срещу решението на управителния съвет по протокол № 12 от 27.09.2023 г. за налагане на наказание 3 години ефективно лишаване от състезателни права и глоба в размер на 2000 лв. Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и поради противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на единия от предявените от него искове – този за отмяна на решението по т. 2 от процесното общо събрание на Сдружение „Българска федерация по плувни спортове“. Счита, че съдът е приел липса на правен интерес от този иск, без да е изследвал служебно законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание, което, според него, е задължителна предпоставка за валидността на всички решения. Освен това, поддържа, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на обжалвания акт, тъй като въззивният съд е приел, че всяко решение на общото събрание има отражение върху дейността на организацията и че всеки неин член е заинтересован от тази дейност, но въпреки това е счел иска за отмяна на решението по т. 2 за лишен от правен интерес. Като обосноваващи допускане на касационния контрол, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Длъжен ли е съдът служебно да провери законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел, преди да преценява отделните решения на общото събрание; 2. Следва ли всеки член на сдружение да се счита за заинтересован от съдебния контрол по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ върху всички решения на общото събрание, когато се твърди, че събранието е проведено в нарушение на закона и устава, независимо дали конкретното решение засяга лично този член; 3. В случай, че апелативният съд е признал, че всяко решение на общото събрание има отражение върху дейността на организацията, но е изключил едно от тях от обхвата на иска, налице ли е противоречие в мотивите и неправилно прилагане на материалния закон“. Частният касатор твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 212 от 14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на II т. о. и решение № 50 от 16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на I т. о. По отношение на първия от поставените въпроси се твърди, че е от значение за развитието на правото, „защото определя границите на съдебния контрол върху актовете на върховните органи на юридическите лица с нестопанска цел“; за втория – че отговорът на същия е необходим, „за да се установи, че членството в организацията само по себе си поражда правен интерес, когато се твърдят процесуални нарушения при общото събрание“, а за третия – че е важен за уеднаквяване на съдебната практика относно вътрешното единство и логическата последователност на съдебните актове“. Ответникът по частната касационна жалба – Сдружение „Българска федерация по плувни спортове“, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. – за отхвърлянето й поради неоснователност. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 11.11.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди определението на Софийски градски съд в частта досежно връщането на подадената от сдружението-частен касатор искова молба, с която е предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание на Сдружение „Българска федерация по плувни спортове“, [населено място] от 31.01.2024 г. – за оставяне без уважение на жалбата на А. А. И. срещу решението на управителния съвет по протокол № 12 от 27.09.2023 г. за налагане на наказание 3 години ефективно лишаване от състезателни права и глоба в размер на 2000 лв., въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция за недопустимост на тази претенция. Посочил е, че при искове за отмяна на решения на органи на корпоративни организации, по които легитимацията обичайно се обуславя от членството в организацията, ищецът винаги има интерес от иска, тъй като всяко решение на тези органи има отражение върху дейността на организацията и всеки неин член е заинтересован от тази дейност. Същевременно обаче, е отчел и съдебната практика, приемаща, че има и решения, които засягат само конкретен член на организацията и поради това право да ги оспорва има само той, като напр. решенията за прекратяване на членството с конкретно лице или за налагане на различни вътрешни персонални санкции. Според съдебния състав, в случая едно от атакуваните решения, а именно решението по т. 2 от дневния ред – за оставяне без уважение на жалбата на спортиста А. И срещу решението на управителния съвет по протокол № 12 от 27.09.2023 г., с което същият е наказан с 3 години ефективно лишаване от състезателни права и с глоба в размер на 2 000 лв., не касае по никакъв начин ищеца и поради това право да го атакува има само юридическото лице, чийто спортист е посоченото лице, и което юридическо лице е член на ответната спортна федерация. Доколкото ищецът не е такъв член, тъй като наказаният спортист е към друг спортен клуб, въззивният съд е преценил, че евентуалната отмяна на това решение няма да се отрази на правната сфера на ищеца и затова същият няма интерес от тази отмяна, без значение с какви доводи тя се обосновава. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от частния касатор въпроси нямат характер на обуславящи изхода на правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, поставените от частния касатор въпроси не отговарят на посочените изисквания. Начинът, по който са формулирани, предпоставя извършването на конкретна преценка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. В действителност, въпросите обективират несъгласието на частния касатор с извода, че липсва правен интерес той да атакува решението за налагане на наказание на спортист, който не е негов член, а е член на друг клуб, членуващ в ответната федерация. Правилността на този извод, обаче, е предмет на самото касационно обжалване, но не и основание за допускането му. Отделно от това, дори въпросите да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото, същите не могат да обосноват допускането на касационния контрол, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първото от тези основания е недоказано. Следва да се отбележи, че частният касатор не е уточнил за кой от поставените въпроси се отнася посочената от него практика на ВКС. Отделно от това, тази практика е напълно неотносима към въпросите, доколкото и двете решения по чл. 290 ГПК касаят допустимостта на искове по чл. 71 ТЗ, предявени от акционер, срещу решения на Съвета на директорите, свързани с организацията и дейността на търговското дружество, а не иск за отмяна решение на общо събрание на сдружение, касаещо лице, което не е член на ищцовото сдружение, какъвто именно е настоящият случай. Не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от цитирания тълкувателен акт: Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, абстрактното твърдение на частния касатор, че първият въпрос е от значение за развитието на правото, „защото определя границите на съдебния контрол върху актовете на върховните органи на юридическите лица с нестопанска цел“; че отговорът на втория е необходим, „за да се установи, че членството в организацията само по себе си поражда правен интерес, когато се твърдят процесуални нарушения при общото събрание“, а третият – че е важен за уеднаквяване на съдебната практика относно вътрешното единство и логическата последователност на съдебните актове“, не доказва наличието на формиращите основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК две кумулативни предпоставки, разяснени в тълкувателния акт. Отделно от това, отсъствието на посоченото основание произтича и от съществуващата практика на касационната инстанция по съществения за спора въпрос – за наличието на правен интерес от предявения иск, а именно – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 56/2016 г. на ВКС, II т. о., съобразно което: Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ предполага конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото; Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице; Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Атакуваното въззивно определение е изцяло съобразено с цитираната казуална практика. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав