Определение № 1551 от 08.06.2023 г. на ВКС по д. № 4776/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ/ПРБ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2924/21 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен в размер на 30 000 лв. предявеният от М. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.252, ал.2, пр.1 и 2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, производството по което е прекратено с необжалваемо опр. №173/19.01.17 г. на СГС, на осн. чл.369, ал.4 НПК. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 250 000 лв., претендирани от ищеца като обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и с която на ищеца са присъдени 11 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, а за разликата до претендираните 35 000 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че по правния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. на ВКС. Въззивното решение противоречи и на ТР №3/05 г. ОСГК, т.3 и 11, защото част от твърдените неимуществени вреди не са пряка последица от незаконното обвинение, както и на т.19 от ТР №1/4.01.01 г. ОСГК, заради липсата на мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените / обезщетените/ вреди. Според касатора правният въпрос: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ?- е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №1334/16 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1205/12 г. Във връзка с въпроса са цитирани и определения на ВКС по чл.288 ГПК, които обаче не са практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и не обосновават соченото допълнително основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е преценил като релевантни обстоятелства вида на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление - по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, с предвидено наказание "лишаване от свобода от 5 до 10 години"; посочената в исковата молба и установена продължителност на наказателното преследване - от месец 04. 2011 г. до 19.01.2017 г., или пет години и десет месеца; взетата най – тежка мярка за неотклонение и нейната продължителност – "задържане под стража" за общо 11 месеца. Ценени са поотделно и съвкупно представената медицинска документация, свидетелските показания и двете медицински експертизи /по вътрешни болести и психиатрична/. От първата се установява, че преди задържането му ищецът не е имал кардиологични оплаквания, но след това се наблюдава влошаване на здравословното му състояние. Към настоящия момент има инцидентни краткотрайни учестявания на сърдечната честота и инцидентни покачвания на артериалното налягане. Не приема постоянно, а само при нужда антихипертензивни медикаменти. Според в.л. - психиатър в процесния период - от м. април 2011 г. до 19.01.2017 г., в представената медицинска документация са описани емоционални и вегетативни оплаквания на ищеца, преценени диагностично като "Реакция на дезадаптация", а впоследствие като "Паническо разстройство с 15 годишна давност и хронично рецидивиращ ход". Според становището на експерта на ищеца е било назначено описаното медикаментозно лечение, по терапевтичните схеми, включващи антидепресант и транвилизатор. През 2016 г. е включен и втори антидепресант. Вещото лице сочи, че продължителността на лечението не е отбелязана в прегледаните документи, но обичайно продължава около година след отзвучаване на симптомите. Според становището му установените оплаквания могат да бъдат провокирани от стресогенни събития. Към настоящия момент не се установяват психопатологични /болестни/ симптоми при ищеца. Въззивният съд е съобразил трудоспособната възраст на ищеца - на 40 години към момента на образуване на наказателното производство; повдигнатото обвинение, което е за тежко престъпление от общ характер; общата продължителност на наказателното производство от близо 6 години, която е неразумно дълъг срок за досъдебна фаза, дори при повдигане на обвинение на няколко лица; наложената и изтърпяна от ищеца за 11 месеца мярка за неотклонение "задържане под стража", която променила изцяло в негативен план живота му. Констатирано е влошаване на здравословното му състояние – установени високи нива на артериалното налягане, задух, стягане в сърдечната област, сърцебиене и главоболие, настъпил срив в психоемоционалното му състояние, довел до консултация със специалисти-вътрешни болести и психиатър и прием на медикаменти. Нарушени са основни конституционни права и свободи на ищеца; претърпял е големи тревоги, притеснения и грижи за семейството му, състоящо се от съпруга и две деца, едното от които бебе; притесненията били особено интензивни по време на престоя му в ареста, през който освен тежките условия на живот, е бил в невъзможност да се грижи за семейството си и да поема сериозните семейни и финансови ангажименти. След преценка на тези конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая въззивният съд е приел, че сумата от 30 000 лв. е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконното обвинение. При тези данни не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването: В съответствие с ППВС №4/68 г., р.ІІ, ТР №3/05 г., т.3 и 11 ОСГК и т.19 от ТР №1/2001 г.ОСГК, въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди след установяване и преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства на случая. Присъдил е обезщетение за посочените в исковата молба и доказани по делото неимуществени вреди от незаконното обвинение, като е изложил подробни и убедителни мотиви за причинната връзка между обвинението и вредите. Не се установява и несъответствие на определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с присъдени за подобни случаи: с р. по гр.д. №1205/12 г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв., но за вреди настъпили в отдалечен по време спрямо процесния по настоящото дело период -1998 -2002 г., при други социално-икономически условия и при установено съпричиняване на вредите от пострадалия, обосновало намаляване на обезщетението / чл.5, ал.2 ЗОДОВ/. С р. по гр.д. №1334/16 г. на четвърто г.о. също е присъдено по –ниско по размер обезщетение – 10 000 лв., но при отчитане и на другите повдигнати срещу ищеца за процесния период и довели до наложените му ограничения тежки обвинения / данни за каквито по настоящото дело няма/ и без да се установяват специфични, над обичайните увреждания от процесното обвинение. В настоящия случай такива са установени – влошеното здравословно състояние на ищеца, довело до продължително лечение. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.