Определение № 12725 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение № 3301/25.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1317/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Адм.съд - Благоевград и Административен съд - София-град /АССГ/ относно това кой е компетентният съд да се произнесе по жалбата на Х. М. С., гражданин на Бангладеш, против Отказ № 5364р-20438 от 20.08.2024 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България издадено от зам.директора на дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. По така повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд установи следното от фактическа страна: От Х. М. С., гражданин на Бангладеш, е подадена жалба срещу Отказ № 5364р-20438 от 20.08.2024 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България издадено от зам.директора на дирекция „Миграция“. По жалбата е образувано адм. дело № 9337/2024г. по описа на АССГ. С определение № 18724/03.10.2024 г., постановено по посоченото административно дело, АССГ е прекратил производството по делото и е изпратил делото по компетентност до Адм.съд – Благоевград. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбоподателят има адрес в община Благоевград, село Изгрев, следователно е изпълнена хипотезата на чл. 133 АПК и жалбата следва да бъде изпратена по подсъдност на АС – Благоевград по правилата на местната подсъдност. По изпратената от АССГ жалба пред АС - Благоевград е образувано адм. дело № 1317/2024 г. и с Определение № 3301/25.10.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между него и АССГ. За да постанови определението си съдът е посочил, че по отношение на местната подсъдност приложение намира разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, като когато той има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. Съдът е посочил, че адресатът на оспорения акт е чужденец и след направена справка се установява, че няма постоянен адрес на територията на Република България. Посочил и че съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗГР във вр.с чл. 93 от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и на които е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или убежище. Поради това, тъй като жалбоподателят е чужд гражданин, т.е. има постоянен адрес в чужбина, по силата на чл. 133, ал. 1, изр. 2-ро АПК, местно компетентен да разгледа жалбата е АССГ. При така установените факти Върховният административен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по жалбата Х. М. С., гражданин на Бангладеш, е Административен съд - София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. В случая оспореният от Х. М. С. отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване е индивидуален административен акт, като жалбоподателят е посочен в акта, като негов адресат. При условие, че същият няма постоянен адрес на територията на страната ни, то компетентен да разгледа жалбата му е АССГ. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирно, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият Отказ № 5364р-20438 от 20.08.2024 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване чужд гражданин няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. Обстоятелството, че Х. М. С. няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на Отказ № 5364р-20438 от 20.08.2024 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване издаден от зам.директора на дирекция „Миграция“ при МВР е АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение