Определение № 147 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2020 г.

Варненският окръжен съд постановил решение № 924 от 25.10.2019 г. по въззивно търговско дело № 983/2019 г. на Окръжен съд – Варна. С него, като е потвърдено решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете на Ю. А. Н. против „МИГ МАРКЕТ“ООД за прогласяване нищожността на индивидуален договор от 14.02.2014 г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и заплащане на сумата от 4453,80 евро, като платени без основание абонаментни такси, определени по нищожния договор, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.05.2018 г. до окончателното издължаване. Неправилно указал, че решението не подлежи на обжалване пред ВКС. Спорът не е търговски и касационният контрол не е изключен по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Исковете са облигационни, оценяеми, с цена над 5000 лв. До страните не са изпращани съобщения, че решението е постановено, нито им е връчвано копие от него. По молба на ищцата Ю. А. Н. въззивният съд постановил и решение на 15.11.2019 г., като отказал да допълни първото с произнасяне по евентуален иск. Със същия съдебен акт Варненският окръжен съд неправилно се произнесъл по реда на чл. 247 ГПК, като отказал да допусне поправка на свое указание, дадено в първото решение, че то не подлежи на обжалване. В тази му част решението от 15.11.2019 г. има отново характер на разпореждане и е отговор на искане на страна за поправка на грешка по реда на чл. 253 ГПК. Това разпореждане по характера си не подлежи на обжалване, за разлика от решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, и винаги може да бъде изменено от съда, който го е постановил – изрично или като приеме и администрира подадена жалба против акта, за който неправилно е указал, че е окончателен. По-горната инстанция също не е обвързана от указанието, дадено в обжалвания акт относно неговата обжалваемост. С определение № 279/23.01.2020 г. въззивният съд, в закрито заседание, върнал молба вх. № 34887/25.11.2019 г., подадена от Ю. Н. за допълване на решение № 924 от 25.10.2019 г. по въззивно търговско дело № 983/2019 г. на Окръжен съд – Варна (първото по въззивното дело) по съображения, че вече се е произнесъл по аналогично искане с решение № 1007/15.11.2019 г. (второто по въззивното дело). В мотивите изрично е изяснено, че страната вече е подала касационна жалба против двете решения, т.е. молбата от 25.11.2019 г. не може да се разглежда като касационна жалба против решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК. Срещу това определение е подадена частна жалба от Н. – вх. № 5427/17.02.2020 г., по която е образувано ч.гр.д. № 182/2020 г. на Апелативен съд Варна. Апелативният съд се е произнесъл с определение № 228/30.04.2020 г., с което е потвърдил обжалвания съдебен акт. Ю. А. Н. подала „частна жалба“ с вх. № 34873/25.11.2019 г., която е предмет на настоящото производство. В нея е записано, че е против „решение от 15.11.2019 г. по в.т.д. № 983/2019 г. на ОС – Варна“. В тази „жалба“ се твърди, че в първото решение от 25.10.2019 г. въззивният съд, както и първоинстанционният, не се е произнесъл по евентуалните искове. Изложено е, че е подадена молба по чл. 250 ГПК до въззивния съд за допълване на неговото първо решение, която е оставена без уважение с решение от 15.11.2019 г. Според Н., действаща чрез адв. К. М., отказът да се допълни първото въззивно решение е неправилен и, в резултат на това, евентуалното искане от петитума на исковата молба и от въззивната жалба били останали без произнасяне. Според Н. „това фактическо прекратяване на исковата претенция подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като е трайна практиката на съдилищата, че съдебният акт за прекратяване на искова претенция има характер на определение“. Петитумът на тази молба – жалба е - след отмяна на решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, да се задължи въззивният съд да се произнесе по евентуалния иск. Н. е подала на 25.11.2019 г. и касационна жалба против двете въззивни решения - № 924 от 25.10.2019 г. (основното) и № 1007/15.11.2019 г. (по чл. 250 ГПК). По нея е образувано касационно гражданско дело № 1213/2020 г. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. От всичко изложено следва, че предметът на „частната жалба“ с вх. № 34873/25.11.19 г. е неясен, като съдът не може да квалифицира същата, съответно да прецени допустимостта й, евентуално основателността й. Не е ясно и въззивният съд като каква е квалифицирал жалбата при администрирането ѝ. Събрал е държавна такса от 30 лв. -- като на нова касационна жалба и е разпоредил да се връчи препис от нея на насрещната страна за отговор в едномесечен срок и указание, че може да се подаде насрещна касационна жалба. В същото време не е изискал представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Частна жалба се подава срещу две групи съдебни актове: 1. за които изрично в закон е указано, че подлежат на обжалване с частна жалба и 2. преграждащите определения/разпореждания. В „частната жалба“, образувана в настоящото дело, не се сочи акт от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. На състава на ВКС не е известна „трайната практика на съдилищата“, че решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с който се отказва допълване на по-рано постановено решение, е по характера си определение и то, с което да се прекратява (прегражда) производство по иск. Сам и законодателят изрично е определил съдебния акт по чл. 250 ГПК като решение, като е постановил, че то подлежи на обжалване по общия ред (чл. 250, ал. 3 ГПК). Съдържанието на „частната жалба“ я определя като касационна срещу решение № 1007/15.11.2019 г. (по чл. 250 ГПК). Такава обаче е подадена на един хартиен носител, ведно с касационната жалба против основното решение; тя е редовна, с приложено към нея изложение и платена държавна такса, и по нея вече е образувано касационно гр.д. № 1213/2020 г. на ВКС, IV г.о. Частната жалба не може да се разглежда и като такава против определение № 279/23.01.2020 г. на В., защото то вече е било предмет на проверка и има постановен съдебен акт от Варненския апелативен съд. Страната следва да изясни дали „частна жалба“ с вх. № 34873/25.11.2019 г. е различна от касационната жалба срещу решение № 1007/15.11.2019 г., образувана за разглеждане в касационно гр.д. № 1213/2020 г. на ВКС, IV г.о. и съответно поддържа ли „частната жалба“. Ако е насочена срещу друг акт, да го посочи изрично и изясни петитума на частната жалба. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд