Определение № 1052 от 29.09.2011 г. на ВКС по д. № 483/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Софийска градска прокуратура, срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №665/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен в размер на 5 000 лв. предявеният от Н. М. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ – обезщетени са неимуществените вреди, които ищецът претърпял от две образувани срещу него наказателни производства за престъпления по чл.385 и по чл.387, ал.2 от НК, прекратени от прокурора на осн. чл.237, ал.1, т.2 от НПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК – намира, че по въпроса за определяне обема и паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивното решение противоречи на ТР №3/04 г., като обезщетението е несъответно завишено. Основанието по т.3 е наведено само формално, без да са обосновани специфичните му предпоставки, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Излагат се и доводи за необоснованост на решението и съществено нарушаване на съдопроизводствени правила при постановяването му – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, които ВКС не разглежда в това производство. Въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е отчел конкретните обстоятелства в процесния случай на непозволено увреждане – тежестта на повдигнатите срещу ищеца обвинения, огласяването им в обществото, времетраенето на наказателното преследване и свързаните с него ограничения и злепоставяне на ищеца в личен и обществен план – забрана за пътуване в чужбина, уронване на доброто му име на човек и професионалист, затруднени лична и професионална реализация. Прието е, че публичното дискредитиране на ищеца за около две години, е в пряка причинна връзка с водените срещу него през този период наказателни производства. Или претърпяната от ищеца морална вреда е определена по обем и изражение според обстоятелствата на случая и в причинна връзка с повдигнатите му обвинения. С това въззивното решение е постановено в съответствие с указанията в задължителната практика на ВКС – ППВС 4/68 г. и ТР №3/04 г. Соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.