Определение № 161 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на С. „Д. Г.”, [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 488 от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 716/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено изцяло решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 5623/ 2010 г., по предявен против касатора от Г. И. Е. иск, е отменена заповед № 101/ 13.10.2010 г. на директора на С. „Д. Г.” за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправните въпроси за това, налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя ако с поведението си работникът не е извлякъл облага, както и какви критерии трябва да ръководят съда при преценката за тежестта на извършеното нарушение и адекватното за него наказание. Счита, че отговорите, които тези въпроси са получили във въззивното решение, противоречат на практиката на ВКС и на останалите съдилища. На посочените основания моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответната страна Г. И. Е. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. За постанови същото, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищцата Е. е извършила две от визираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, но че тяхната тежест не е такава, че да обуслови налагането на наказание „предупреждение за уволнение”. По въпроса дали поведението на ищцата съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя” е изложил съображения, че такава може да е налице само ако работникът е действал целенасочено за извличане на имотна облага от работодателя. Тъй като такива действия на ищцата не са установени, твърдяната злоупотреба не е налице. При тези изводи на въззивния съд и двата поставени от касатора материалноправни въпроса обуславят решението. Първият от тях (може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е умишлено и не цели неправомерно извличане на облага) действително е решен в противоречие с практиката на ВКС. Следователно налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд