Определение № 76 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 162/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност („КТБ” АД /н./), [населено място] срещу определение № 2409 от 20.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2577/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 263379 от 21.06.2021 г. по т. д. № 660/2020 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав за прекратяване на производството по това дело поради недопустимост на предявените от синдиците на КТБ /н./ срещу „Спешъл Инвест“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение с твърдението, че въззивният съд не е съобразил характера на разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018 г., с която е изменен чл. 62, ал. 1 ЗБН и срокът за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността е удължен от 2 на 5 години, както и обстоятелството, че в конкретния случай исковете са предявени след влизане в сила на законодателното изменение. Застъпва се становището, че: Процесуалноправните разпоредби от категорията на § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН се прилагат и към правоотношения, предмет на неприключили по време на влизането им в сила съдебни дела, тъй като с тях се въвежда по-съвършена процедура и те са в интерес на правните субекти; Приетото от Конституционния съд на РБ /КС на РБ/ Решение № 8 от 27.05.2021 г. действа занапред и с оглед на това действителността на процесуалното действие - предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността в срока по чл. 62, ал. 1 ЗБН, изменен с § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./, следва да се преценява към момента на извършването му, когато е била действаща разпоредбата на § 7 ПЗР ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./; Обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна няма за последица недопустимост на производството по надлежно предявения иск с правно основание чл. 60а ЗБН, а има значение за основателността на иска. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Какъв е характерът на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН - процесуален или материален; 2. Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск; 3. Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до предявен осъдителен иск; 4. Допустимо ли е прекратяване на производството и връщане на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законовата норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап от развитие на съдебното производство, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран от съда като такъв по обявената за противоконституционна законова разпоредба; 5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правната норма, на която се е позовал същият в исковата молба“. Допълнително е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдението, че обжалваният акт е очевидно неправилен, тъй като съдът е приел недопустимост на иска без извършен доклад и правна квалификация. Ответникът по частната касационна жалба – „Спешъл Инвест“ ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за отхвърлянето й като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.01.2022 г. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от синдиците на КТБ /н./ срещу „Спешъл Инвест“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо предвид обявяването на посочената разпоредба за противоконституционна с решение № 8/2021 г. на КС на РБ. Изразил е разбирането, че последващото отпадане на установения в хипотезиса на правната норма фактически състав, който е породил правото на иск, е пречка за постановяване на допустимо и правилно решение по спора, както и че правните последици от обявяването на чл. 60а ЗБН за противоконституционен следва да бъдат уредени от Народното събрание. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. От поставените от частния касатор въпроси единствено въпрос № 3 отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело. Всички останали въпроси не покриват критерия да са обуславящи за делото. Първите два въпроса, както и въпрос № 4 изобщо не са обсъждани от въззивния съд. Доколкото в обжалваното определение липсва произнасяне по отговорността на страните за разноски, последният въпрос също е ирелевантен за допускане на касационния контрол. Ето защо, по отношение на тези въпроси не следва да бъде обсъждано заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар и отговарящ на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпрос № 3 също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Отговор на въпроса за правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, спрямо заверените искови производства е даден с постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК и чл.290 ГПК определение № 60239/14.06.2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 60167/22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 158/03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 60142/25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, I т.о. В цитираните съдебни актове е възприето разрешението, че предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са недопустими. Разрешението е мотивирано с правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на РБ и с произнасянето в Решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г. на КС на РБ, че правният ефект на решението на Конституционния съд за обявяване на един закон /или разпоредба от закон/ за противоконституционен се изразява в неприлагането на закона от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне законът /разпоредбата/ престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата правна уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на КС на РБ, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага /като според мотивите към решението „не се прилага“ означава, че макар да не е отменен, този закон фактически не е част от приложимото право и няма правна сила/. Изразено е разбирането, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, сочена за основание /правопораждащ факт/ на претендираното с исковете вземане, но и на възможността синдиците да търсят вземането по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с твърдените в исковата молба правни последици. Формираната практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос се споделя от настоящия съдебен състав, а нейното съществуване прави неприложимо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното определение е съобразено с посочената практика, поради което няма основание да се допуска до касационно обжалване. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице поради „приетата недопустимост на иска без наличие на доклад от съда и правна квалификация от една страна, и приетата недопустимост на осъдителен иск, какъвто е допустим по чл. 124, ал. 1 ГПК“, не насочват към нито една от възприетите в практиката проявни форми на очевидната неправилност. Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение