Определение № 877 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Х.-И. с пълномощник адв. Ю. С. срещу решение №572 от 08.11.2013г по гр.дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд с което след отмяна на решение №765 от 26.04.2013г по гр.д.№7276/2013г. на ПРС е отхвърлен изцяло като неоснователен иска, предявен от наследодателка на касаторката на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД срещу [община], за ползите от които собственикът е бил лишен поради неотстъпване на имота, след реституцията му. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие със задължителната и постоянна практика на Върховния съд по решаващия с оглед възраженията на касатора въпрос за основанието на иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД при реституиран имот, който не е индивидуализиран с точно определени граници и идентификационни характеристики по кадастралия план ,като постановеното въззивно решение противоречи на реш. №429 от 28.10.2011г гр.д № 579/2010 ІV г.о, пректика на ВКС по чл. 290 ГПК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, което се поддържа и по въпроса от кой момент собственика на процесния имот има право да получи обезщетение от ползувателя по чл. 59 ЗЗД. Въпросът е формулиран общо ,поради това е наведен е довод за противоречие с ППВС №1/1979г по въпросите на неснователното обогатяване, както и ТР№1 от 2007г ОСГК за индивидуализацията на земеделските земи при реституцията им. В. съд е игнорирал еднаквото значение ,което имат решенията по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27ал.1 ППЗСПЗЗ ,независимо от различието в способа за определяне на реалните граници Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В. съд е приел за изцяло неоснователен иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, тъй като макар имотът да е бил реституиран в съществуващи възстановими реални граници в урбанизираната част на [населено място], скицата не е била оформена съгласно изискванията на З. и ЗУТ ,затова имотът не е имал „идентификация” за исковия период, получена едва след разрешаването на спор по реда на чл. 53 ал.2 З. с решение по гр.д № 675/2010г на ПОС ,влязло в сила на 10.04.2012г между същите страни ,в резултат на което от този момент собственикът би могъл да ползва имота си по предназначение и да поведе успешно иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД ,ако ползването му се отнема. Тези решаващи съображения обуславят допускане до касационно обжалване по втория въпрос, който е общо поставен, но решаващо произнесен при специфика, конкретизирана в първия въпрос .Искът не е отхвърлен поради извод ,че легитимацията по реституционния ред ЗСПЗЗ липсва, а поради изтъкнатата от съда връзка ,която има приключилото с решение производство по чл. 53 ал.2 З. с предпоставките за уважаване на иска. Това разрешение предпоставя решаващата относимост и на двата поставени въпроса, както с оглед принципните положения в ППВС №1 от 28.05.1979г по гр.д №1/1979г, така и предвид противоречието с реш. №429 от 28.10.2011г гр.д № 579/2010 ІV г.о, реш. №132 от 30.05-2013г по гр.д № 325/2012г ІІ г.о и опр. № 336 от 2013г по ч. гр.д № 2015/2013г на ВКС по отношение на фактическите предпоставки на иска по чл. 59 от ЗЗД, при спецификата на разгледания случай. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.