Определение № 60865 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2689/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 8317/29.04.2021 г. на „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И СИЕ“ СД, гр.Варна, чрез адвокат Д. С. от АК-Варна, срещу решение № 615/26.03.2021 г. по в.гр.д.№ 2780/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се обезсилва решение № 3515/28.07.2020 г. по гр.д.№ 6086/2020 г. на Районен съд Варна, заповед за изпълнение № 9020 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 16697/2018 г. на РС Варна и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2, 3 и ал.2 ГПК по уточнените при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения в отговора на въззивната жалба, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и да изложи мотиви; за правомощията на въззивния съд при направено оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, във връзка с доклада по делото или констатирана нередовност на исковата молба и допустимо ли е произнасяне по факти и обстоятелства, заявени за първи път пред въззивния съд. Според касатора, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, неправилно е приложил материалния и процесуалния закон в нарушение на принципа на правната сигурност, прогласен в решения на Конституционния съд, поради което е постановил недопустимо, неправилно и необосновано решение, което не съответства на правото на Европейския съюз. От П. К. Р., Д. Р. Д., М. Р. Д. и А. К. Н., всичките чрез адвокат П. Х. от АК-Варна, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендират разноски. Л. Г. Х. и Г. Ф. Ф. чрез адвокат П. Г. от АК-В. и Е. Л. Ф. чрез адвокат И. Ч. от АК-Варна също са подали писмени отговори с твърдения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и искат да им се присъдят разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК, че дружеството-ищец има право да ползва 70 % идеални части от незастроената площ на поземлен имот в [населено място], на основание сключения договор за групов строеж от 10.11.1994 г. с нотариална заверка на подписите, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист. Според твърденията в исковата молба, в договора за групов строеж, собствениците на земята получават 30% от максималната РЗП на сградата, а строителят 70% от максималната РЗП на сградата и „отстъпване на 70% /седемдесет процента/ от правото на ползване върху незастроената площ“ на терена за извършването на описаните в договора действия, свързани със застрояването на имота. Ищецът твърди, че с нот.акт № ...../..... г. на нотариус при Варненски районен съд, собствениците на земята са му учредили право на строеж върху терена, но е възникнал спор за достъпа до незастроената част от имота, с оглед на което е образувано настоящото производство с цена на иска 2087 лева /л.48 от гр.д.№ 16697/2018 г./. Предвид изложените фактически обстоятелства и петитум в исковата молба, предявеният иск не е за собственост или други вещни права върху недвижим имот, а за изпълнение на облигационно задължение по сключен договор за групов строеж, с който собствениците на земята са се съгласили да възложат строителството на самостоятелни обекти в предвидена за построяване сграда срещу учредяване право на строеж на строителя. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Според т.8 на ТР, № 1/09.12.2013 т. по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК, на ВКС, допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, също е поставена в зависимост от минималния праг за достъп, предвиден в закона, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на предявения иск е до 5000 лева. От П. К. Р., Д. Р. Д., М. Р. Д. и А. К. Н., всичките чрез адвокат П. Х. от АК-В. са поискани разноски, но не са представили доказателства за тях, поради което съдът не ги присъжда. Л. Г. Х., Г. Ф. Ф. и Е. Л. Ф. също са поискали разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съобразно договорите за правна защита и съдействие от 01.06.2021 г. и от 30.06.2021 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.