Определение № 2028 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 959/2025 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Зенит-Ап“ ООД, чрез адв. М. О. от АК-Стара Загора, с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 946/24.03.2025 г., постановено по к. т. д. № 1130/2024 г. по описа на ВКС, І т. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на „Зенит-Ап“ ООД срещу решение № 56/15.02.2024 г. по в. т. д. № 676/2023 г. на Апелативен съд Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като предходният състав на ВКС, преди да прецени дали въззивното решение, с което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване, първо е следвало да разгледа материалноправния спор, предмет на предявените искове с правно основание чл. 145 ТЗ, тъй като спорният въпрос не е свързан с цената на иска. Счита, че дори и когато дружеството с ограничена отговорност претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от управител на това търговско дружество, като твърдените имуществени вреди произтичат от различни правопораждащи факти (при „изброяване на конкретни действия или бездействия на управителя и причинените от тях конкретни вреди“), предявеното притезание е едно, поради което е предмет не на множество, а на един осъдителен иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение първият състав на касационния съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба, тъй като е приел, че делото е търговско, като негов предмет не е един иск при сбор от размерите на всички осъдителни претенции, а няколко частични кумулативно обективно съединени искове – ищецът е обосновал отговорност на управителя с различни фактически твърдения за причинени на дружеството вреди, разграничени според вида на увреждането: 1) възникнали в резултат на съставен акт на ДФ „Земеделие“; 2) в резултат на извършена публична продан на движими вещи, собственост на дружеството; 3) в резултат на липси от постъпления на реализирана продукция (лавандулово масло) и 4) в резултат на разходи за създаване на 25 дка розови насаждения и 137 дка лавандулови градини. Съобразявайки, че предявените като частични претенции са в размери под 20000 лв., като на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивните решения не подлежат на касационно обжалване, предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане въззивната жалба. Изяснява се, че „Зенит-Ап“ ООД е предявило срещу ответника А. П. частични кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на компенсаторно обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди като управител на ищцовото търговско дружество, като всеки един от тези искове е с цена на иска под 20000 лв. Те са обосновани с различни правопораждащи предявеното материално право юридически факти, обуславящи различни основания на иска и обем на търсената съдебна защита (размера на всяко едно претендирано компенсаторно обезщетение): 1) 8000 лв. (част от общо заявените 11146,22 лв.) - имуществени вреди в резултат от съставен акт на ДФ „Земеделие“; 2) 7500 лв. (част от общо заявените 14338,60 лв.) - извършена публична продан на движими вещи, собственост на дружеството; 3) 6500 лв. (част от общо заявените 78000 лв.) - липси от постъпления на реализирана продукция (лавандулово масло) и 4) 4000 лв. (част от общо заявените 88500 лв.) - разходи за създаване на 25 дка розови насаждения и 137 дка лавандулови градини. Следователно, за преценка дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, е релевантен не сборът на исковите претенции, а цената на иска по всяка една от тях. Съгласно правната норма, уредена в чл. 270, ал. 3 ГПК, когато приеме, че решението е недопустимо, вкл. когато първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, въззивният съд – след като проведе открито съдебно заседание, с решение обезсилва първоинстанционното решение. В този смисъл, при въззивното обжалване въпросът за допустимостта на първоинстанционното решение е въпрос по основателността на въззивната жалба, по който съдът се произнася с решение – арг. чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК, който предписва, че въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението – в обжалваната му част. Със задължителните тълкувателни разяснения по т. 3 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които в тази част са актуални и при действащия ГПК, е прието, че когато въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционно решение като недопустимо, той е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, които обезпечават постановяване на допустим съдебен акт, поради което касационната инстанция следва да отмени неправилното решение за обезсилване на първоинстанционното решение с връщане делото на първата инстанция, за да се осигури произнасяне на въззивния съд по съществото на спора. Следователно, за прилагане на ограниченията за касационен контрол на въззивните решения (с оглед на цената на иска – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) е ирелевантно обстоятелството дали с обжалваното пред ВКС решение въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора или е обезсилил първоинстанционното решение, вследствие на което е прекратил като недопустимо съдебното производство, какъвто е настоящият случай. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изяснените правни доводи и настоящият съдебен състав достига до правния извод, че не е предявен един, а няколко кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 145 ТЗ, поради което с оглед на обстоятелството, че делото е търговско, въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обезсилено и съдебното производство е прекратено поради недопустимост на исковете, не подлежи на касационен контрол – цената на предявените осъдителни искове е под 20000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК). Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а преграждащото определение – в обжалваната му част, като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът