Определение № 46 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 66/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Д., приподписана от адв.К. К. от АК-Велико Търново срещу определение № 260142/7.10.2020 г, постановено по ч.гр.дело № 732/20 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане на Плевенски районен съд № 6604/16.7.20 г, постановено по гр.дело № 5152/13 г, с което е върната подадената от Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 255/17.2.2014 г по гр.дело № 5152/13 г. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на Районен съд-Плевен за администриране на подадената от Д. молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ответникът по частната касационна жалба ЕТ „Илиян Игнатов-ИРМО“ със седалище в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от процесуалния му представител адв.А. Д..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е прието, че подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е недопустима, поради което е върната на страната.Последната не е отстранила в срок нередовностите й като не е посочила конкретно основание по чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК за отмяна на съдебното решение, което е необходимо с оглед преценка за нейната допустимост и редовност, поради което същата е върната като нередовна. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1.Какви са последиците за страната, и прилагат ли се последиците по чл.262 ал.2 ГПК от неизпълнение на неправилни, неясни или неточни указания на съда за отстраняване на частната въззивна жалба. 2.Докъде стигат правомощията на съда по администрирането на подадена пред него молба за отмяна по чл.303 ГПК. По така формулираните въпроси, настоящият състав на ВКС намира следното: Първият от тях е съвършено неотносим, тъй като в настоящия случай се касае за обжалване на определение, с което е върната поради нередовност молба за отмяна, а не частна въззивна жалба.Поради това този въпрос не може да обоснове по никакъв начин допуск до касационен контрол. Отговор на втория от поставените въпроси е даден в самата разпоредба на чл.306 ал.2 ГПК, съгласно която администриращият съд извършва проверка дали молбата за отмяна съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, като при липса на такова същата се оставя без движение за отстраняване на нередовностите й в срок.Ако същите не бъдат отстранени в посочения срок, молбата за отмяна се връща като недопустима.Цитираната законова разпоредба е ясна и точна.По нея е създадена безпротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване поради което следва да се приеме, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Очевидна неправилност. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО