Определение № 4008 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 14679/09.05.2023г., подадена от М. Х. Ч. и П. А. Ч., чрез процесуалния представител адвокат В. Л. - АК Х., срещу решение № 378/23.03.2023г. по в. гр. д. № 3298/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260027/15.09.2022г. по гр. д. № 326/2019г. на Първомайския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Н. Х. Н. иск за делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) № .... с площ от 890 кв. м., с предназначение за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, находящ се в кв. 61 по действащия регулационен план на [населено място], обл. П., от 1994г., при граници: улица, УПИ № .... № ,УПИ № ...., УПИ № ...., УПИ № .... и УПИ № ...., ведно с построените в него: двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв. м. на всеки етаж, състояща се от първи етаж, включващ два гаража, четири избени помещения и коридор, и втори жилищен етаж, включващ кухня-трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно помещение и коридор, и ведно със съответните части от общите части на сградата; масивна стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. и навес с оградни стени и със застроена площ от 26 кв. м. и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

Касаторите поддържат, че въззивният съд изцяло се е съгласил с изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил решението, без да извърши преценка и анализ на всички доказателства по делото и доводите на страните и да формира собствени изводи, поради което и постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано.

Поддържат, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, а не е дал вяра на показанията на свидетеля на ищците като само декларативно е посочил, че свидетелят П. В. Х. е заинтересована от изхода на делото, поради наличието на спорове с ответника.

Твърдят, че неправилно възивният съд не е обсъдил обстоятелството, че делбените имоти са СИО на съпрузите Х. Н. Х., починал на 07.08.2005г. и П. В. Х., а само декларативно е отбелязал това.

Излагат оплаквания, че неправилно въззивният съд е уважил направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на процесните имоти по давност, което е останало недоказано, след като не е доказано предаване на владението приживе от наследодателя и преживялата го съпруга.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. За правното значение на изразена приживе воля на наследодателя, имотът да остане след смъртта му на един от наследниците по закон и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението;

2. Счита ли се наличието на уговорка изразена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижимия имот на един от наследниците по закон, че се отнася и за частта на преживелия го съпруг, изгубил ли е и той своята част от имота и кога;

3. За значението на уговорката изразена приживе за предаване на владението на недвижим имот, който е бил в режим на СИО от наследодателя съпруг на един от наследниците по закон – важи ли тази уговорка и за преживелия наследодателя съпруг по отношение и на неговата част от имота и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението.

Касаторите твърдят, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1 /2012г. и на решение № 60 от 07.06.2018г. постановено по гр.д. № 2420/2017г. на ВКС, 1-во г.о., р ешение № 3 от 25.01.2016г. постановено по гр.д. № 3973/2015г. на ВКС, І г.о. и решение № 32 от 08.02.2016г. постановено по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС, І г.о.

4. Приложим ли е институтът на придобивна давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от наследодателя, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост;

5. Налице ли е наследяване на недвижимия имот от преживелия наследодателя съпруг, при наличие на уговорка за предаване на владението на недвижимия имот приживе от наследодателя съпруг и следва ли съдът да вземе предвид предварителната уговорка дадена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижим имот при положение, че има преживял наследодателя съпруг. Правилно ли съдът е преценил наличието на подобна уговорка за предаване на владението на недвижимия имот приживе от наследодателя съпруг в полза на един от наследниците по закон.

Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2012г., решение № 60 от 07.06.2018г. постановено по гр.д. № 2420/2017г. на ВКС, І г.о., р ешение № 32 от 08.02.2016г. постановено по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 3 от 25.01.2016г. постановено по гр.д. № 3973/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 307/18.07.1995г. по гр.д. № 97/95г. на І г.о на ВКС и решение № 270 от 20.05.2009г. по гр.д. № 1162/2009г. на ВКС, II г.о.

6. Задължен ли е ОС - Пловдив да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.

По въпроса се поддържат, че въззивното решение противоречи на решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на II гр.о. на ВКС.

7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване на уговорка направена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижим имот, бил тогава в режим на СИО на един от наследниците по закон и за дадено съгласие и от преживелия го съпруг, т.к. се твърди от последния, че няма такава уговорка и съгласие от последния;

8. Следва ли преценката, кои свидетелски показания да бъдат кредитирани и кои не, да бъде съобразена с останалите доказателства по делото. Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на свидетел само поради това, че е роднина на страна по делото и като такъв е заинтересован за изхода на спора, без да направи преценка на достоверността им с оглед на останалите доказателства по делото; Следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си, защо кредитира показанията на едни свидетели, а други - не. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; Липсата на мотиви на съда защо кредитира едни свидетелски показания, а други не, води ли до процесуално нарушение на нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК;

Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с решение № 118 от 11.01.2021г. по гр.д. № 665/2020г. на ВКС, решение № 136 от 30.10.2020г. по гр.д. № 4746/2019г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 447 от 18.11.2011г. по гр.д. № 1964/2010г. на IV г.о. на ВКС и решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.

9. Кои свидетели и в каква родствена връзка се считат за заинтересовани от изхода на делото съобразно родствената им връзка със страната и съществува ли презумпция за заинтересованост на преживелия съпруг на наследодателя, като се има предвид, че тя е майка на страни по делото.

По този въпрос считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. Х. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Г. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството е за делба във фазата по допускане.

Искът за делба е предявен от М. Х. Ч. и П. А. Ч. с твърдението, че процесният имот е съсобствен, като те притежават съответно ищцата Ч. 15/24 идеални части от УПИ и 4/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследствено правоприемство от баща си Х. Н. Х. и покупко-продажба, а ищецът Ч. 3/24 идеални части от УПИ и 1/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследство от баща си А. Ч.. Поддържат, че част от имота е бил придобит по наследство от общия на страните наследодател Х. Н., баща на ищеца Ч. и ответника Н., а друга част възмездно, при режим на СИО, заедно със съпругата му П. В. Х., включително построените сгради в имота. След смъртта на наследодателя Х. Н. възникнала съсобственост върху имота на основание наследяване между наследниците му по закон - съпругата П. В. Х. и децата му - ищцата Ч. и ответника Н.. През 2017г. съпругата П. Х. продала на дъщеря си, ищцата Ч., притежаваната от нея по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност, идеална част от процесния имот. След смъртта на съпруга на ищеца Ч., част от имота се наследил и от сина й - П. Ч., също ищец в производството.

Ответникът Н. Х. Н., в отговора на исковата молба поддържа, че е придобил процесния УПИ, построените в него стопански сгради и жилището на втория етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда, по силата на упражнявано непрекъснато давностно владение за периода от 1997г. до датата на подаване на отговора. Изложил е твърдения, че владението му е предадено доброволно от родителите му, които изразили намерение имотът да остане за него, като компенсирали дъщеря си с парична сума за закупуване на жилище. Поддържа, че договорът за покупко-продажба на част от имота, сключен между майка му и сестра му през 2017г., му е непротивопоставим, доколкото към датата на разпореждането имотът е бил придобит от него, той е бил собственика на имота, поради което майка му не е имала права, които да прехвърли и сделката не произвежда вещно-правен ефект по отношение на него. Счита, че до делба следва да бъде допуснато единствено жилището на първи етаж от построената жилищна сграда, ако притежава необходимите характеристики да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.

От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 64, том 2, дело № 175/1974г. по описа на Районен съд – Първомай наследодателят Х. Н. Х. е придобил една втора идеална част от дворното място, учредено право на строеж и реализиране в това дворно място на приземния и първи етаж на двуетажна жилищна сграда, по време на брака му с П. В. Х., при режим на СИО. Тази идеална част му е прехвърлена от неговия баща Н. Х. Н., който е признат за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка, за което е съставен н.а.№97/1974г. Останалата една втора от дворното място Х. Н. Х. придобил по наследство, след смъртта на родителите си и отказа от наследство от страна на сестра му. Посочено е, че през 1976г. без строителни книжа и разрешение наследодателят и съпругата му построили узаконените с Акт за узаконяване № 8 на ОНС Първомай стопански постройки, а намиращата се северозападната част на двора стара паянтова къща премахнали след 1978г. Взето е предвид, че Х. Н. Х. е починал на 07.08.2005г. и оставил законни наследници съпругата си П. Х. и децата си М. Ч. и Н. Н.. На 17.10.2017г. П. Х. сключила с М. Ч., по време на брака й с А. П. Ч., договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния УПИ и 4/6 идеални части от находящите се в границите му сгради, оформен с нотариален акт № 41, том 4, рег. № 4421, дело № 620 от 17.10.2017г. по описа на нотариус Н. К., № на НК 428, район на действие Районен съд - Първомай. Констатирано е, че след смъртта на съпруга на ищцата А. П. Ч., неговата идеална част от имота, придобита в режим на СИО, е наследена от нея - М. Ч. и сина им ищеца П. Ч.. Установено е, че в жилищната сграда са обособени три самостоятелни обекта - два гаража и едно жилище с прилежащи складови помещения, тъй като, въпреки, че първи етаж на жилищната сграда е обособен като самостоятелно жилище и се ползва като такова, то не отговаря на строителните правила и норми, на които следва да отговаря такъв обект - жилище, поради липса на светла височина, както към момента на построяването на сградата, така и след това, до настоящия момент.

Прието е за безспорно установено, че след построяване на процесната жилищна сграда, наследодателят Н. и съпругата му, както и децата им, ищецът М. Ч. и ответникът Н. Н., заживели в жилището на втория етаж, където живели заедно, докато ищцата Ч. се омъжила и през 1991г., напуснала жилището и се установила със съпруга си в [населено място]. Складовите помещения на първи етаж, след построяване на жилищната сграда, се ползвали за съхранение на фураж. След като ответникът сключил граждански брак в средата на 1996г. в жилището заживяла и съпругата му, а през 1997г. се родило и детето им. Прието е, че тогава родителите на ответника отстъпили ползването на жилището на втория етаж на ответника и семейството му, а те се установили в преустроените като жилище помещения на приземния етаж, където живеел наследодателя Н. до смъртта си, а съпругата му, П. Х. и към момента. До 2017г. дворът, селскостопанските постройки и построената жилищна сграда се стопанисвали от ответника, който извършвал ремонти, грижил се за имота и го ползвал, при пълно разбирателство и липса на каквото и да е противопоставяне от страна на родителите си или сестра си, като в устроеното жилище на първи етаж освен родителите му, живял известно време при баба си и ищецът Ч., който предпочитал да прекарва повече време с братовчед си и родителите му в жилището на втория етаж.

Посочено е, че друг безспорен факт е, че през 2017г. отношенията между страните се влошили драстично, като ответникът се противопоставил на ползване на жилището на втория етаж от ищците, което провокирало и съдебни спорове. С оглед така влошените отношения майката на ответника решила да прехвърли с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2017г., на дъщеря си М. Ч., описаната част от процесния имот, а непосредствено след това ответникът заключил вратата на апартамента на втория етаж и не допускал там майка си, сестра си и племенника си.

Въззиввият съд е взел предвид събраните по делото гласни доказателства, но е приел, че само част от тях следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК и кредитирани само в частта, в която се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Приел е за установено, че владението върху имота е било предадено от наследодателя Х. Н. и от съпругата му П. Х. на сина им Н. Х. Н. през 1997г., които заявили волята си имотът да остане в собственост на сина им. Това свое намерение те заявили още след сватбата на дъщеря им, на която предоставили сума от 15000 лв. за закупуване на апартамент, като казали пред свидетели и страните, че къщата ще остане на брат й Н., като никой не следва да има претенции по отношение на нея. След като синът им Н., ответник по делото, се оженил, със съпругата му живели в процесното жилище, заедно с родителите му, а след раждане на детето им през 1997г., родителите му предали владението на имота на сина си и се установили да живеят в приземния етаж, където преустроили три от складовите помещения в жилище. Волята си имотът да остане на сина им Н. изразили освен гласно пред свидетелите и децата си, така и обективирали чрез отстъпване на владението на сина им на втория жилищен етаж, както и компенсиране на дъщеря им с предоставяне на средства за закупуване на жилище. След предаване на владението от родителите му ответникът извършвал ремонти, изграждал сгради, за които действия не търсил одобрение от никого, стопанисвал имота, като поддръжката му и заплащането на консумативите за ползването му била негово задължение. До смъртта на Х. Н. Х. страните живели в разбирателство и при така установеното фактическо положение, което продължило до 2017г. Посочил е, че тези обстоятелства се установяват от показанията на показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Чемширов, М. и Н., за които е приел, че тези показания за категорични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка е формиран решаващ правен извод, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност, считано от датата на предаване на владението до 2007г., до когато владението му било явно, спокойно и непрекъснато, като било и демонстрирано спрямо всички. Прието е, че ответникът е придобил изцяло имота, тъй като складовите помещения се явяват принадлежност към жилището на втория етаж и следват собствеността му.

Изложени са мотиви, че част от имота и сградите, изградени в него, са придобити в режим на СИО между наследодателя на страните и Х., но съгласно събраните категоричните и безпротиворечиви гласни доказателства - показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Чемширов, М. и Н., приживе наследодателя Н. е заявил, че заедно със свидетеля Х., желаят притежавания от тях имот да остане в собственост на сина им Н. Н., като те доброволно са му предали владението върху имота през 1997г.

Въззивният съд е посочил, че няма противоречие между свидетелите и относно факта, че жилището се е ползвало от семейството на ответника, а достъп до него винаги са имали роднините му, които ходили там като на гости.

Прието е, че събраните доказателства с категоричност установяват заявената воля приживе на бащата на ответника синът му да остане собственик на къщата, като на тези негови изявления е присъствала и свидетелят Х., която не е отричала това тяхно решение. Тази воля е била споделена пред тримата свидетели по различно време, при различни обстоятелства, но с едно съдържание - че дават процесния имот на сина си, при когото остават да живеят, а дъщеря им е компенсирана парично. Посочено е, че никой от свидетелите не прави предположения по отношение на изявленията на праводателя на страните Х. Н., че оставя къщата на сина си, като и тримата са ясни и категорични за това, което лично са възприели, единствено свидетелите заявяват, че предполагат, че всички роднини са знаели за тези действия и намерения, защото са били едно семейство и са живели в разбирателство.

Изложени са съображения, че за да бъде прието, че ответникът е установил самостоятелна власт върху къщата, не е необходимо да бъде установено безспорно, че ищците са знаели за предварителна уговорка приживе на наследодателя Н. и съпругата му за предаване на владението върху къщата. Прието е за установено, че свидетелят Х., като съсобственик на имота, е знаела и не е дала никакъв повод за съмнение, че се противопоставя на така предаденото владение. Посочено е, че когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт. Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда, удостоверявало, че фактическата власт е установена явно. Прието е, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. Посочено е, че единствено свидетелските показания на свидетеля Х. са в обратна насока, като тя твърди, че никога със съпруга си не са изразявали желание да оставят къщата на ответника, че те са решили никой да не урежда собствеността върху имота приживе, което противоречи на събраните свидетелски показания и на нейните собствени действия като поради явната и пряка заинтересованост от изхода на делото на свидетеля Х., възмездното прехвърляне на част от собствеността, както и влошените отношения и наличието на спорове с ответника, включително съдебни, е прието, че показанията в тази им част не следва да се кредитират на основание чл. 172 ГПК.

Изложени са мотиви, че съдебната практика е константна, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността от този момент, като при такова предаване на владението, което може да стане с конклудентни действия или да се изрази словесно или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, т.е. приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Посочено е, че в този смисъл са и разясненията на ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, според които, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Прието е, че владението е предадено от собствениците на процесния имот на ответника и придобиване на качеството на наследник в по-късен момент не променя факта на установяване на владението. Посочено е, че установеното владение е противопоставимо на всички, включително на собствениците на имота, като това, че същите са продължили да живеят в обособеното жилище на приземния етаж на променя този факт, като фактът на изтекла в полза на ответника придобивна даност не може да се отмени и с промененото отношение на свидетеля Х. след изтичане на срока за придобивна давност в полза на ответника. Изложени са съображения, че фактът на ползване на приземния етаж на имота, както и достъпа на предалите владението му собственици до целия имот не може да игнорира доказаното предаване на владението и осъществяването му за посочения период, а е в следствие близките родствени отношения между страните и отговаря на житейската логика. Прието е, че след като ответникът е придобил собствеността на върху процесните имоти на оригинерно основание към 2007г., то му е непротивопоставим сключения между майка му и сестра му договор за покупко-продажба на идеални части от имотите през 2017г., доколкото към момента на сключването му продавачът не е бил собственик, не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Настоящият състав на ВКС, I г. о., намира, че касационното обжалване следва се допусне по третия поставен в изложението правен въпрос, който да бъде редактиран в следния смисъл: За значението на изявлението на наследодателя имотът да остане на един от наследниците по закон, ако имотът е притежаван в режим на СИО от наследодателя - важи ли това изявление и за преживелия наследодателя съпруг по отношение на неговата част от имота и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението. Тази редакция на поставения въпрос отразява в най-голяма степен особеностите на настоящия правен спор и включва по-голямата част от въпросите, които касаторите поставят в изложението. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК именно с оглед особеностите на настоящия правен спор, поставените при разглеждането му въпроси и наведените в касационната жалба доводи, като при постановяване на решението по чл. 290 ГПК следва да бъдат съобразени и изразяваните до настоящия момент становища от тричленни състави на ВКС за начина, по който може да бъде предавано владението от наследодателя приживе. При разрешаването на спора по същество ще се извърши преценка дали в настоящия случай подобно предаване на владението се е осъществило с оглед събраните по делото доказателства.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение