Определение № 50294 от 03.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1499/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. М. А. против решение №204 от 28.03.2022 г. по т.д. №1179/2021 на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- Ц. В. М., в качеството му на постоянен синдик на „Кимпекс енерджи“ АД, / н/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. П. е посочил основанието по чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност при приложението на нормата на чл.632 ТЗ“ и основание по чл.288, ал.1 ГПК „ поради служебното задължение на съда да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността на решенията“. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 |ГПК в хипотеза на „неяснота при приложението на нормата на чл.632,ал.3 и ал.5 ГПК“, както и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в каквато връзка е поставен въпросът – „Какви са последиците от спиране на основание чл.632, ал.5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение на предявяването искове по чл.649,ал.1 ТЗ и чл.694ТЗ, развитие на производството по тях и течението на срока по чл.694,ал.1 ТЗ“. Въпросът е доизяснен с още две подточки- дали посочените във въпроса „принципни положения“ могат да се прилагат за други норми и срокове, и за „проверка спазени ли са правилата при тълкуване по аналогия“. Във връзка с първото посочено основание страната е развила разбирането си по отношение на приложение на чл.632,ал.3 и 5 ТЗ. Поддържала е и твърдения за недопустимост на съдебният акт, като е обосновала това свое разбиране с т.1 на ТР ОСГТК 1 /09г. Поддържано е още, че съдилищата противоречиво прилагали чл.632,ал.3 и 5 ТЗ, поради което било налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като са изброени съдебни актове на съдилищата. Касаторът е възпроизвел и част от касационната си жалба под надслов „още един аргумент от анализа на времевото съдържание на разпоредбата на чл.632,ал.1,т.3ТЗ“, все във връзка с поддържаното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК страната е развила като твърдение за отклоняване на състава от разрешенията, дадени с ТР ОСТК №2/18г.,с оглед неправилното му приложение, обосновано с това, че съдът не е имал правна възможност да приложи аналогия на закона. Други доводи не са развити. Касаторът е поддържал довод за недопустимост на постановения съдебен акт, който следва да бъде разгледан служебно и без да са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК. За да обоснове евентуална недопустимост на решението, страната е възпроизвела част от мотивите на т.1 ТР ОСГТК, определящи служебното задължение на ВКС ако решението е вероятно недопустимо да бъде допуснато до касационно обжалване. След това лаконично е посочено, че съдът от една страна върнал исковата молба, но от друга застъпвал с решението си и въпроси по съществото на спора. Доколкото процедирането на настоящия състав по служебната преценка на евентуална недопустимост на решението е изцяло в съответствие с цитираните разрешения на ОСГТК, тази тълкувателна практика е неотносима към въпросът за допустимостта на разглеждания и обжалван съдебен акт на САС. Лаконичното оплакване, че съдът от една страна върнал исковата молба с решение, а от друга застъпил в мотивите и разрешения по съществото на спора е израз на неразбирането на касатора на характера и процесуалната уредба на въззивното производство, а не е въпрос на допустимост на акта. Когато въззивният съд по реда на инстанционния контрол/като за допустимостта на решението този контрол е служебен/, извърши преценка, че искът е недопустим, поради неосъществена абсолютна процесуална предпоставка, какъвто е разгледаният случай, то тогава първостепенния акт се обезсилва, а това се извършва само с решение, с което правно логично е при тази преценка да бъдат застъпени и доводи свързани със съществото на спора. В случая, решението е допустим съдебен акт, като страната не сочи доводи относими към основанието по чл.280, ал.2, предл.2-ро. ГПК. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Той е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, като е развил своето разбиране, че очевидно неправилно било „приложението по аналогия“ от страна на въззивния съд на ТР №2/18г. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Всички развити оплаквания са насочени към оплакване посочено и като основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и същото е за неправилност на акта - основание по чл.281 ГПК, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос не е релевантен тъй като е общ и несвързан с решаващ извод на състава, обусловил постановения резултат. Даденото от касатора пояснение във връзка с този въпрос и уточнението му във връзка с неговото оплакване, че съдът неправилно е приложил по аналогия разяснения, дадени с ТР ОСТК № 2 / 18г. също не обосновават релевантност на въпроса. Съставът е приел, че правните доводи и съждения в това тълкувателно решение, могат да бъдат актуални и по отношение на неговите мотиви, относно течението на сроковете по чл.685,ал.1 и чл.688 ТЗ доколкото се касае за преклузивни срокове, които имат общи правни характеристики. В тази връзка страната смесва различни правни категории, тъй като съдът не е прилагал аналогия на закона, за което са развити съображения, неотносими към случая, тъй като посочените мотиви не предполагат такова разбиране- съдът е счел, че мотиви от едно тълкувателно решение, могат да бъдат относими и към случая, както вече бе обосновано, поради сходството в правната характеристика на прилаганите категории. Решаващият извод, обаче, съдът е направил с оглед поставените пред него правни въпроси и тяхната относимост към разрешаване на повдигнатия правен спор, поради което и всички обсъждани от страната хипотези са ирелевантни като неотносими към мотивите на състава.Освен това основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК предполага доводи, свързани с противоречие, респ. отклонение от задължителна за съдилищата практика респективно казуална практика на ВКС, а не споделени мотиви на тълкувателно решение. Т.е. страната не е обосновала каквито и да било доводи и по допълнителния критерий, ако бъде счетен поставения въпрос за правно релевантен. По отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът не е поставил правен въпрос т.е. липсва общо основание задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Общото твърдение за непълнота на нормата на чл.632 ТЗ и разгледните разбирания на касатора по приложението й не могат да попълнят тази празнота, още повече, че в противоречие с твърдението за неяснота на нормата, касаторът е обосновавал липсата на възможност за приложение на аналогия на закона, като я е извел именно от липсата на празнота в закона и уреденост на отношенията. Следва да се отбележи и това, че за приложените съдебни актове в по-голямата им част не установено да са влезли в сила, а са подлежащи на инстанционен контрол т.е. самите те не съставляват съдебна практика. Различията в приложението на закона от първоинстанционните и второинстанционни съдилища, както и разрешаването на случаи нямащи общо с разглеждания не могат да обосноват нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията за съдържанието на основанието, дадени с т.4 ТРОСГТК № 1 /09г. дори и да беше поставен правен въпрос. Или, касаторът не обосновава основанието, нито като общ, нито като допълнителен критерий. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение