Определение № 60356 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. К. и Х. С. К. срещу въззивно решение № 260066 от 26.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 854/2020 г. на Хасковския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 614 от 02.11.2018 г. по гр.д. № 3177/2017 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. А. и Р. А. Х. против С. А. К. и Х. С. К. иск за делба на недвижим имот - УПИ *, в кв. 22, по плана на [населено място], област Х., с площ от 740 кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м, и вместо него е постановил друго, с което е допусната съдебна делба на същия имот между А. А. А. с квота 1/5 ид. част, Р. А. Х. с квота 1/5 ид.част и С. А. К. и Х. С. К. с квота 3/5 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност. С решение № 85 от 09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4291/2019 г. на ВКС, І г.о., е отменено предходното въззивно решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е допусната делбата на имота между посочените лица и с посочените квоти и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение, въззивният съд е допълнил доклада по делото, извършен от първоинстанционния съд, в частта относно разпределянето на доказателствената тежест между страните по повод въведеното от ответниците в първоинстанционното производство С. А. К. и Х. С. К. възражение за придобивна давност, като е допуснато събирането на нови доказателства. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот е принадлежал на А. К. Х., починал през 1987 г. и Ф. А. Х., починала през 2005г., които са наследодатели на ищците в първоинстанционното производство А. А. А. и Р. А. Х., както и на ответниците А. К., В. А. Х. и С. А. К.. В имота до смъртта си са живели общите наследодатели, както и ответникът С. К. и съпругата му Х. К.. Останалите негови братя и сестра са пребивавали в имота през различни периоди от време, но винаги по взаимно съгласие, без спорове, като всеки е ползвал отделните помещения в къщата, когато им е било необходимо. След 2005 г. до предявяването на исковата молба през 2017 г. имотът е обитаван и от Р. А. - дъщеря на ищеца Р. А. Х.. В имота са извършвани подобрения както от Х. С. К., така и от Р. А., като всеки го е преустройвал според собствените нужди. Не са съществували спорове между страните по повод имота до началото на настоящия процес. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че при владение на сънаследствен имот, презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение, като намерението целият имот да се владее и това владение да се противопостави на останалите наследници трябва да бъде доказано от наследника, който се позовава на придобивната давност. Посочено е, че в случая по делото не е установено извършването на действия от страна на С. К. и съпругата му Х. К., с които те да са обективирали спрямо останалите наследници намерение да владеят техните идеални части за себе си, както и те да са им предали владението върху имота, нито владението върху процесния имот да е осъществено от Х. К. на свое собствено лично основание, поради което въведеното при условията на евентуалност възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност е прието за неоснователно. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Приложима ли е презумпцията по чл.69 ЗС, когато съсобствеността произтича от наследяване; 2. Приложима ли е презумпцията по чл.69 ЗС по отношение на ответницата Х. К., която не е собственик на процесния имот, а владее идеалните части на ищците с намерение за своене; 3. Следва ли сънаследник, който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен имот, да демонстрира по отношение на останалите сънаследници намерението си да владее техните идеални части за себе си, ако това е обективно невъзможно. Кога е налице обективна невъзможност за манифестиране на промяна в намерението и осъществяване на действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици по смисъла на разясненията, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците по жалбата не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1 задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите два поставени от касаторите въпроса са решени в съответствие с дадените с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, като докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая, обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че касаторите не са предприели такива действия, с които да отрекат правата на другите съсобственици върху процесния имот. В мотивите си въззивният съд подробно е изложил доводи защо е приел, че презумпцията по отношение на касатора Х. К., живяла в имота в качеството си на съпруга на другия касатор, е оборена. Изложеното изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последният поставен въпрос е формулиран според твърденията на касаторите и не кореспондира на приетите от въззивния съд за установени по делото факти, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,