Определение № 594 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 364/2011 г.

Образувано е по съвместна касационна жалба на А. К. К. и Ц. К. К. срещу въззивно решение № 925 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 410/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено изцяло решение от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 3737/2006 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от касаторите срещу Г. фонд като предпочитан ответник иск за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им, починал при ПТП на 07.11.2001 г. и вместо него е постановено друго, с което искът срещу ГО е отхвърлен и уважен предявения при условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия деликвент М. М. в размер на по 15 000 лв. за всяка от тях. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания, поради което се иска касирането му като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касация М. Иванова М. не оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация Г. фонд възразява по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен акт от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването му. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: За да отмени изцяло първоинстанционното решение и отхвърли предявените срещу предпочитания ответник искове, въззивният съд приел, че ищците са поискали от Г. фонд обезщетение едва след завеждане на исковете. Приложимият към настъпилото през 2001 г. ПТП закон бил ЗЗ (отм.) – чл.88,т.1, б.”б”, но относима към предпоставките за упражняване на иск срещу Фонда според съда била разпоредбата на чл.288 КЗ, тъй като се касаело до процесуална норма, която има незабавно приложение. На 06.08.2008 г. ответният фонд отказал да заплати на ищците обезщетение по съображения за изтекла давност. Изложени са съображения, че за периода от датата на подаване на исковата молба до отговора на този ответник исковете са били недопустими и не са породили правни последици – не са спрели теченето на давностния срок. Към датата на отговора 5-годишната давност вече е изтекла. Освен това се позовал и на сключена от виновния водач застраховка ”ГО”, валидна до 2001 г., удостоверена в съставния от органите на КАТ констативен протокол, който в тази си част имал официален характер. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в подкрепа на поддържаното от тях основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, израз на която са цитираните и приложени към него актове на различни по степен съдилища, с които е прието, че по отношение на искове срещу Г. фонд за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, настъпили при действието на Закона за застраховането (отм.), разпоредбата на чл.288 КЗ е неприложима и спазването на административната процедура пред ГФ не е предпоставка за тяхната допустимост. Настоящият състав констатира, че от приложените от касаторите съдебни актове влязло в сила е само въззивно решение от 19.02.2010 г. по гр. д. № 4418/2009 г. на Софийски градски съд, независимо от липсата на отбелязване за това, което обстоятелство се установява от публикуваното в информационната система „А.” Решение № 31 от 29.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 908/2010 г., I т. о., ТК, постановено по молба на Г. фонд за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на посоченото по-горе решение. Изложеното позволява да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречивото разрешаване от съдилищата на посочения правен въпрос, обусловил изхода на конкретното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение